Македонските българи в Австралия

В началото на 1934 г. Христо Аврамов от с. Неред поема инициативата за създаване на организацията

Агентите на Георги Димитров и Тито си позволяват да отправят заплахи, в т. ч. и че ще запалят църквата във Фицрой

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Появата на македонските българи в Австралия е резултат от комбинираното въздействие на две важни събития. Първото е избухването на Балканската война през 1912 г., когато много българи от Македония, емигрирали в Америка, решават да се завърнат в родните си краища и да се запишат като доброволци в българската армия. Проточилите се три войни за национално обединение обаче не донасят свободата на по-голямата част от Македония, поради което голям дял от тези наши сънародници изявяват желание отново да заминат за Америка. В края на 20-те години на XX в. обаче започва голямата депресия, САЩ затварят своите врати, а на говорещите английски език македонски българи като основна възможност им остава да поемат към Австралия. По този начин в Мелбърн, Пърт и други австралийски градове възникват многобройни български колонии, дори се обособяват български индустриални отрасли. Така напр. в обувната фабрика „Петров“ в Мелбърн работят около 200 работника, повечето от които са българи от Македония.

В началото на 1934 г. Христо Аврамов от с. Неред поема инициативата за създаване в Австралия на организация на българите от Македония, която да стане част от Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. След провеждането на голямо събрание в Мелбърн, 33-ма македонски българи откликват на призива и на 23 януари 1934 г. се основава МПО „Тодор Александров“. През последвалия период организацията се разраства, но след избухването на Втората световна война, членовете и решават да я закрият, а вместо нея регистрират македоно-българска черковна община.

В края на 1944 г. македонските българи в Австралия започват отново да се организират, но това е и началото и на техните нови изпитания. Югославската и българската комунистически пропаганди се обединяват, за да рушат българското съзнание на имигрантите от Македония. За целта създават Македонски комунистически клуб, който става основата на бъдещия Македоно-австралийския народен съюз. Особено зловредна е ролята на ръководения от БКП вестник „Народна воля“, който на български език пропагандира сред сънародниците ни, че не са българи. Започват да се организират различни пропагандни кампании, събрани са 30 хил. австралийски паунда за построяването на болница в Скопие, но 15 хил. са откраднати от комунистическите ръководители. Агентите на Георги Димитров и Тито си позволяват да отправят заплахи към македонските българи, в т. ч. и че ще запалят църквата на Македоно-бъларската православна община във Фицрой.

Македонистката пропаганда в Австралия първоначално трудно прониква в Мелбърн, където е седалището на организираните македонски българи. Затова не там, а в Пърт през 1946 г. започва да се издава вестник „Македонска искра“, на който само заглавието е на кирилица, а останалият текст, въпреки че е списван на латиница, е на книжовен български език. В този си вид вестникът излиза до 1957 г., като основната му задача е да пропагандира комунизма и да критикува ВМРО и МПО
Въпреки че през 1948 г. при настъпилия конфликт между югославските и българските комунисти, македонистите в Австралия застават зад БКП, югославската пропаганда започва да пуска все по-дълбоки корени. Направен е опит да се регистрира „Македонска православна църква“, но австралийските власти отказват, тъй като вече съществува македоно-българска църковна община. Като компромисен вариант е разрешено създаването на църква на имигрантската общност, без каквито и да било определения. Титова Югославия веднага изпраща свещеник от Битолия. Охридският епископ Наум също посещава Мелбърн, подпомаган от местния югославски консул.

Отец Александър Попов отслужва панахида за Иван Михайлов. Мелбърн, 1991

Македонските българи обаче не стоят със скръстени ръце. През 1950 г. те построяват в Мелбърн македоно-българската църква „Свети Кирил и Методий“, която става част от епархията на Българската православна църква в САЩ, Канада и Австралия. Три години по-късно, при честването на 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, е взето решение към църквата да се създаде и народен дом. Ентусиазмът е голям, строежът е подпомаган с доброволен труд и средства и на 5 януари 1954 г., в присъствието на над 250 членове на МПО „Тодор Александров“, тържествено е открит първият в южното полукълбо македоно-български народен дом. Приет е апел, в който се казва, че „онова, което... сме постигнали в далечна Австралия, е първото народно постижение, за да се чуе името на Македония и за да се знае, че и тук живеят македонски българи, които не са забравили първоначалното си отечество... Враговете и днес искат да унищожат нашето национално съзнание. Те са подли и прикрити..., всичко биха дали, за да няма Македония, да няма македонски българи, да няма македонска освободителна борба“.

През този период членовете на МПО „Тодор Александров“ успяват да мобилизират голяма част от емиграцията. Така например на народния пикник, състоял се на 2 януари в Маунт Евелин край Мелбърн, идват над 500 души. Постепенно обаче Югославия засилва политиката си да изпраща емисари в Австралия, които да работят активно сред достигналата 120 хил. души имигрантска общност от Македония. В писмо от 1970 г. активистите на македонските българи уведомяват ЦК на МПО в САЩ и Канада, че това „са преди всичко агенти и проповедници на титовата власт..., ненавиждат всичко българско. Отрекли се от майчиното си мляко, тези комунистически слуги носят в душите си тъмните замисли на дявола“.

Въпреки това македонизмът дълго време не пуска дълбоки корени в Австралия. „Пристигат... книги и вестници, и то в много по-голям размер, от сърбокомунистическото гнездо в Скопие. Тяхното съдържание и новодошлите не могат да разберат. Въпреки този наплив на книги и списания от всички страни, (вестникът на МПО) „Македонска трибуна“ си остава най-четеният, най-много търсеният, и най-разсикваният вестник сред нашата емиграция. Някои от местните кафенета най-много се препълват, когато се разчуе, че вестникът е пристигнал. Започват шумни дискусии. Изобличенията на скопските фалшификатори действат като атомна бомба върху проводниците на сърбо-комунистическите идеи тук“.

На 30 януари 1970 г. в Бризбън умира един от македоно-българските лидери д-р Никола Андонов от Скопие. Загубата му е голяма, защото той е сред лично пострадалите от режима на Тито след края на 1944 г. и със собствения си пример разобличава фалшификациите на Белград и Скопие. Намиращи се далече от МПО и трайно изоставени от България, македонските българи в Австралия стават все по податливи на югославската пропаганда. Въпреки това и през 1981 г. продължава огромното търсене дори и на стари броеве на „Македонска трибуна“, а ръководството на МПО за пореден път е алармирано, че „асимилаторската политика на сърби... продължава не само във форма национална и шовинистическа, но и комунистическа, и подло работят срещу българина. Сърбите се стремят да отдалечат македонските наречия от родния български език, като вмъкват сръбски думи и лъжат хората, като го наричат македонски език“.

През последвалия период дейността на македонските българи в Австралия затихва, но успява да съхрани своето ядро. На 11 октомври 1991 г. в Мелбърн е отслужена панихида за Иван Михайлов, а на 31 октомври МПО „Тодор Александров“ възстановява дейността си в Аделаида и започва да функционира на територията на цяла Австралия. Организацията заявява, че „основният акцент в дейността ще бъде да оспорва фалшиви концепции или твърдения по отношение на македонския въпрос“. През 1993 г. представители от Австралия участваха на конгреса на МПО в Торонто по повод 100-та годишнина от учредяването на ВМОРО.