Марин Райков - Вечният посланик

Преди дни стана ясно, че Марин Райков - десният дипломат от комунистическо потекло, ще стане наш посланик в Лондон. Веднага след като изтече мандатът му в Рим.

Откак свят светува и навсякъде по света, посланиците биват два вида: политически назначенци и политически неутрални професионални дипломати от кариерата - те са използвани заради опита им от всяко едно правителство, дошло на власт. Но има и професионални дипломати, които при подходяща конюнктура афишират политически пристрастия с цел да си осигуряват кариерно развитие. В слагачеството си и за да спечелят благоразположението на управляващите, те са готови да отидат и до крайности.

Такъв дипломат е вечният посланик Марин Райков, за което свидетелства една негова “патриотична” постъпка. По времето, когато Райков е зам.-външен министър в правителството на Иван Костов, съветският посланик Юрий Исаков поискал разрешение да бъде построен на брега на Шабла паметник на съветски подводничари, загинали край Шабла по време на Втората световна война. Райков го отрязал, като казал, че това би могло да стане само ако българската общественост бъде уведомена, че същата тази подводница преди това е потопила в Черно море български търговски кораб, превозващ румънски евреи бежанци от Румъния.

Ако Райков действително е изразил такова свое мнение по въпроса, неговият отговор съдържа не малка доза цинизъм. Загинали са съветски воини, чиято подводница е била торпилирана от германците, и те заслужават лобното им място да бъде почетено с паметник. А каква е истината за този случай и сега е спорно. От този остроумен отказ на Марин Райков лъха угодничество към тогавашното русофобско правителство, неуважение към една велика сила, към загиналите млади войници, липса на такт и дипломатичност.

Марин Райков е постъпил във Външно министерство през 1987 г., както обяснява баща му, не като парашутист, а чрез конкурс. Но Външно министерство никога не е обявявало открити конкурси по онова време, ако е имало конкурс, той е бил за свои хора и е естествено, че журито, в което са влизали служители от самото министерство, са се съобразявали с неговия известен баща и утвърден дипломат и служител на външното разузнаване Райко Николов. Марин Райков е бил член на БКП, а се твърди, и че е бил и секретен сътрудник на военното разузнаване, може и така да е било - практиката на всички държави, които се грижат за сигурността си, е да използват услугите на своите дипломати. Но възниква въпросът: след като си израснал в семейството на убеден дипломат комунист и решаваш да постъпиш в едно от най-политическите министерства по онова време, което изисква от дипломатите преданост на комунистическите идеи и съответно сътрудничество със службите, какви са били твоите убеждения по това време? Ако са били десни, защо си станал комунист, защо не си станал дисидент, а дипломат?

Всъщност има други обяснения за трансформацията на Райков в дипломат с “десни” убеждения. Още с настъпването на промените в България след 10 ноември 1989 г. не малко млади дипломати във Външно министерство, произхождащи като правило от номенклатурни семейства, взеха да се ослушват и постепенно да се пребоядисват. Когато дойдоха на власт, сините не разполагаха по това време с опитни дипломати, които да им вършат работа, и съответно сложиха на високи постове сменили боята си дипломати, като си затвориха очите за членството им в БКП и сътрудничеството им с органите на сигурността, укривайки техните досиета. Дипломатът с номенклатурен произход Валентин Димитров, агент “Козма”, също стана десен, с добра кариера при сините - зам.-външен министър след промените и дългогодишен посланик в Лондон по времето на Иван Костов. Бойко Ноев, възпитаник на МГИМО и специалист във външно министерство по въпросите на Варшавския договор и противодействието на НАТО, след промените стана представител на България в НАТО, а при правителството на Иван Костов вече бе военен министър.

Казват, че крушата не пада по далече от дървото, и Марин Райков доказва тази поговорка. Несъмнено е, че той е способен дипломат. Израсъл е по чужбина в семейство на опитен дипломат, учил е там в лицей, знае много езици, има сериозен дипломатически стаж. Интересно е, обаче какво ще прави, ако на власт дойде ляво правителство. Изявил се като десен, той няма как да служи на едно ляво правителство. Но веднъж назначен за посланик и връчил акредитивните си писма, един посланик трудно може да бъде отзован. Идват избори, но и дори ГЕРБ да падне от власт, повратливият Райков изглежда се е подсигурил, като е намерил начин да използва връзките си и своевременно се е уредил да прескочи директно от един посланически пост в Рим на друг в Лондон, в поредно нарушение на закона от негова страна, изискващ един посланик да има две години престой в София между мандатите. Както стана и през 2013 г., когато като служебен премиер се самоназначи от посланик в Париж за такъв в Рим. Кой е като него!

Баща му също е дипломат

Бащата на Марин Райков - Райко Николов, е дипломат от кариерата. По времето на социализма е бил посланик в Южен Йемен, Кувейт, Италия (по времето на случая “Сергей Антонов”) и Югославия. Работил е също в мисиите ни в Париж, Прага и Вашингтон. Марин се ражда в САЩ през 1960 г. Макар че Райко Николов е дипломат по времето на социализма, двамата със сина си никога не са имали политически спорове. Едното поколение мисли по един начин, другото по друг. Съпругата на Марин е завършила френска филология, двамата имат момче и момиче. Синът Райко вече е дипломат и върви по стъпките на дядо си и баща си.

За него

Публично се гаври с институциите

Фактите сочат, че цялата дипломатическа кариера на Райков е низ от брутални нарушения на правилниците на МВнР, на законите в страната и на световната дипломатическа практика. Този, който в качеството си на външен министър предложи на служебния премиер, сиреч на себе си, да стане посланик в Италия, днес публично се гаври с институциите и отново гази законите. Но и това не е всичко: През 2001 година, в последните дни на кабинета “Костов”, Райков бе изпратен за посланик във Франция. В нарушение на всички дипломатически норми, недопускащи повтаряне на посланически мандат в една и съща страна, през 2010 година кабинетът “Борисов” го изпрати за втори път посланик във Франция.

Велизар Енчев, дипломат от кариерата и политик

Не съм горда, че синът ми стана премиер

Не съм горда, че синът ми стана служебен премиер. Трябва да сме умерени и в гордостта си. Ние твърде много сме видели и преживели, за да бъдем тщеславни. Не мога обаче да отрека, че ми е приятно и драго, задето президентът се е спрял на сина ми и му има доверие. Марин беше кротко, любознателно и внимателно дете, много обичаше да чете, вечно учеше чужди езици. Обичаше най-много историята и по-абстрактните науки.

Лидия Николова, майка на Марин Райков, в интервю през 2013 г.

Не се мръщеше на тежките задачи

Марин Райков беше много работоспособен и не се мръщеше на тежките задачи, които му възлагахме по онова време. Тогава той беше около 26-годишен, това беше първата му месторабота и аз се радвам, че тръгна по стъпките на баща си, който беше много добър специалист по Балканите. Марин го настигна и продължи неговото дело.

Любомир Шопов, бивш шеф на Балканския отдел в МВнР