Труд
Автор:
Труд онлайн
Висшият съдебен съвет не се разделя
Конституционният съд (КС) отряза почти всички промени, свързани със съдебната система, внесени от Христо Иванов и сие. Всички 12 съдии са участвали във вземането на решенията, сред тях е и Десислава Атанасова, която като депутат от 49-ото НС гласува в подкрепа на тази конституционна реформа. Текстовете са обявени за противоконституционни с 9 на 3 гласа, като изцяло против са били само Атанасова и колегата ѝ Борислав Белазелков, а Константин Пенчев не е подкрепил само отделни текстове. Мотивите - повечето от приетите норми, отнасящи се до съдебната система, следва да бъдат приемани от Велико народно събрание, а не от обикновено.
Според КС са противоконституционни текстовете, с които Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета - Висш прокурорски съвет и Висш съдийски съвет. Отпадат и текстовете, свързани с ограничаване на правомощията на главния прокурор и с ограничаването на неговия мандат до 5 години. Мандатът остава 7-годишен и изборът на обвинител номер 1 отново ще се прави от Висшия съдебен съвет.
Съдиите уточняват, че посочените конституционни разпоредби остават във вида и редакцията си преди влизане в сила на Шестата поправка на Конституцията. Правните последици, настъпили при действието на отменените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.
С равни 6 на 6 гласа съдиите от КС не са постигнали съгласие по текстовете за излъчване на служебно правителство, приети от 49-ия парламент, затова те остават в сила. Президентът ще продължава да избира служебен министър-председател от известния списък с лица на ръководни длъжности в НС, БНБ, Сметната палата и т. н., а кандидатът за служебен премиер ще предлага състава на служебния кабинет. Остава в сила и конституционната промяна, според която избори за ново Народно събрание се провеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент, както и въведената възможност за народни представители да бъдат избирани кандидати, които имат двойно гражданство - българско и на друга държава.
Смесени са първоначалните ми впечатления от решението на КС. От една страна, като конституционалист съм удовлетворен, че са възприети поддържаните в моето правно мнение по делото аргументи за противоконституционност на премахването на единния Висш съдебен съвет и на ограничаването на правомощията на главния прокурор. Това са аргументи, които поддържам вече две десетилетия, но политическата конюнктура и лобистите, които чрез тези конституционни промени се опитваха да овладеят кадрово съдебната власт, се правеха, че не ги чуват. Некомпетентност, съчетана с лобистки интереси.
Изгубиха цяло десетилетие на България, вместо да правят реална и съдържателна съдебна реформа. Още през 2015 г. предупредих, че замислите на Христо Иванов и Атанас Славов са противоконституционни. Сега, най-после, КС сложи край на тази дискусия, като обяви за невалидна тяхната фалшива “съдебна реформа”. Дотук обаче с положителните страни на решението. Жалко е, че не намериха сили да съберат мнозинство и така оставиха в сила възможността двойни граждани да стават депутати и не върнаха стария формат на служебното правителство. Същото се отнася и до принципните въпроси, свързани с пропорциите между оригинерната и производната учредителна власт и пределите на конституционния контрол.
Може да се направи извод, че има политическо влияние в решението на Конституционния съд. От самото начало Десислава Атанасова не трябваше да участва в това дело. КС трябва по-рано да оповестява кога ще се произнесе, за да няма спекулации, каквито наблюдавахме, така че проблемът е с комуникацията.
Решението е доста по-сложно от изтеклите по-рано неофициално информации. Има 4 групи позиции. На първо място - има изцяло обявяване на противоконституционност по отношение на разделянето на Висшия съдебен съвет на съдебен и прокурорски, по отношение на двойното гражданство на министри. Третата група са искания, които са отхвърлени - промените, гласящи, че съдът е основен орган, като остава разбирането, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тези на наказателните съдилищата. Остава и ограничаването на правомощията на прокуратурата, както и промените, които позволяват всеки съд да сезира КС. Отхвърлени са и 3 искания, защото няма мнозинство за разпускането на НС, за двойното гражданство на депутати, както и за списъка, от които президентът може да избира за служебен премиер. Без необходимото мнозинство, няма как КС да разгледа отново казусите.
Решението на Конституционния съд не е изненадващо. Отдавна в публичното пространство изтече информация, че натам се насочват съдиите и че ще има мнозинство по отношение на противоконституционност с т. нар. съдебна реформа.
Що се отнася до останалите, имаше съмнение дали изобщо ще се събере някакво мнозинство, но както се видя се отклоняват, доколкото се разделиха съдиите 6 на 6. Което обаче не означава, че в бъдеще такъв спор не може да бъде поставен в друг състав на КС. Сега остават да действат разпоредбите на измененията в Конституцията, но въпросът не е решен окончателно и отново би могъл по-нататък да се постави на вниманието на КС, след като липсва формирано решение.
А мотивите на КС са най-обширните, които той е постановявал досега. Те са около 90 стр. и трябва да се изчетат много внимателно.
