Лео Меси - геният и раздялата с Барселона

Аржентинецът е най-комплексният футболист

Човек или компютър е талантливият играч?

Сбърканото ни днешно време, превърнало завистта, реваншизма и ниското самочувствие в “истина”, обожествява Аспарухов и неглижира останалите

Минал съм през обожанието на няколко футболни гения. Ще започна с България, която имаше преди около 60 години велики таланти накуп - Н. Цанев, П. Величков, Д. Якимов, Г. Соколов, Б. Станков и Г. Аспарухов.

Сбърканото ни днешно време, превърнало завистта, реваншизма и ниското самочувствие в “истина” за всичко минало, обожествява Аспарухов и неглижира останалите. Горчив факт е, че повечето от тях си тръгнаха рано от футбола, а всички не можаха да достигнат заложеното в тях. Хиляди причини има за това, но ще напомня, че тези българи, които сетне постигнаха световно признание, го извоюваха с превъзпитанието и високите изисквания в големи чуждестранни отбори. Високо ценя световните таланти във футбола, които съм гледал - от бразилците Диди, Гаринча и Пеле до утвърдените сега звезди Кристиано Роналдо и Мбапе. Ала определям за ненадминати гении Йохан Кройф, Диего Марадона и Лео Меси. Но ако трябва да оставя един на трона, то той ще е Меси. Не ще обяснявам това си пристрастие, защото знам, че то не е само пристрастие.

Аспарухов е обожествяван, за сметка на други големи таланти.

Мисля, че Гари Линикер или някой от неговата класа неотдавна ни напомни да гледаме винаги Лео Меси, защото не ни остава много време да му се наслаждаваме. Не се прикривам зад авторитети, а и от години се старая да не пропускам мач с участието на Меси. Поради възрастов напредък и вярност към любимия клуб и заради просветен патриотизъм не можах да стана заклет привърженик на Барса. Но разбирам тези, които са станали, както и тези, които дадоха общо 27 милиона евро за един ден за фланелка на ПСЖ с неговото име. Убеден съм, че всеки непредубеден любител цени високо футболните умения на Меси. И знае, че той е най-комплексният футболист. Няма компонент от играта, който той да не владее съвършено. Включително и неприсъщата за неговия ръст игра с глава. Вероятно заради това - защото изпълнява автоматично и с малко енергия физическите действия по контрола на топката, той постига с недостижима за другите лекота и бързина възможно най-верния следващ ход - пас, двойно подаване, дрибъл, удар. Някой с по-модерна нагласа от мене би казал, че той действа като компютър. Или че е компютър. Но за мене истинското определение е, че той е човек, който действа като компютър. И това съдържа далеч повече признание. Защото зад човешката непогрешимост във футбола (а и във всичко), равна на компютърната в зоната на програмирането, стоят много други достойнства извън майсторлъка. А те са: порив към съвършенството, отсъствие на егоизъм, любов и почит към футбола, наслада от играта и артистичност. Мнозина захласнати по Меси, а и недоброжелателите му - има ги за цвят, вярвайки в неговата изключителност, очакват и искат от него винаги да е победител. И му вменяват във вина, че не носи титли за националния отбор на Аржентина. Отговорът го дадох - той е човек, а не компютър. Не бил лидер!? Че какво по-лидерско от това да си образец! 

Досега го свързвахме с още едно достойнство - лоялността към клуба, който със специалните си грижи подпомогна пълноценното осъществяване на таланта му. Вярно за някои тази лоялност, обилно подкрепяна финансово, е купена. Тук вече се налага да мислим. Лео Меси се реализира в големия футбол във времето на огромни и достигащи абсурда заплащания на играчите и космически цени за смяната на клубовете им. Той е дете на красотата във футбола, докосваща духовното у човека, но е и продукт на футболния бизнес, стигащ до битки за власт и печалби, меркантилност и пазарлъци. И че това не е го е подминало го доказа историята с укритите данъци. Макар да съм убеден, че участието си във футболния бизнес той е оставил на съпровождащия големите пари екип агенти и финансови хиени. За себе си той иска играта, но бизнесът не му позволява да е само в нея.

Не е съвсем ясно имаше ли вероятност Лео Меси да остане играч на Барселона до края на кариерата си. Затова и не обсъждам дали при негов щедър жест това можеше да се случи. Той все пак направи някакъв опит, намалявайки наполовина заплатата си. Спорната непремислено бърза реакция беше преминаването му в ПСЖ. Изборът на този клуб пак ме води към агентите и съветниците. Защото ПСЖ с попълненията преди него и с огромната определена му заплата е по-скоро задоволително за тях решение, отколкото възможност Лео Меси да докаже, че не само е велик и най-скъпо платен футболист, а че е символ на Играта, на величието на истинската чиста Игра. (Приказките за събиране с Неймар и тям подобни едва ли са истина.) Как можеше да го постигне? На хартия звучи просто - да премине в отбор, който с качеството на футбола си надхвърля предвижданото според финансовата му рамка. За това имаше немалко решения, но аз щях да го посъветвам да премине в Борусия Дортмунд. Защото там щеше да се изправи срещу многото пари на Байерн Мюнхен, които превръщат този отбор в предопределен задълго шампион и водещ европейски клуб. А и с тези много пари доскоро Байерн отслабваше съперника си Дортмунд, купувайки водещите му футболисти. Освен героичния отпор и качеството на футбола си Дортмунд постига и нещо особено ценно - от таланти отглежда звезди, докато Байерн обикновено ползва създадените там и другаде звезди. Присъствието на Меси щеше да даде криле на Борусия.

Както готов за нещо подобно - отчитайки непринудеността, романтичността и далеч по-малкото значение на постъпката, навремето се оказал Гаринча. Тренировъчен сбор на футболния отбор на Бразилия в малко градче. От хотелската си стая крилото забелязал две близко стоящи кафенета - едното пълно, а другото без посетители. С разрешение на треньора си излязъл на площада. Бавно отминал пълното кафене, за да го познаят и се загледат в него. Седнал на маса в празното, изпил кафето си и се върнал по същия път. От прозореца на стаята се насладил на ефекта от постъпката си - всички се изнесли и изпълнили редовно празното кафене. С помощта на Гаринча нещата се преобърнали, а неговият стол станал свещена вещ, до която никой не се докосвал. Разбира се, че има разлика между изгубения половин час от Гаринча и евентуалната загуба от много милиони за Меси. Но има и общо - сърце и решимост, за да промениш нещо, което е несправедливо. Но тези работи май остават на заден план, когато на преден са агентите. Но и така продължавам да приемам, че Меси е символ на Играта, защото тя - като при малцина, е в него. И ще продължа да го гледам. Съжалявайки, че можеше да допринесе с още нещо за футбола, а и не само за него.