Македонските българи в Америка

Американски конгресмени предлагат септември 2022 г. да бъде обявен за месец на македонското наследство и честване на македонския език, история и култура на македонските американци

Въпросният проект съдържа напълно доказуеми лъжи и е пример за поредната кражба от българското социо-културно наследство

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

През 2021 г. българската общественост бе изненадана от това, че от група американски конгресмени е внесен проект на резолюция 741, предлагаща септември 2022 г. да бъде обявен за „Месец на македонското наследство и честване на македонския език, история и култура на македонските американци и техния невероятен принос за САЩ“. Внимателният анализ на фактите сочи, че зад тази инициатива стои т. н. Обединена македонска диаспора - казионна организация със седалище във Вашингтон, но създадена със съдействието на властите в Скопие и финансирана от там. Според различни източници, годишният и бюджет е 4 млн. долара и има 16 души на щат. Тя дълго време работи с американски лобистки фирми, вече са изградени доверени връзки и по този начин прокарва идеите си. В края на миналата година допълнително бяха заделени целево за лобизъм и черен PR срещу България 30 млн. ЕВР, използвани в ЕС и САЩ. Резултатите не закъсняха и в сената се появи проекто-резолюцията за македонското наследство, а няколко конгресмена, обвързани в миналото с Югославия, с пропагандна цел лансираха идеята за санкции срещу България, тъй като наложила вето за началото на преговорите за еврочленство на Северна Македония.

Въпросният проект съдържа напълно доказуеми лъжи и е пример за поредната кражба от българското социо-културно наследство. Написаното твърдение, че „има доказателства, че най-ранното македонско присъствие в континенталните Съединени щати е през или около 1492 г.“, е меко казано комично, защото теорията, че Алонсо де Охеда е българинът Драган от Охрид, не е доказана. След това обаче следват опасните за стабилността на Балканите послания, че „от 1880 г. насам десетки хиляди македонци бягат в Америка, търсейки граждански свободи, човешки права, религиозна свобода и икономически възможности, и в отговор на Илинденското въстание от 1903 г. срещу Османската империя, Балканските войни от 1912-1913 г., двете световни Войни, Гражданската война в Гърция и политиката на комунистическа Югославия“. С това се посяга не само към България, но и към Гърция, а в същото време, уж критикувайки „комунистическа Югославия“, се подкрепят именно разработените от нея и Москва македонистки тези.

Имиграционната регистрационна карта на Васил Спиров, баща на д-р Леон Сперов, обявен в резолюция 741 за „македонец“. Васил Спиров собственоръчно се е записал и подписал като българин.

Наличните документи показват, че по-значими български миграционни потоци към Америка се наблюдават през втората половина на XIX в. и след това, като те са както от територията на днешна България, така и от върнатите на Османската империя земи в Македония и Одринска Тракия. Втората голяма българска емигрантска вълна към САЩ е след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, а третата след Балканските и Първата световна война. Най-масова е българската емиграция от попадналите под гръцка и сръбска власт Егейска и Вардарска Македония, като още през първите години на ХХ в. нейният брой е около 40 хил. и продължава да нараства. В имиграционните регистри, а след това при провежданите преброявания на населението на САЩ, мнозинството от родените в Македония са записвани като българи, с майчин език български. Тези лица създават свои организации, издават свои вестници, справочници, изграждат свои църкви. Всички те използват единствено книжовния български език, а повечето включват в името си определението „македоно-български“.

Едно от най-мащабните проучвания на тази македоно-българска общност е проведено през 1958-1959 г. от Координационния комитет на Младежките секции към Македонските патриотични организации в САЩ и Канада и е публикувано през 1960 г. В него се констатира, че „точният брой на канадците и американците от македонски произход на този континент не е известен. Но е изчислено, че е някъде между 50 000 и 75 000 души, като над 90% от този брой се състои от славяните или българите, а останалата част са гърци, власи (румънци), турци и др... Всички те имат своя собствена национална идентичност и култура и в продължение на векове са пазили тази идентичност и култура толкова ревностно, колкото обстоятелствата биха позволили. В този преглед ще се занимаваме основно с най-голямата от тези етнически групи - българската. Именно българската етническа група в Македония е тази, която придава ново политическо и национално значение“.

Първата македонистка организация е основана едва през 1959 г. в Торонто, като по-късно приема името Обединени македонци. Тя е продукт на българската държавна незаинтересованост и югославската разложителна пропаганда, в резултат на което от българското дружество „Христо Ботев“ се отцепва малка група, която се обединява с Македонския народен съюз. Връзката с българщината още не е скъсана и затова формално е поставена целта да обединява македонобългарската емиграция в Канада, но на „прогресивно-демократична основа“ и я включва в борбата на левите сили. Много скоро тази нова организация попада под югославско влияние, а ръководството е подменено от новопристигнали емигранти от Югославия и Гърция. През 1962 г. установява връзки с новопровъзгласената Македонска православна църква - Охридска архиепископия и с югославски средства построява първия македонистки храм „Свети Климент Охридски“ в Торонто. По това време членовете на Обединени македонци са толкова малобройни, че македоно-българската емиграция в лицето на МПО не им обръща внимание. Едва през 1967 г. в „Македонска трибуна“ е публикувана първата критична статия срещу Обединени македонци и обвързаността на тази организация с титовия режим в Югославия.

През 70-те години членовете на Обединените македонци не надхвърлят 500 души, но започват да развиват широка пропагандна дейност, активно подкрепяни от Матицата на изселниците от Македония в Скопие. Тъй като Обединени македонци все пак са компрометирани от контактите с Югославия, това наложи създаването през 2004 г. на Обединената македонска диаспора. Ето така е открит фронтът срещу България в Америка и Австралия, а ние днес берем горчивите плодове на българското държавно безхаберие.

Именно за да се противопостави на фалшифицирането на фактите чрез лобистката дейност на нереформирано Скопие, през 2022 г. МПО, като съществуваща вече 101 години организация на македонските българи в Америка, писа до Конгреса на САЩ, че проектът за „резолюция напълно игнорира приноса на македоно-американците, имигрирали в Америка преди Втората световна война, и приноса на техните родени в Америка потомци... Преди Втората световна война „македонци“ не е етнографско, а географско понятие и огромното мнозинство от македонците преди 1945 г. се самоопределят като македонски българи“.

Със същата цел, пак по инициатива на МПО, се организира петиция до Камарата на представителите за спиране на резолюция 741 и възстановяване на истината. В документа се казва, че мнозинството от т. н. „изтъкнати македонци“, посочени в резолюцията, недвусмислено са заявили приживе своя български етнически произход. По този начин близките до Скопие кръгове „се пробват да накарат Конгреса на САЩ да оправдае със задна дата резултатите от физическия и културен геноцид над етническите българи, осъществяван в географския регион Македония през пo-голямата част на ХХ в.“.

Заслужава адмирации инициативата на МПО „Пирин“ в Чикаго да изпраща до всички американски конгресмени и местните парламенти книгата на Драгомир Богданов „Обединената македонска диаспора - деца на лъжата“, която с документи разобличава македонистките фалшификации в Америка. Необходими са обаче и действия на българското Народно събрание, което следва да спешно да изпрати аргументирано изложение до Конгреса на САЩ и по този начин да защити националния ни интерес.