Къде са съкровищата на тамплиерите и Свещеният кивот

Голяма част от рицарите може би са се установили на Балканския полуостров в днешните български земи

Край град Черноморец има крепост, наречена Акра

В последно време исторически канали заливат любителите на историята с много филми, които трябва да изяснят къде е съкровището на тамплиерите и отмъкнатия от тях Свещен кивот – най-важният християнски реликт, който ни е останал от Исус Христос. Първо, да уточним кои са рицарите тамплиери. След превземането на Ерусалим в края на XI век на територията на Близкия Изток (днешни Сирия и Ливан) се образуват няколко кръстоносни кралства, като едно от тях е на рицарски орден, който папата благославя - това е Орденът на тамплиерите, буквално Орден на рицарите, пазители на Храма. Става дума за храма в Ерусалим, в който тамплиерите имат за задача да пазят пилигримите, тоест стотиците поклоннически групи за Божи гроб, идващи от Западна Европа. Общо взето, те се справят със задълженията си – купищата арабски феодали, които настървено се опитват да ги оберат по пътищата. Но същевременно с това тамплиерите предприемат 8-годишни разкопки на Храма и казват, че са намерили много злато, оставено там още от цар Соломон. Във всеки случай, когато се връщат в различни точки на Европа, те са много богати, продължават да останат свързани и изграждат най-хитрата банкерска система, която може да съществува.

Рицарите продължават да богатеят, но в 1307 година им се случва нещастие. В Париж френският крал, завиждайки на богатството им, решава да им го вземе, обвинява ги в ерес, обвинява ги в други подобни неща и решава да атакува Храма в Париж, който е тяхна база. За негово съжаление, когато го превзема и избива тамплиерите, той не намира никакви съкровища и казва, че те са ги изнесли към крепостта Ла Рошел на западния бряг на Атлантическия океан. Рицарите, заловени живи, са подложени на ужасни мъчения, но не казват или не знаят къде е съкровището и умират в ужасни мъки. Малко след това се пръска слухът, че рицарите тамплиери в Ла Рошел, които разполагат с кораби, са потеглили към различни точки на света със съкровищата си.

И филмите по историческите канали сега разглеждат има ли в Шотландия, има ли ги в Нова Скотия, в Канада (защото според някои са достигнали Канада), има пък в Испания или в Южна Франция. Никъде няма доказателства и за сега въпросът остава открит, будейки любопитството и желанието на част от зрителите да се включат в някои от нелегалните разкопки в Англия, Франция, Испания или Канада. Никой не е обърнал внимание на достатъчното сведения, че част от рицарите тамплиери са дошли по българските земи и са уседнали на служба (поне засега има сведения - при византийските и сръбските владетели.).

Какво става в действителност? През 1187 г. Салавин, който обединява арабите под скриптъра си, предприема мощна атака в латинските феодални княжества в Близкия Изток и ги превзема едно след друго. Достига до Ерусалим, очаква се атаката да бъде страшна и изключително кръвопролитна, но кръстоносните водачи в този град влизат в преговори с него и се разбират да се изтеглят мирно и тихо в Европа. Като Саладин осигури безпрепятствено практикуване на християнската религия по светите места и още по-безпрепятствено посещение на поклонниците от Западна Европа. Сключват договор и кръстоносците се изтеглят в голямата крепост Акра, построена от тях, след което напускат и нея. Къде отиват те – вече казахме – във Франция, Шотландия, Испания, Канада и др.

Никой обаче не е забелязал, че край българския град Черноморец има крепост, която се нарича Акра дори и сега – тя е на един от трите полуострова, на които е разположен градът. Никой не е забелязал и друга подробност, че в морските карти този нос и тази крепост се наричат още и Акин. Това означава, че крепостта може би хилядолетия се е наричала Акин, но после нещо се е случило и е преименувана в Акра, като двете имена са продължили да съществуват паралелно до наши дни. За мен нещата са ясни – там са пристигнали група кръстоносци, които не са смятали да се върнат в Европа, тъй като е било безсмислено да се сражават с трима-четирима от предхождащите ги по раждане братя, за да усвоят феодалните си княжества или кралства. И те, естествено, от любов към родния си град – (кръстоносците стоят в Акра 88 години) са кръстили крепостта си Акра в памет на града, в който са се родили, в който са живели и са се сражавали. Дали това е единичен изолиран случай? - Не.

Византийските хронисти пишат, че през 1204 г. цар Калоян атакувал Варна. Тя останала единствената византийска крепост в Северна България, която все още е в ръцете на византийците. Градът бил отбраняван, както се пише, от латински гарнизон и се сражавали много храбро, но не могат да устоят на натиска на българите. Предали се навръх Великден и, за съжаление, българският цар направил нещо, което не му прави чест. Казвам го честно - вързал ги и живи ги нахвърлял в крепостния ров. Дори когато негови войводи му направили бележка, че това не е хубаво, той отговорил, че тези не са истински християни – те са католици, и затова заслужават смърт като еретици.

Съществуват сведения, че кръстоносци е имало във Варна и в Акра. Може би и на други места, защото проф. Казимир Попконстантинов при разкопките на остров Свети Иван откри погребение на човек с латински и рицарски шпори. Напълно възможно е това да е погребение на рицар тамплиер, който по неизвестни причини е пристигнал на острова, близко до Черноморец. Починал е и е погребан там. През 1330 г. има още едно сведение за участие на голям отряд латинци, наречени франки от летописците, които участват в битката на сръбския крал с българския цар Михаил Шишман. Този отряд от франки – разбира се, по това време франки няма, но тези писания са част от архаизирането на някои народи – щом е западняк, значи е франк. Както въпросните учени ни наричат мизи, а сърбите понякога трибали. Тези франки са поддържали между себе си контакти, запазвали са може би в тайна рицарската организация. И ако са имали пари, или пък дори Свещения кивот, в един момент те са останали тук. Известно е, че те се женели за българки и правели тук семейства като лека-полека са се разтворили в българската народност.

Спомен от тях остава в много български градове, вкл. и в столицата Велико Търново, където има крепост на франките. И така най-вероятно голяма част от рицарите тамплиери са се установили на Балканския полуостров в днешните български земи. Макар че в България няма сведения за тях, грозният спомен от Калоян може да ги е преследвал в мислите им цял живот. Веднага искам да кажа, че това деяние на Калоян е напълно възможно да му е приписано, за да го оскърбят. Византийците често измислят неща, които не са верни.

През 1246 г. след смъртта на цар Иван Асен научаваме от други византийски хронисти, че византийски благородници от град Мелник заселили се по времето на цар Калоян, започнали да обработват българския войвода Драгота да се присъедини към византийския император. И вероятно, мотивирайки го с повече пари, са успели да направят това. Нали Калоян ги беше избил, какво търсят в Мелник десетки византийски благородници? При това запазили цялото си богатство и умножили го с бизнес дела по време на българското царстване. Тоест, има много жестоки дела, приписани на български царе, които те не са извършили.

Когато търсим Кивота, западните автори на “исторически” филми често ни показват луксозни скъпи чаши от злато и сребро. Това е голяма глупост, защото Кивотът, с който Христос е пил на Тайната вечеря, не би могъл да изглежда така. Исус прави Тайната вечеря в една кръчма на крайния квартал на града и чашите по това време в подобни места са или дървени, или глинени, или каменни от добре заоблен и огладен камък. Така че трябва да търсим подобен кивот, а не непременно златна чаша със скъп обков и т.н.

Много хора ще се учудят от това, което казвам. Но те се учудиха и когато намерихме мощите на първостепенен светец, предхождащ Христос, какъвто е свети Иван Предтеча на острова срещу Созопол. Учудиха се и на мощите на други първостепенни светци като Свети Андрей, Свети Николай и т.н. Нашите земи са между Изтока и Запада и всичко преминава през тях. И за наше щастие една голяма част е останало тук.