Лицемерни политици. Пет проблема и пет решения за тях

Да „осъждаш остро“ и да обещаваш „невиждан огън и ярост“ не дава решения на много сегашни и бъдещи проблеми

„Ние осъждаме най-строго този колосален акт на омраза, тесногръдие и насилие“. Да ви звучи познато?! Това го чухме и при терора в Шарлотсвил, щата Вирджиния (САЩ), и при терора в Барселона и Камбрилс (Испания, Европейски съюз), и при системния терор на тъпи мутри, безсрамни бандити и изперкали шофьори в гетото България. И ще го чуваме винаги при подобни случаи. Повярвайте, на всички ни е „писнало“ от вашето лицемерие!

Да изказваш „съчувствие към убитите и пострадалите“, да „осъждаш остро“ и да обещаваш „невиждан огън и ярост“ може да звучи евроатлантически, но не дава решения на много сегашни и бъдещи проблеми и въпроси. Вероятно не само аз, но и други ще възприемат тези изказвания на високопоставените „началници“ като 100% лицемерие, изказвано зад бронирани прозорци и при най-строга охрана.

Рухват някои митове, които се приемаха безкритично:

1. „Това е най-добрият възможен свят“. Най-добрият възможен ли? Да, очевидно за някои (1-10%) е най-изгодният и най-добрият, но за голяма част от гражданите оцеляването в най-добрия свят е доста проблемно.

2. „НАТО гарантира нашата сигурност“. Гарантира „нашата сигурност“ ли? И САЩ, и Испания, и България са страни-членки на НАТО. И във всичките тези страни – както се видя – „нашата сигурност“ е проблем. Колкото сигурността и стабилността на „най-успешната българска банка“ КТБ, например.

3. „Европейският съюз е съюз“. Съюз ли?! Като е съюз, защо няма обща охрана на външните граници на този съюз? А през Испания, Франция, Италия, България и т.н. от лесно по-лесно проникват (даже) трудно мобилни жени и деца, освен млади зажаднели мъже, като имаме „обща външна граница“?

4. „Емигрантите са благо за Европейския съюз“. Няма значение дали това излиза от устата на г-жа Меркел или г-жа Георгиева, така ли е? „Добре дошли в Германия“, „Не всеки българин и румънец е добре дошъл в Германия“ и „Мултикултурализмът е мъртъв” - това са изказвания на един и същи човек, на кое да се вярва?

5. „Най-важното е да се оставят пазарите да работят свободно“ (тезата на десницата) и „Основният проблем е бедността“ (тезата на левицата). След Шарлотсвил, Барселона и България, тезите на десни и леви звучат прекалено наивно и опростенчески. Основният проблем, както се оказа, е културен и социално софтуерен – бъговете, вирусите и червеите в софтуера на обществата са по-опасни от несвободните пазари или недохранването. По-добре беден, но жив!

Време е сегашните лицемери да погледнат напред, отвъд хоризонта, ако са искрени в желанието си да планират едно по-добро бъдеще. Впрочем, логиката на човешкото развитие е била дълго време една и съща: всяко следващо поколение да живее, да се труди и да потребява по-добре и в по-добри условия от предишното поколение. Това учените го наричат „устойчиво развитие“.

Какво трябва да се промени?

1. „Възможен е много, много, много по-добър свят“. Сегашният не ни задоволява! Не ни харесва глобалното затопляне, дрънкането на все повече оръжие, разделението на „богати“ и „бедни“ страни и народи, експлоатацията на чуждите природни ресурси, доминирането (където го има) на религия или идеология над политика, на „бели“ над „цветнокожи“ и на „цветнокожи“ над „бели“ и т.н. ООН и светът трябва да приемат нов Глобален план за устойчиво развитие! Иначе зад ъгъла се подава фактът, че това поколение може да бъде наименувано като „последните хора на планетата Земя“. Някой мечтае ли такова бъдеще за децата и внуците си?! Затова, като се тръгне от Световната търговска организация, МВФ, Световната банка и световното „прозападно“ висше образование, които служат като материална база за хегемонната бяла върховна власт, всичко това трябва да промени съдържанието и целите си.

2. „Нашата обща сигурност е по-важна от сигурността в НАТО“. Доста страни-членки на НАТО, водени от вождове като Бил Клинтън, Джордж У. Буш , Тони Блеър, нобеловият лауреат за мир Барак Обама, както и от българските им микро-васали, подкрепят тезата за безграничното „разширяване на НАТО“ и преместване (някога) на „централата на НАТО в Москва“. Фактът е факт, колкото повече натискаш една пружина, толкова по-лесно тя ще те изхвърли обратно. Другояче казано, ако НАТО върви само към разширяване против други, напълно е възможно да получи „превантивен удар“. Става дума и за България, разбира се. „Невиждан огън и ярост“, но на българска територия, например. Честността и общата сигурност стоят по-високо от печалбите на военно-промишлените комплекси и евроатлантическите им лобисти.

3. „Европейският съюз трябва от „съюз“ да се превърне в система“. Тогава и границите ще са „общи“, и ще се обезсмисли „данъчната конкуренция“, и ще отпадне необходимостта да се мигрира от по-слабо развитите страни към по-богатите. Време е г-н Антонио Таяни да впише в програмата си този въпрос като точка №1.

4. „Нарушителите на общата европейска граница не са бежанци, а престъпници“. Как ще пропускаш през граничната бразда на Европейския съюз (няма значение дали е испанска, френска, италианска или българска) всеки, когато и където му хрумне, да се нарива в двора ти?! И да го посрещаш с постлано червено килимче? Има определени гранични пунктове навсякъде, традицията е кандидатите за влизане на територията на САЩ или на територията на Европейския съюз, да бъдат така стриктни да знаят правилата! В това отношение Тръмп изглежда по-прозорлив от Юнкер. А не още с нахлуването им през „охраняваната“ гранична бразда да им се връчват помощи и да се оставят да се движат „свободно“ навсякъде из нашия общ европейски дом. (Между другото, забелязахте ли легализирането на „смъртното наказание“? Терористите се разстрелват на място, обаче без съд и присъда; бойците на ДАЕШ – също. Лицемерие е, че „опазването на живота“ на всеки е ценност. Социалната хигиена изисква – понякога – крайни мерки. Впрочем, къде е БХК в случая?)

5. „Най-важното нещо е сигурността, а не пазарите и бедността“. В това няма нещо много оригинално, понеже лежи в знаменитата „Пирамида на потребностите“ на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу още през 1943 г. След утоляването на най-простите физиологични нужди, следва второто равнище – сигурността. Без сигурност по населените места и улиците на Шарлотсвил, Барселона и България, всичко останало губи смисъл. Нека обаче сигурността не се тълкува само по президентски (военна сигурност) или по премиерски (вътрешна стабилност), а в доста по-широк смисъл. Казвам го като един от многото – бял хетеросексуален мъж, европеец, християнин, неосъждан, достатъчно (но не безкрайно!) толерантен. Умните хора ще разберат какво имам да им кажа.

Две допълнителни условия за сигурността в България:

1. Продължаващата 28-годишна корупционна практика – и от страна на десни, и от леви, и от който и да е – ерозира всякакви идеи за сигурност. Не само българската, но и общоевропейската. В това отношение – защитата на страната от корупционен терор – и леви, и центристи, и десни, и националисти, и евроатлантици – всички до един! – имат общ интерес. Могъщите сили на корумпирания едър бизнес, неговите лобисти-слуги в парламент и правителство, корумпирания съд и корумпираната прокуратура обаче правят единен фронт против необходимите промени. Демокрацията е „мека“ диктатура на мнозинството над малцинствата, на некорумпираните над корумпираните. Следователно, победа над корупцията е възможна. И тогава сигурността се издига на ново по-високо равнище.

2. Войната никога не е постигала победа без жертви от всички страни. В битката ГЕРБ-БСП, съответно Борисов-Нинова, губещи са и двете страни. Печелят някои от ДПС и т.н. Ако има да дават някой на съд, нека го правят мълчаливо и с достойнство, но без лакърдии… Ако не им харесват идеите на другия, нека извадят по-убедителни и по-добри идеи, но нека забележат че този вестникарски шум никой вече не иска да го слуша. „Валери, не забелязваш ли, че шумът около ГЕРБ-БСП и Борисов-Нинова е с по-високи децибели, отколкото на Слънчака, усмири ги!“ Предлагайте решения на проблемите – бързо и качествено – и тогава ще ви вярваме.

Дайте сигурно бъдеще на децата по света! На всяко дете!