Вотът в чужбина е обвит в мистерии и лъжи. Въпреки че данните са в сайта на ЦИК, верните анализи и интерпретации са малко.
Колко са българските избиратели в чужбина и кой печели и губи от вота в чужбина през годините? Това са основните въпроси.
Отговорът на първия въпрос е приблизителен. Знае се, че българските избиратели са общо около 6,7 милиона, от които 5,7 милиона са в страната и един милион са в чужбина. Приказките за два и повече милиона български избиратели в чужбина, които се леят по социалки и телевизии, са булшит. Българите с право на глас в чужбина са един милион, плюс-минус нещо си. От тях напоследък гласуват по 200 хиляди, което е добра активност от 20%.
Сега на втория въпрос. Как се пресмята ефектът от вота в чужбина при българската изборна система? Първо взимаме данните на ЦИК за мандатите на партиите, където са отчетени гласовете от чужбина. На последните избори това са ПП – 67 мандата, ГЕРБ – 59, ДПС – 33, БСП – 27, ИТН – 25, ДБ – 16 и „Възраждане“ – 13. После махаме гласовете от чужбина и пак смятаме. Получава се ПП – 68, ГЕРБ – 63, ДПС – 28, БСП – 29, ИТН – 24, ДБ – 16 и „Възраждане“ – 12. Какво излезе?
Общо ефектът е 7 мандата. ДПС печели 5 мандата, а ИТН и „Възраждане“ печелят по един. ГЕРБ губи 4 мандата, БСП губи 2 мандата и ПП губи един мандат. Големият печеливш е ДПС, а големият губещ е ГЕРБ. ПП имат 47 хиляди гласа от чужбина, но губят един мандат. Причината е, че относителният дял на гласовете за ПП в чужбина е по-малък от този в България.
В неуспешните 46-то и 47-мо Народни събрания имаше мощно късане на протестърски рубашки за повече секции в чужбина. Защото някои си мислеха, че така ще си увеличат депутатите. Е, на последните избори ги увеличиха с един (!) депутат от ИТН. От ДБ бяха на нула, а г-жа Иванова-Манолова-Найденова изхвърча от парламента и тупна зад опашката на коня на Цар Освободител. Благодарение и на вота от чужбина.
Китайците са казали да внимаваме с пожеланията, защото те може да се сбъднат. Трябва да слушаме китайците, защото тяхната империя е на 5000 години.
Интересно кога гласовете от чужбина имат електорален ефект? Трябва да са изпълнени две условия. Тези гласове трябва да са достатъчно много, и трябва процентно да са разпределени доста по-различно, отколкото на територията на страната. Ако гласовете в чужбина са разпределени както в България, те имат нулев електорален ефект. Например на изборите през 2017 г. се случи точно това и гласовете от чужбина не промениха мандатите.
И накрая, нека видим историята. Общо за 30 години от 1991 до 2021 г. и в 12 Народни събрания от 36-ото до 47-ото, гласуването в чужбина е донесло 32 мандата от общо 2880, или малко над 1%. Почти всички те са за ДПС.
Малко, но от сърце. Защото гласуването в чужбина е важно не заради мандатите, а за да пази жива връзката на българите зад граница с родината. А тази цел си струва и парите и усилията.