Краят на посттоталитарната левица

От електорален колос  до затихващ организъм, завладян от собствените си турбуленции

Водопадът си потече сам, а Нинова обяви, че тя го е пуснала

Наблюдаваме от първия ред края на посттоталитарната българска левица. БСП изчезва и този процес изглежда необратим. Причините за него са много и разнообразни. Те заслужават внимание и е интересно да си отговорим на въпроса как българското посттоталитарно ляво стигна до това си състояние. От електорален колос, който оформи единия полюс в двуполюсния модел на 90-те, през важен фактор и ситуационен победител при многополюсния модел след идването на НДСВ през първото десетилетие на новото хилядолетие, до затихващ организъм, завладян от собствените си турбуленции в периода след това. Особено в последните няколко години БСП изглеждаше като сянка на самата себе си, а сега наблюдаваме унизителният й финален гърч. Всичко това е напълно логично, обяснимо и има своите ясни причини. Нека се опитаме да ги погледнем отстрани.

Първият и най-важен фактор е това, че там някъде след първите спечелени от президента Радев избори за държавен глава, дълбоката държава се оттегли окончателно от БСП. Дълбоката държава, казано най-схематично, с нейните разузнавателни центрове, икономически кръгове и медийни влияния, реши, че БСП вече е безперспективна. „Позитано“, по очевидната им оценка, стана ирелевантна. Те оттеглиха и разузнавателното си влияние, и икономическите си играчи, и медийната тежест, която придаваха на БСП, както и цялата протекция, с която левицата се къпеше в годините преди това. Факторите се насочиха към ПП, както и към други играчи на терена. Тяхното не остава празно, те имат къде да налеят влиянието си, когато преценят, че това е в съзвучие с интересите им.

Това беше началото на края на БСП. И не, не слушайте Корнелия Нинова, която говори как тя била извадила задкулисието от БСП. Нищо подобно. Задкулисието само си тръгна, а Нинова се опита да изкара този напълно независещ от нея процес като дирижиран от нея самата. Общо-взето, водопадът си потече сам, а Нинова обяви, че тя го е пуснала. БСП не изчезва, защото са си тръгнали хората около АБВ или Таня Дончева, или Мая Манолова, или Красимир Янков. Тя изчезва, защото онези, които й даваха влияние, решиха да го насочат другаде, тъй като видяха, че БСП линее и не разполага нито с кадровия, нито с идеологическия потенциал да е онзи голям играч, който беше.

След като факторите дръпнаха шалтера на БСП, за просветената общественост вече беше ясно, че левицата е свършена, остана само техническият въпрос кой ще загаси лампите на „Позитано“. На този въпрос също се намери отговор. Корнелия Нинова подаде оставки един Бог знае колко пъти, после все се връщаше уж търсена от хората – както се казваше в онзи брадат лаф, даже ги знаем и хората поименно. Нейното властолюбие и нежеланието й да се оттегли с достойнство, превърнаха подаването на оставки във фарс, на който никой не вярва. Нямайте съмнения, тя и сега така се беше нагласила да направи. Но в БСП, понеже са останали само най-близките й, които я познават добре, решиха, че този път няма да мине и те ще поемат руля. Което доведе до сегашната трагикомична ситуация – БСП ще се регистрира от председател в оставка, изключен от партията, а отделно същата партия ще търси как да се регистрира без вписания си в съда председател. Въобще, унижението е пълно.

Но то е напълно естествена последица от втората причина за края на посттоталитарната левица – отрицателната кадрова селекция. В последните години БСП се превърна от мощна многопластова формация, под чийто покрив съжителстваха полярности, но които намираха общ език, в клуб на поддакващите йесмени на председателя. Изолационизмът, гарниран с недоверие към всяко външно тяло, явление или идея внася зловонната мараня на провала във всяка стая, в която се настани. „Позитано“ стана дом на интриги и сплетни, а специфичният за БСП вътрешнопартиен канибализъм се превърна в основно верую на партията. Една организация може да се управлява в този стил само с огромен финансов ресурс и разузнавателна подкрепа, които да наваксат дефицитите, които тази атмосфера създават. И понеже, както вече уточнихме, БСП няма нито пари, нито влияние, то стана това, което нямаше как да не стане – столетницата започна да се свлича неудържимо. Когато нямаш компетентни хора, които да отстояват идеи и идеали, а си се обградил с виночерпци и кариеристи, тогава политическият организъм влиза в активна фаза на гниене.

Третата причина за очевидния крах на БСП е най-дълбоката. Идеологически БСП е ирелевантна в днешно време. Какви са идеите на БСП? Имаме класическото плесенясало левичарство, характерно за зрелия социализъм – защита на колективни работнически права, един вид партиен синдикализъм, имаме сиромахомилство и приказки как трябва да харчим повече бюджетни пари. Това в днешно време не работи. Питайте смехотворните напъни на „новото ляво лице“ Ваня Григорова, която се опита да прави самостоятелна кампания през 2024 г. с послания от 1984-та. Не й се получи. И няма да се получи на никой, който си мисли, че с такива говорения ще увлече избирателите. Тази архаична работническа и пролетариатска левица е приключила и няма да се върне.

Другият идеологически вектор на БСП? Социален консерватизъм. Консервативна левица е малко като дървено желязо, но това сработваше и реално пазеше БСП на терена, защото нямаше друга формация в годините на прехода, която да е социално консервативна. С идването на „Възраждане“ и на други формации от този порядък, тази ниша се запълни от други говорители и хора, които могат далеч по-добре от левицата да говорят по тези теми. Друг е въпросът, че „Възраждане“ не е консервативна формация, тя е проруска формация, а консерватор русофил е по-абсурдно дори и от консерватор социалист. В този смисъл „Възраждане“ не са автентичен носител на тези идеи и ще бъдат изместени при първия удобен случай от някой, който е действително идеологически консерватор. Така както „Възраждане“ измести БСП от тази територия, която БСП окупираше нелогично, така ще дойде време и друг да измести „Възраждане“ от същия терен, отново държан без особена логика.

Тази амалгама от причини – оттеглянето на дълбоката държава, отрицателната кадрова селекция и липсата на идеологическа основа – предопределиха края на българската посттоталитарна левица. Възможно ли е БСП да се закрепи и запази? Слабо е вероятно, но не е изключено. За целта трябва да се решат горните проблеми. Но не виждам това как ще се случи. Много по-вероятно е да наблюдаваме задълбочаване на дрязгите и крамолите, явяване на БСП с две паралелни листи, някоя от които може и да додрапа до парламента, но ще е обречена на продължаващ спад и увеличаваща се ирелевантност. Една партия, стигне ли до това състояние, изходът обикновено е летален.