Кои са големите български митове

Трябва да се гордеем – потопявали сме съветски подводници и турски крайцер

Нямало е турско робство, както и фашизъм

В досегашните ни политико-исторически разкопки осветихме няколко мита в българската и чуждата история, но мнозина казват, че е хубаво - макар и с няколко думи, да осветя фундаменталните митове, царуващи сред българското общество.

Първият идва от празника преди седмица – „на славянската писменост и култура” – така говори министърът на образованието. Дайте да се разберем, този, който го е сложил в протокола (не знам кой е) - по времето на комунизма или след това, е в голяма грешка. Защото това не е празник на славянската писменост и култура. Първо, Кирил и Методий създават глаголицата, която има живот 60-70 години. Второ, славянски народи са и Полша, и Чехия, и Словакия, и Хърватска и Словения. А те в никакъв случай не може да се каже, че имат нашата култура, произтичаща от православието, тяхната е от католицизма. Затова правилно е да честваме 24 май като ден на българската култура и българската писменост (партия „Кубрат” това нещо ще го направи, когато дойде на власт). Иначе си е жив автогол.

Обикновено се смята, включително и днес, че според Русия делото на Кирил и Методий е македонско и няма нищо общо с България. Това не е вярно. При идването си в България руският патриарх Кирил го каза ясно и твърдо – България не само е дала азбука и християнство на Русия, но е формирала и тяхната държава. Това е вярно – държавите се формират с книжовен език, който трябва да сплоти отделните съставки в населението, живеещо на територията на тези отделни държави. И тези, които скочиха на патриарха за поведението му през март, се стараят да не забележат този въпрос. Но той си струва, защото с него патриархът ликвидира гафа на Путин с македонската земя. Още тогава бях казал, че Путин няма компетенции да решава този въпрос – по него трябва да се чуе патриархът. И ние го чухме. Но е жалко, че не го чуха критиците му, които намериха основание само в надменното му поведение спрямо президента Радев тогава.

Вторият въпрос е изключително щекотлив – къде и как сме живели 484 години, а някои области от страната дори 500 и кусур години - под турско робство, под турско присъствие или под османска власт. Под турско робство в никакъв случай не сме живели, защото българите не са роби. И когато руснаците идват тук да ни освобождават – а те са живеели в сламени колиби на 95%! – та те изумени виждат, че българите живеят в триетажни къщи. Имат бизнес, имат богатства... Такива къщи нямат нито американските роби, нито руските крепостни селяни, които живеят в условия на практическо робство, тъй като дворяните могли да ги продават заедно със земята на други дворяни, да ги изиграят на карти и т.н.

Много от читателите на моите разкопки ще паднат под масата, като разберат, че турците всъщност са репресирани от режима на своята държава. Тя е държава на исляма, тоест на една религия и за да се увеличава броя на ренегатите християни, които да стават мюсюлмани, турците са издали един закон, който е в сила 400 години от всичките почти 500. Това е законът, който забранява етнически турци да заемат каквато и да е административна или военна длъжност в армията. Заловените се наказват много строго, включително и с набиване на кол, тъй като в резултат на войните, които империята води, туркините продавали децата си на българите, които пък ги давали за кръвен данък. И султанът не случайно толкова рано прекратява практиката на този данък - 1632 г. В Истанбул, където се събират потоците деца, при проверка се установява, че 95 на сто от тях са били обрязани. Тоест, това са били деца мюсюлманчета на туркини или на циганки, които българите купували, за да ги дадат за кръвен данък вместо своите. Неслучайно и Кемал Ататюрк създава Турция като етническа държава - държава на етнос от турци, и неслучайно фамилията, която получава, е Ататюрк – баща на Турция и на турците. Преди това няма Турция, а има Османска империя, която обаче не е етническа държава, а държава на исляма. Както СССР беше държава на комунизма, а не на Русия. И така, както Византия беше държава на християнството, а не на гръцката нация.

Трето, много спорове се водят в българското общество за това имало ли е фашизъм или не. Точно фашизъм не е имало, защото той е италианско явление, което не съдържа расисткия елемент на нацизма, и затова той не е и толкова страшен. Тоест, той е по-малкото зло, отколкото нацизма. За истинския спор въпросът би трябвало да е – имало ли е нацизъм в България. В края на декември 1940 година се приема Закон за защита на нацията, който се смята за закон за ограничаване правата на евреите. Отнемат им се имуществото, забранява им се да правят бизнес, карат ги да носят големи жълти звезди, получават купони, за да могат да се изхранват, а голяма част от имотите им – хубави и големи апартаменти, фабрики и вили се конфискуват и управляващите ги разделят помежду си. Моите почитания.

Но може ли този закон да се смята, че е дело на една демократична държава? Не, разбира се, в никакъв случай. Както и законът за даване на 50 000 лева за отрязана партизанска глава. Следствие на което загиват куп невинни хора, обвинени, че са ятаци на партизаните – за тях също се дават пари. Необходимо е да спомена, че съгласно решенията на конференцията в Казабланка от 1942 г., между Чърчил и Рузвелт – Сталин дори не участва там, партизаните и помагачите им са обявени за войници от действащата армия. Известно е, че Женевската конвенция забранява убийство на военнопленници. Тоест, Чърчил и Рузвелт искат партизаните да бъдат смятани за военнопленници. В България обаче не се смятат за такива и се разстрелват и получават награди за тях. Също така избиваме (това е много жалко) и английските военнопленници, които са военни съветници в партизанските отряди на Югославия и Гърция, а също и в нашите, доколкото ги има. И такива – като майор Томпсън, например. Това също е деяние, което се смята за военнопрестъпление, характерно за нацизма, но не и за една демократична държава.

Четвърто, България не е обявявала война на Съветския съюз през Втората световна война. Това е вярно. Тя е била зловещо нападната на 5 септември 1944 година. Веднага искам да кажа, че не е необходимо една страна да е нападнала друга, за да е в състояние на война с нея, а България е обявила война на 13 декември 1941 година на съюзниците на СССР - САЩ и Великобритания. Тя воюва със съюзниците на всички тези нации, на Югославия и Гърция, с тамошните партизански армии, всъщност едната – ЕЛЛАС, е част от комунистическата пария в Гърция, а другата е на кралското правителство в Лондон. Но в Сърбия също воюва с отрядите на Дража Михайлович, които са армията на лондонското правителство на Югославия, както и с комунистическите партизани на Тито. Малко знаем за тези партизански действия в Македония и Беломорска Тракия, които са части от България в окупираните части на Сърбия и Гърция – те не са дадени от немците да бъдат българска територия, а само окупационна сила. Само в Драма ние избиваме над 30 000 гърци по време на прочутото Драмско въстание през 1941 година. В Югославия също избиваме много хора.

Но да се върнем към Съветския съюз. Ние сме предоставили на Германия, която е воювала от наша територия, летища и пристанища, железопътни линии и цялата индустрия. Винаги по света такова поведение се смята за „casus belli” – причина за война. България воюва със Съветския съюз чрез своите пристанища, летища, жп линии, казарми и т.н. Но има и пряко участие, макар и на малко сили. Край Созопол съществува паметник на пет потопени съветски подводници през 1941-42 г. Те са потопени от българската морска авиация, която работи с немските самолети. Също така търговският флот с българските екипажи е предаден на германците и корабите ни загиват един след друг – кой в Одеса, кой в Севастопол под ударите на руската авиация.

На 9 септември 1944 г. нямаме нито един търговски кораб – всички са потопени или от руснаците, или от англичаните в Егейско море. Затова нека не се правим на три и половина – да, участвали сме във войната, нанасяли сме поражения на руснаците, а ние дори не смеем да се похвалим (е, аз ще го направя) с това, че сме потопили пет техни подводници. Също и трябва да се гордеем с единствената ни морска победа – на нашите миноносци над турския крайцер флагмана „Хамидие” по време на Балканската война през 1912 година.