Първоначално „Македонска трибуна“ излиза само на български, но промените в македоно-българската емиграция водят и до изменение на облика на вестника
Неизвестните нови борби на Македония
В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.
Издателската дейност на емигриралите в Америка македонски българи е неразривно свързана с тяхното организиране. Още през 1902 г. се създават Македоно-българските патриотични дружества, поставили началото на първия вестник на български език в САЩ „Борба“. Малко по-късно, през 1907 г., в Гранит Сити започва да излиза един от най-дълго публикуваните български вестници в САЩ „Народен глас“. Издава се до 1950 г. и играе важна роля за сплотяването на българската общност.
Рекордьорът обаче е вестник „Македонска трибуна“ - издание на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Той от 27 февруари 1927 г. до днес се печата без прекъсване, а първият му брой се появява благодарение на Атанас Шинков, имигрант от Костур и член на MПO „Илинден“, Ню Йорк, който дарява в памет на братовчед си Никола Шинков, загинал като четник на ВМОРО, значителната за онова време сума от 1375 долара.
Дълго време „Македонска трибуна“ е седмично издание, като чак през 1984 г. се утвърждава практиката да се издава два пъти в месеца, а в наши дни е месечник. Общо от 1927 г. досега са публикувани над 3500 броя, а вестникът е имал абонати в 33 страни на 5 континента. Самият факт, че излиза вече 95 години, е уникален, и това го превръща не само в най-стария български вестник, но и в един от най-влиятелните, като през периода 1944-1989 г. е единствения защитник на българската кауза в Македония.
Първоначално „Македонска трибуна“ излиза само на български, но промените в македоно-българската емиграция водят и до изменение на облика на вестника. Първоначално в него се появяват някои от документите на МПО на английски, а през 60-те години е поставено началото на печатането и на страница на английски, за да се приобщават към каузата и представителите на 2-ро и 3-то поколение мигранти. До 2000 г. „Македонска трибуна“ е двуезичен българо-английски вестник, а след това излиза само на английски, тъй като броят на потомците на някогашните преселници, говорещи български, става все по-малък.
Характерна особеност на българския език на „Македонска трибуна“ е, че се използва правописът до 1945 г. МПО категорично не желае да употребява новия „отечественофронтовски“ правопис, защото смята, че отказът на София от някои от кирилските букви и най-вече на знака за ятовата гласна, подпомага изкуственото разделение и обслужва интересите на Белград и Скопие, опитващи се да създадат нов македонски език. Този момент и днес има своите морални измерения, тъй като поставя въпроса как да се цитират текстовете на автори от средите на македоно-българската емиграция след 1945 г., след като те категорично са против новия правопис!
Трябва да се подчертае, че ако броевете на вестника до 1934 г. са важни най-вече за проучване на организираното движение на македонските българи в Америка, то след 19-томайския преврат в България, когато нелегалното и легалното освободително движение на македонските българи е забранено, МПО остава единствената организация в света, която е представител на тази борба за свобода. Това е периодът, когато се изграждат каналите за контакти с нелегалните дейци от Македония и те се използват впоследствие до рухването на комунизма през 1989 г.
Освен вестника, в редакцията на „Македонска трибуна“ се издават и редица други материали на МПО. Трудно е да се изброи техният общ брой, защото заедно с книги, брошури, календари и дори учебници за нуждите на българските училища към църквите, организацията печата и своите международни изложения по актуалните за времето измерения на македонския въпрос, годишните отчети на Централния комитет, речите на официалните гости-говорители на конгресите, различни изследвания, справочници и каталози.
Завинаги като ценни примери на общобългарското наследство ще останат големият „Македонски алманах“ от 1940 г., сборникът „Илинден 1903-1953“, книгите на Иван Михайлов „Македония - Швейцария на Балканите“ (1949), „Надигането на Македония за свобода през 1903 г. Великото въстание“ (1953), „Как пишеха нашите народни будители и герои“ (1956), „Истинският образ на неуравновесения Кр. Мисирков“ (1969), „Професор Стйепан Антоляк добре се измъкна“ (1969), „Македонският въпрос и Югославия“ (1971), „Цола Драгойчева пише „история“ (1972) и мн. др.
Преходът на в. „Македонска трибуна“ изцяло на английски език безспорно е преломен в развитието на МПО. Преди да се премине към англоезичното издание, Централният комитет през септември 1999 г. взе решение да публикува книгата „Македонска трибуна. Първа страница: Важните събития на 20-ти век“. Тя съдържа подбрани 400 първи страници от по-важните броеве, излезли до този момент. Текстът на всяка отделна статия е резюмиран на английски и по този начин е изграден междупоколенчески мост, даващ възможност на сегашните граждани на САЩ и Канада от македоно-български произход да се запознаят по-подробно с идейните основи и борбите на своите предци.
В тази книга особено важна е оценката на МПО за периода 1940-1949 г., наречен „години на надежда и разочарование“. Освен на събитията от април 1941 г., довели до установяването на българската администрация и донесли безспорно национална свобода в Македония, внимание е обърнато на станалите промени след края на 1944 г. Издателят проф. д-р Любомир Тодоров от Бостънския университет, който по онова време е и главен редактор на „Македонска трибуна“, пише, че „въпреки всички негативни сигнали, които идват от Югославия, МПО все още се опитва да даде шанс на новосъздадената югославска република Македония... Много скоро обаче истината за югославска Македония се разкрива. Вместо да изпълни идеалите на ВМРО, МПО и македонското освободително движение, югославска Македония се превръща в сателит на Белград, югославска колония, управлявана от брутален марионетен режим на просръбски комунисти. Вместо да бъде продължение на вековната македонска борба за свобода, юго-македонската република се превръща в нейна антитеза“.
Именно тази оценка е основополагаща в дейността на МПО през последвалия период и най-вече през 70-те години, охарактеризирани като „защита на нашето наследство“. За него се казва, че „юго-македонските комунисти се борят усилено да създадат свое собствено уникално минало, за да оправдаят и подсигурят бъдещето си. Заслепени от фанатичен антибългарски стремеж, юго-македонските историци стават известни по целия свят с наивните си фалшификати на исторически документи“.
Въпреки че МПО никога не е отстъпила от обективните факти, създалата се ситуация в началото на 90-те години, когато днешна Северна Македония формално декларира, че се отделя от Югославия, бе възприето от македоно-българската емиграция в Америка като осъществяване на идеала на автентичната ВМРО. Затова този период бе възприет от ръководството на МПО като „триумф на независимостта на Македония“. По аналогия със заблудата от края на 1944 г., първоначално се смята, че „борбата на нашия народ... завърши със създаването на независима Република Македония в началото на 90-те години“.
Постепенно обаче все повече хора в МПО си дават сметка, че официалната политика на нереформирано Скопие възпроизвежда всички порочни практики от югославското минало, като по този начин се опитва да му подсигури антибългарско бъдеще. Томас Лебамов, един от ръководителите на МПО, неотдавна заяви: „аз все още нямам страна“, визирайки, че сегашна Северна Македония не се припокрива с идеала за свободна и независима Македония. В резултат на всичко това все повече членове на МПО и отделни местни дружества се противопоставят на съвременната пропаганда на Скопие, която се опитва да обяви социо-културното наследство на македонските българи в Америка за „македонско“.
Труд
