Конституцията яде ли се?

Обещанията и очакванията в президентската кампания в Северна Македония сериозно се разминават

Активната част от кампанията за нов държавен глава в Република Северна Македония вече започна. Започнаха и да се очертават контурите на основните „опорни точки“, които всеки от седмината кандидати за президент предлага на избирателите. Някои от тях са сериозни, други са продукт от партийни програми, трети са си чисто популизъм. Но пък в рамките на кампанията се случват и някои „малки истории“, които по-ясно и категорично представят истинското отношение на гласоподавателите към политиците в държавата и техните обещания.

Като онова точно наблюдение, направено и отразено от професор Миряна Малевска в социалните мрежи от предизборното посещение на кандидата на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за държавен глава професор Гордана Силяновска-Давкова в Струга. На трибуната гостенката от Скопие разпалено обяснява какво ще направи, като стане държавен глава, каква хубава конституция ще подготви, с която стружани с право да се гордеят. Тъкмо когато професор Силяновска смята, че е спечелила хората от града край езерото за своята кауза на професионалист конституционалист, откъм тях се чува: „Тази конституция яде ли се?“.

Малко разкрасих историята, споделена от професор Малевска, разбира се. Но по същество тя е напълно вярна. Може би защото отразява няколко важни разминавания в разбирането на политиците край Вардар за това с какво искат да спечелят гласовете на избирателите. Гордана Силяновска-Давкова наистина разбира, както се казва, от конституционно право, защото с това се занимава и преподава в Скопския университет. И е нормално като експерт в своята област там да се чувства най-сигурна и когато излезе пред обикновените хора, да ги убеждава, че това в момента е най-важното. Но както често става, а това е типично и за ситуацията у нас, дневният ред на политиците се разминава с този на гласоподавателите. Да, професор Силяновска се опитва да влезе в политиката от науката, при това го прави за втори път в рамките на пет години. Но едно е академичното ежедневие в университетските кабинети, други са реалностите и очакванията на хората. Е, за мен лично този въпрос „Конституцията яде ли се?“ е малко по-остър и грубичък, отколкото е нужно, но какво пък, да го приемем като отражение тъкмо на действителността и на разминаванията между представите на политиците с тези на обикновените граждани.

Извън описания епизод кампанията вече наистина набра скорост. Керваните на президентските кандидати обикалят страната, като една от най-важните задачи на щабовете им е да внимават да не се засекат някъде в един и същи район. Или да не преповтарят едни и същи обещания пред една и съща аудитория.

Но понеже този път, както писахме, в Северна Македония имаме уникалната ситуация президентските и парламентарни избори да са по формулата „две в едно“, вече се чувства и ефектът от това съчетание. Разбира се, то бе наложено от политическия календар, който събра края на петгодишния мандат на президента Стево Пендаровски с финала на работата на сегашния състав на Събранието. Но пък политическите партии, които стоят зад кандидатите, се опитват да извлекат колкото може повече пропагандни ползи от едновременното провеждане на вота. Керванът на кандидата на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ професор Гордана Силяновска-Давкова включва цялото ръководство на партията, което заедно с нея е на всички публични прояви. Нещо повече, предизборната коалиция начело с ВМРО-ДПМНЕ включва още 23 по-малки партии и структури. Какъв е техният електорален принос е трудно да се каже, най-вероятно е минимален, но когато става дума за предизборна кампания, многообразието на лица и платформи винаги прави допълнително впечатление за широка и масова подкрепа. Е, повечето от тези коалиционни партньори са от типа политически номади, които притежават умението да усещат накъде духа вятърът и да надуват платната в тази посока.

Но така или иначе кампанията е повод да се покаже единството на партийната позиция за парламентарния вот на 8 май с тази на номинирания от централата кандидат за поста държавен глава. На трибуната на предизборните митинги в провинцията заедно с професор Силяновска винаги е и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. В сондажите за моментните настроения на избирателите и ВМРО-ДПМНЕ, и Гордана Силяновска имат солидна преднина. Но кой на кого предава повече влияние е трудно да се премери. Важното е демонстрацията на единство на политическата сила с личността на кандидата, което, ако се претвори в двойна изборна победа, би трябвало да означава повече сигурност, повече стабилност, повече благосъстояние.

Би трябвало. Защото това предположение има и своята друга страна. И тя има и своя пример в най-новата история на Република Северна Македония. И този пример е свързан с двата петгодишни мандата на президента Георге Иванов. И той влезе в политиката от научните среди, но и той бе функция на премиера и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. За избора си Иванов бе задължен изключително на партийния актив и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ и преди всичко на Груевски. И по време на кампаниите в рамките на президентския вот ситуацията приличаше много на сегашната, само че с други актьори в главните роли. Както в театъра - основните трудни роли се играят от двама артисти. Груевски и Иванов, тогава, и  Мицковски и Силяновска-Давкова сега. Затова и през всичките десет години на двата си мандата Георге Иванов бе толкова зависим от действията и капризите на премиера, че си спечели нелицеприятни определения.

През 1999 г. ВМРО-ДПМНЕ стоеше твърдо зад кандидатурата на Борис Трайковски. И тогава сценографията и организацията на кампанията бе сходна със сегашната. Но в най-кризисния момент за държавността на Северна Македония през пролетта и лятото на 2001 г. Борис Трайковски не се поколеба да се противопостави на премиера Любчо Георгиевски относно начина, по който трябва да се излезе от кризата. А по-късно, през февруари 2004 г. намери смъртта си без да довърши мандата си.
Впрочем освен чисто пропаганден ефект, това съчетание на партийна програма на ВМРО-ДПМНЕ с личната платформа на професор Силяновска стана повод за сериозно заяждане с основния й противник. От щаба на ВМРО-ДПМНЕ обвиниха сегашния президент и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски, че на всички свои срещи с гражданите е сам на трибуната. Значи, той няма никаква подкрепа, което пък е знак за поражение.

Разбира се, от щаба на Пендаровски отговориха, че за разлика от Силяновска, която е партиен кандидат и по всяка вероятност, ако спечели, ще бъде партиен слуга, в досегашната си работа като държавен глава е показал, че е президент на всички граждани на Република Северна Македония. Да, и той има подкрепата на управляващия сега СДСМ и на неговите по-малки коалиционни партньори, които впрочем не са по-малко от тези на ВМРО-ДПМНЕ, но предпочита да говори директно с хората така, както го е правил досега. Самият Пендаровски отиде по-нататък да предложи своята предизборна трибуна и микрофона  на всички граждани, които искат да бъдат с него.

Чий подход ще спечели, ще видим на балотажа на 8 май, когато най-вероятно тъкмо Стево Пендаровски за втори път ще се срещне с професор Гордана Силяновска-Давкова.