Труд
Автор:
Проф. Николай Овчаров
Оловното изображение от средновековната твърдина без съмнение е оброк
Както читателите знаят, само преди дни се върнах от вълнуващо пътешествие в непознатия Алжир. Основна цел бяха невероятните праисторически рисунки в Тасили н’Анджер в центъра на пустинята Сахара. Аз вече разказвах за тях, но наред с уникалните фрески, които намерихме насред пясъците на пустинята, в това пътуване видях и много други любопитни неща.
Разбира се, сред тях са забележителните паметници от римската история, с които тази страна е особено богата.
В древни времена на територията на съвременен Алжир живеели древни либийски племена, а през XII в. пр. Хр. възникват първите поселения на древните мореплаватели - финикийците. Както се знае, съвсем наблизо, в съседен Тунис, те създават мощната Пуническа империя със столица Картаген, която столетия наред воюва с Рим. В края на краищата тя е разгромена, а през III век пр. Хр. в земите на днешен Алжир вождът Масиниса създава държавата Нумидия. Неговите потомци обаче са победени от римляните и в 46 г. пр. Хр. Нумидия е превърната в римска провинция.
Римските аристократи харесват плодородното и удобно за живот крайбрежие на Северна Африка и не случайно там се откриват руините на едни от най-величествените градове на империята. Много от тях са на алжирска територия и аз успявам да видя доста останки и, както винаги, да открия нещо любопитно и неизвестно преди.
Римляните обичат лукса и техните къщи и вили са били буквално покрити с разноцветни мозайки. По време на френския колониален период много от тези пъстри картини са свалени и изложени в специални музеи. Вече съм гледал прочутия музей на мозайките “Бардо” в Тунис, а в Алжир виждам няколко такива сбирки. И какво е моето изумление, когато в музея на римския град Кикул или Джемила, както се нарича днес, виждам рисунка, напомняща ми пряко за едно мое откритие. Огромната картина на гладиаторски борби със свирепи хищници ме отвежда към околностите на София....
Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край българската столица като едно от последните убежища на цар Иван Шишман срещу османското нашествие. Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната твърдина крие тайните си римски кастел от III-VI в. сл. Хр. Някога той пазел стратегически път по р. Искър към важния римски град Сердика. При археологическите разкопки са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време, като най-ранни са паричните знаци от III в. на императорите Каракала и Проб.
Освен монетите, на бял свят излязоха и много антични находки, сред които блести уникалната оловна фигурка на гладиатор. Изображението е високо 7 см и е изрязано от цял лист. На него личи фигура на гологлав боец, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или сандали, завързани с връзки от коленете надолу. Човекът държи дебело копие, с което атакува. Тези белези показват, че това е определен вид гладиатор, който в древен Рим наричали “венатор”.
Провежданите в Римската империя великолепни зрелища се състояли от два вида игри: “мунус”, включващи битките между бойци, и “венацио” - битки на хора с диви животни. Римляните обичали много “венацио”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия, когато са изтребени много редки видове. Историкът Тит Ливий датира първите ловни борби към 185 г. пр. Хр. при игрите, организирани от Марк Фулвий Нобилиор по случай победата над Картаген във Втората Пуническа война. Постепенно ловът на арената се превърнал в шоу, което продължавало с дни.
Многобройни видове диви зверове - слонове, мечки, бикове, лъвове, тигри - биват ловени из цялата държава, транспортирани до различните места и държани там до деня на игрите. Броят на избитите животни бил ужасяващ. На игрите по случай откриването на Колизея император Тит организирал 100 дни игри, в които загинали 5000 животни. Четиридесет години по-късно Траян провежда 123 дни игри, в които били убити 11 000 животни.
Срещу различните хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли венаторите и техните асистенти - бестиариите. Задача на помощниците била да дразнят животните и да развличат публиката с опасни трикове с тях. Строго погледнато, венаторите не се отнасяли към гладиаторите, защото участвали във “венацио”, а не в “мунус”. Ето защо те се смятали за една степен по-долу от гладиаторите. Тяхното облекло е много по различно от това на сражаващите се помежду си гладиатори. Обикновено били облечени в туники и без шлемове, а оръжието им се състояло от късото ловджийско копие (“венабулум”) с дебела дръжка. За стабилност то се държало с две ръце, а при острието имало напречен предпазител. Това е било необходимо, за да не може при намушкването на хищника, в агонията си той да достигне с лапи до човека.
Боецът от оловната пластина от Урвич изцяло отговаря на тази характеристика. Облеклото е същото, а напрегнатата стойка показва момента, в който копието е насочено срещу звяра. Може да се предполага, че това “венацио” е лов на едър хищник - лъв или тигър. Портретните черти и характерната прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници - IV или началото на V в.
Оказа се, че оловният гладиатор от Урвич има преки аналогии в запазените мозайки от епохата. Много близка е изложената в галерия Боргезе от началото на IV в. Там еднаква е не само стойката на венатора, но и неговата прическа и гримаса. Гладиаторът е забил копието си в скачащия срещу него тигър, от чиито гърди струи кръв. Подобни са и са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски дворец в Константинопол (Истанбул) от началото на V в.
И ето че сега в далечен Алжир излиза може би най-добрият паралел на венатора от Урвич. По него може да получим пълна представа за липсващите части от неговото облекло, отчупения връх на копието с ограничителя за предпазване от скока на агонизиращия хищник, отсъстващата фигура на звяра - най-вероятно лъв или пантера. Ето как едно откритие на хиляди километра от нашата страна може да попълни представите ни за нещо, намерено при разкопките в България.
Оловното изображение от Урвич без съмнение е оброк, който трябвало да предпазва носителя му от смърт. Това навежда на идеята, че в римския кастел вероятно е имало храм, където то е било поставено. Неговият притежател е търсел подкрепата на боговете, може би в навечерието на предстояща решителна гладиаторска битка. А тази битка без съмнение се е провела на прочутия Сердикийски амфитеатър, чиито останки бяха открити от археолозите в центъра на София. Както се знае, заедно с тях е намерен и каменен “афиш” с изображение именно на гладиаторски сражения с диви животни.
Много интересен е въпросът - на кой бог се е молел гладиаторът от Урвич. Въпреки, че в началото на IV в. в Римската империя е прието християнството, още десетилетия са почитани и езическите божества. Първите християни са били настроени негативно срещу гладиаторските игри, за които подобни прояви, както срещу човека, така и срещу животните, са сцени на ужас. “Какво може да бъде по-нечовешко и по-отблъскващо - пише раннохристиянският мислител Киприан. - Обучават се да придобият сила да убиват, а извършването на убийство е тяхната слава... Те се борят със зверове, но не за престъпленията си, а за тяхната лудост (на зрителите - Н. О.)”
Въпреки тази реакция, римляните дълго не можели да се разделят с любимите си зрелища. Последната отразена в изворите борба с животни в старата столица Рим е през 523 г., а в Константинополския амфитеатър - в 537 г.
