Как ще изглежда светът?

Фундаменталните изменения, които настъпиха в живота на хората, са прекалено значими и ще имат дългосрочни последствия

Пред очите ни еталонната американска демокрация се разрушава

Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и интервюта за това накъде се накланя Европа, как Америка ще срещне Евразия и защо Китай няма вече да мълчи. Днес предлагаме на читателите на „Труд“ откъс от новата книга на проф. Боян Чуков - „Матрицата отвътре“, която вече е на пазара, благодарение на издателство „Изток - Запад“.

От началото на 2020 г. светът говори само за COVID-19 - и има защо. Наблюдаваме срив на световната икономика и търговия, затваряне на националните граници, шоубизнесът замря, свиха се чувствително туризмът и транспортът. Все още не сме си изяснили доколко „светът повече никога няма да бъде същият“, както се изразява Хенри Кисинджър. Коронавирусът промени света.

До каква степен тази инфекция се използва за силово налагане на нов свят? В едно можем да сме абсолютно сигурни: фундаменталните изменения, които настъпиха в живота на хората, са прекалено значими и ще имат дългосрочни последствия. Естествено, ще има и последствия за глобалната икономика, както и за външната, вътрешната политика и идеологията на съвременните държави. Москва е в процес на ревизиране на своята външна и вътрешна политика. Владимир Путин преосмисля ролята и действията на редица ключови фигури в руските държавни институции. Обръчите на геополитическата анаконда се затягат около Русия. По протежение на руските външни граници се разгарят „цветни революции“, например в Беларус, Киргизия и вероятно в Молдова. Военни учения на Североатлантическия съюз се провеждат все по-близо до Москва. Сергей Лавров, а след него и Владимир Путин заявиха, че „ние ще бъдем принудени да прекратим за определено време общуването с Евросъюза, ако там не разбират необходимостта от взаимоуважителен разговор с Руската федерация“. Руснаците изоставиха дипломатичната и любезна риторика и пристъпиха към конкретни действия.

Русия напусна съвместната с Австралия и Холандия комисия за катастрофата на малайзийския самолет, полет MH-17, на 17 юли 2014 г. Москва замрази действието на споразумението със САЩ по утилизация на оръжейния плутоний, в резултат на което затихна в американските медии и темата за „руската намеса“ в президентските избори. Руснаците дадоха да се разбере, че след плутония могат да последват титаният, уранът и двигателите за космически ракети. Списъкът може да се продължи. Берлин официално заяви, че случаят с Навални няма да бъде повод за отказ да се построи окончателно газопроводът „Северен поток-2“.

Руснаците са наясно, че зенитът на могъществото на САЩ е преминал. Pax Americana ерозира и е в процес на разпад. Американските васали в Европа стават все по-нервни и неуверени в своето бъдеще. Ако новият американски президент е Джо Байдън, то сегашните европейски елити, повечето от които са конфигурирани от демократите, ще получат в исторически план глътка кислород и „момент“ на успокоение и надежда. САЩ допреди време бяха единствената държава в света, която доминираше във всички сфери: икономическа, военна, финансова и информационна - и повярваха, че това ще е завинаги. Франсис Фукуяма дори написа книгата „Краят на историята“ (1992), която стана световен бестселър. Но не позна - историята се подигра с него по един много жесток начин. След десетина години събитията в света го опровергаха. През 2007 г. Китай стана първа икономика в света по обем на реалния сектор на производство. Към края на 2013 г. Китай зае първо място в света по производство на брутен продукт предвид ППС (паритет на покупателна способност). На 7 октомври 2015 г. руските ракети „Калибър“, изстреляни от акваторията на Каспийско море, поразиха точно предварително фиксирани цели в Сирия. САЩ загубиха своя монопол за глобална проекция на сила в конвенционален вариант. През октомври 2020 г. САЩ загубиха своята национална опора в лицето на „империята на долара“. Доходите на Америка започнаха да се покриват с над 50% емисия на Федералния резерв.

Пред очите ни еталонната американска демокрация се разрушава. А беше време, когато САЩ надделя над тоталитарната комунистическа идеология. Америка победи СССР в Студената война в голяма степен поради своя атрактивен идеологически и политически модел. В края на 80-те всички хора от социалистическия лагер искаха да живеят в Америка; мечтаеха да реализират „американската мечта“. Комунистическата номенклатура искаше да легализира и рязко да увеличи своите привилегии и личен разкош като вили с басейни и площадки за хеликоптери в Швейцария, САЩ или на Лазурния бряг, луксозни лимузини, мотори „Харли Дейвидсън“ и достатъчно количество кашони с блендирано скоч уиски... Изобщо всички искаха най-после свобода.

Днес в САЩ наблюдаваме тероризиране на свободата чрез блокиране на акаунти в туитър, ютюб и фейсбук на блогъри, които не се страхуват да изговорят истината. Съвсем скоро пред очите ни по време на президентските избори се срина легендата за САЩ като икона на демокрацията и свободата. В Америка се шири цензура, лъжа, неадекватност, илюзии и манипулации. На американските улици реално виждаме две различни антагонистично настроени общества, които воюват помежду си, взаимно се ненавиждат. Едното подкрепя Доналд Тръмп и живее в централните щати. Другото, което е зад Джо Байдън, обитава Източното и Западното крайбрежие на страната. Това са две различни Америки, живеещи в една обща държава, която е в упадък. Метанацията е мъртва. Началото на разрушителния процес на американското превъзходство е стартирало в областта на идеологията, икономиката, политиката и технологията; но е наивно да се смята, че загубата на американския хегемонизъм ще се случи рязко. Това ще бъде един продължителен процес на плавно затихване.

Същото е било и след разпадането на Римската империя - когато след появата на Източната и Западната Римска империя се заражда Средновековието. Американският век си отива. Отива си американоцентричното тълкуване на света. Но България още дълго ще си остане глухата провинция на затихващия американоцентричен свят. У нас всичко след 90-те е имитация и подражаване на американската либерална икономика и либерална политическа система; така е навсякъде на Стария континент. Европейските управляващи елити са с ценностната система и самосъзнание на американските елити. Избавянето от тях няма да е лесно; ще има много лични трагедии. Така както беше след 1989 г., когато Източна Европа се разделяше с комунистическата идеология и реалната комунистическа ценностна система. Едно е сигурно: колониалната американска сянка ще остане още дълго време в съзнанието на източноевропейските управляващи елити. Българският политически елит през последните месеци се видя, че е предан предимно на американските демократи и техните представители в лицето на соросоидните НПО у нас.

След първата вълна на COVID-19 се разсея тотално митът, че западната либерална матрица е универсална. Новият президент на САЩ е обречен да допусне много грешки в своята външна политика. Защо? В съзнанието на американските управляващи елити още не е достигнал фактът, че ресурсите на САЩ вече нямат нищо общо с тези, когато Вашингтон беше неоспорим хегемон в света. Демократите няма да променят нито своята стратегия, нито своята тактика, които са познати от десетилетия.