Колко време ще е нужен миротворец

Как се играеше играта през последните осем години

Завършва още един политически полусезон. И отново премиер е Борисов. Имайки предвид опита от последните 8 години, можем да обобщим, че той е влезнал, подобно на Путин, в двойствена роля. Пред населението играе на защитник срещу настъплението на олигархията, а пред олигархията, на единствен, който може да приспи народа и да предотврати бунтове и безредици. Аналогична е ролята му и в геополитически план – само той може да умилостиви Брюксел и Вашингтон; но и само той може да прокара директивите им пред лековерното обществено мнение. Никой друг! Сръчност не може да му се отрече, след като по време на най-тежката криза успя да напълни хладилниците на хората с приказки и обвинения срещу вездесъщия демоничен Станишев.

Затова при всеки пробив в играта на Двуликия Янус му се налага да препотвърди монополната си роля чрез политически борби и избори. Така стана през 2013-14 и 2016-17. Но и той самият вече се оплаква, че все по-трудно се управлява.Защото грешките на политиката „Дянков“ си казват думата и се наслагват върху мащабни и дългосрочни провали с АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Те носят всяка година недвусмислен минус в БВП, доходите, броя на наличните в страната работници, функционалността на обществените услуги. Така приказката за вълка и агнето се доближи до интригуваща завръзка: вълкът се почувства дискриминиран. Пита се, колко време изобщо ще е нужен миротворец.

Нека първо да видим, как през тези 8 години се играеше играта. Тя изисква най-напред защита на монопола на Борисов. Нестихна словесната борба срещу най-вероятния заместител в ролята на арбитър (БСП). Само че в резултат на приключилия изборен сезон преференциалните „врагове“станаха двама – появи се и независим президент. Към него се прилага методът на интригата (Цветанов е лошото ченге, Борисов е доброто), а вече и на омаловажаването – всъщност ГЕРБ вече не искал да задържи президентството, защото Борисов осъзнал,че трябва да възстанови плурализма и здравословната конкуренция между институциите. Разбира се, гроздето е кисело, както е обяснил още Езоп. Но по последни данни на Агенция „Афис“ президентът се ползва с доверието на 60% от хората, а правителството – на 33%.

За да бъде запазена уникалната роля на ГЕРБ, евентуалните партньори по управление трябва да размиват идентичността си. Така към втората година от Борисов-1, никой не можеше да каже, какви са позициите на „Атака“, към края на Борисов-2 беше ясно, че Реформаторският блок няма позиция, освен да запази постовете си. Още в първите месеци на сегашното управление Патриотичният фронт забрави за почти всички социални съблазни в програмата си и онемя, когато става дума точно за патриотизъм. Например: 1/Демонстративното лобиране на ГЕРБ за стари Ф-16 против мнението на летците и военните стратези; 2/Излезлите в публичното пространство доказателства, че западноевропейските хранителни вериги имат два потребителски стандарта – един за Запада, друг, по-нисък, за Източна Европа; 3/Доунищожаването на паметника „1300 години България“ в София; 4/Подчинението на волята на САЩ да пазарува и занапред политическо влияние сред независимата съдебна система чрез частната фондация „Америка за България“. (Казано ни бе да не правим антиамерикански жестове - макар че е абсолютно антиамериканско да допуснеш практики, които Америка никога не би допуснала на своя територия). Мълчанието на ПФ е 22-карата злато, затова бързо се покрива с патина.

Обаче вече не сме в 2009 г. Чуждестранните инвестиции се сринаха, въпреки огромните данъчни жертви, които правим, за да ги привлечем. В риск от бедност, според Евростат, живеят 40.1% от населението. Десетилетието ни в ЕС е годишнина, която не искаме да си спомняме. Между 2000 г. и 2007 г. икономиката растеше средногодишно с 5%, след което темпът спадна до 1,7%. Дълбаем в края на задънена улица. Неравенството е рекордно за ЕС. Горните 20% получават 7.9 пъти повече от долните 20%, докато същата диспропорция за Европа е 5.2 пъти. И въпреки това агитацията за засилване на огъня под социалния котел продължава с пълна пара. Нали на власт е дясна партия, значи лечението на капитализма налага още повече капитализъм.

Така че в интерес на вътрешния и чуждия бизнес бе повторно внесен зловещият Закон за концесиите, който цели да приватизира всичко обществено. Обхващат се дори„услуги по държавно управление“ - затвори, охранителни услуги, услуги по наблюдение, услуги по издирване, услуги по издирване на бегълци, услуги по патрулиране, услуги по издаване на служебни пропуски, и даже, в пристъп на чувство за хумор, „религиозни услуги“. Готви се съсипително за гражданите увеличение на таксите за сметосъбиране. Замисля се радикално увеличение на съдебните такси, така че правосъдието да се превърне в класова привилегия. Запазена бе държавната помощ за частните училища за богатите, за да не би,горките,да се почувстват дискриминирани. ГЕРБ с комична гордост се кълне да запази данъчните ставки, които ни правят световно уникални. Феодалният плосък десятък не само се запазва, но се събира от хората с минимална заплата. Изключително плахо се пристъпва към мерки срещу все по-популярния обичай сред фирмите да присвояват забавени работни заплати на работниците, когато обявяват фалит.

По-важното е, че от години бизнесът настоява за „Намаляване на административната тежест“, но под тази рубрика все по-често, по съветите на либертарианците, поставя остатъчнирудименти на цивилизация по нашите земи. Изведнъж, след като втора година подред работодателските асоциации саботираха определянето на минималната работна заплата, те поискаха и да падне клас прослужено време. Издействаха си правото да внасят работници от още по-тежко смазани от реформи страни като Украйна и Молдова. Така от работодатели станаха работовзиматели. Вместо да инвестират в ефективност и да задържат българите с що-годе конкурентно заплащане. Това не им стигна. Обявиха правото на сдружаване за вредно за икономиката. Оскърбиха наемните работници с имена като търтеи, лентяи. Опитаха се да посеят раздор на възрастов признак, като определиха класа прослужено време по една и съща специалност за дискриминация спрямо младите. Всъщност, цивилизованите порядки са виновни за „дискриминацията“ на човешките и прочие трансджендърни права на бизнеса, защото му се налага да заделя незначителен дял от печалбите си за опитни работници.

Друга „административна тежест“ са безопасните условия на труд. От 21 хиляди проверки в предприятия са открити 106 хиляди нарушения. По пет на фирма. За първата половина от годината има 31 смъртни случая – с 4 повече от същия период на миналата година. Вместо да повиши глобите и да санкционира системните нарушители със забрана за достъп до обществени поръчки, правителството обяви война на войната по пътищата.

Трябва да се отбележи, че тъкмо среднисткият електорат на ГЕРБ, обикновените „полубачкатори“- „полупредприемачи“ са опитали върху гърба си тарикатлъка на работодателите. Затова реакцията на общественото мнение беше недвусмислена. И недоволството този път е насочено срещу самия Борисов- „Защоне ги стегне!?“. А може ли?Помни ли някой обещанията, дадени от Борисов на една от честите предизборни срещи с ръководствата на бизнеса? Тогава ги попита: „Кои са те (работниците), да идват и да удрят по масата!? Ти му даваш хляб, а той ще ти удря по масата!“. И ето, т.нар. работодатели набраха кураж, именно те да са тези, които удрят по масата. Те обявиха война. И вече нямат нужда от миротворец.