Марин Райков - Вечният посланик

От Лондон долетя вест: българският посланик Марин Райков се е присъединил към протеста пред посолството на българи, искащи оставката на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Казал на протестиращите, че ще „ги представлява и работи за техните интереси”.

Постъпката на посланика ни във Великобритания предизвика отрицателни реакции у нас и стреснат, Марин Райков побърза да излезе с пояснение за случая чрез изявление на посолството. Той бил представител на държавата, на всички институции и на всички граждани, независимо от тяхната политическа чувствителност. Не взимал страна по вътрешнополитически теми, не подкрепял и не се противопоставял на едни или други вътрешнополитически тези, но бил длъжен да чуе своите сънародници и не можел да им обърне гръб.

Гафът обаче е факт. Излязъл е сред протестиращите, снимал се е с тях, изслушал ги е и им е казал, че ги представлява. Това е все едно Бойко Борисов и Иван Гешев да излязат сред протестиращите в София, искащи оставката им, да се снимат с тях и да им кажат, че ги представляват и работят за интересите им - които са... двамата да бъдат свалени от власт.

Кой е всъщност Марин Райков и с какво е известен той? Марин Райков е син на Райко Николов, дипломат от кариерата, който по времето на социализма е бил посланик в Южен Йемен, Кувейт, Италия и Югославия. Работил е също в мисиите ни в Париж, Прага и Вашингтон, където се ражда синът му през 1960 г.
Марин Райков постъпва във Външно министерство през 1987 г. И както обяснява баща му, не като парашутист, а чрез конкурс. Но Външно министерство никога не е обявявало открити конкурси по онова време, а ако е имало конкурс, той е бил закрит за свои хора и е естествено, че журито, в което са влизали служители от самото министерство, са се съобразявали с неговия известен баща, утвърден дипломат и служител на външното разузнаване.

Марин Райков е бил член на БКП, а се твърди, че е бил и секретен сътрудник на военното разузнаване. Може и така да е било - практиката на всички държави, които се грижат за сигурността си, е да използват услугите на своите дипломати. Но възниква въпросът: след като си израснал в семейството на убеден дипломат - комунист, какви са били твоите убеждения по това време? Ако са били десни, защо си станал комунист, защо не си станал дисидент, а дипломат?

След промените през 1989 г. много български дипломати от кариерата бяха уволнени по време на синьото правителство на Филип Димитров от неговият външен министър Стоян Ганев, но Марин Райков оживява. Стоян Ганев не го уволнява, изпраща го в посолството в Белград, а когато през 1997 г. на власт идва Иван Костов, е назначен за една година за зам.-постоянен представител в Постоянното представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург, след което става зам.-министър на външните работи в синьото правителство. През 2001 г. с указ на президента Петър Стоянов е назначен за посланик във Франция и постоянен представител при ЮНЕСКО, където престоява до 2005 г. След като ГЕРБ идва на власт през 2009 г., Райков през февруари 2010 г. е назначен отново за зам.-министър на външните работи, но сигурно е изпитвал силна носталгия към Париж, защото през август същата година е отново посланик там. А през 2013 г. след оставката на Бойко Борисов е назначен от Росен Плевнелиев в служебния кабинет за премиер на България и министър на външните работи.

Каква шеметна кариера! Временният външен министър използва възможностите, които му дават тези два поста и без да се свенява се самопредлага и самоназначава за посланик в Италия. Там стои цели 6 години от 2013 до февруари 2019 г., след което е преназначен, отново при правителството на Борисов, за посланик в Лондон. От 2010 г. до 2020 г. вечният посланик в течение на десет години обикаля ключови европейски столици във фрапантно нарушение на Закона за дипломатическата служба, съгласно който срокът на мандата на дипломатическите служители в посолствата е 4 години, след което те трябва да се завърнат в страната и да имат минимум две години престой преди ново назначение.

Събитията и протестите, които в момента разтърсват страната, вероятно силно са обезпокоили вечния посланик. Ами ако падне правителството на Борисов и президентът Радев назначи служебно правителство? Дали да не се пребоядиса наново докато е време и да напусне потъващия кораб? И вечният посланик взима решение, като се присъединява към протестиращите пред посолството в Лондон. Риск няма - премиерът Борисов може да сметне постъпката му неблагодарна и предателска, но нищо не може да направи, той може да бъде отзован само ако президентът Радев подпише указ за това. Но защо Радев ще го направи, след като Райков е намерил начин да подскаже, че симпатизира на недоволстващите.

Протестът пред посолството в Лондон е срещу правителството, което Райков представлява. Правителството се е обявило по принцип срещу тези протести, счита ги за режисирани, а исканията за оставка за необосновани и вредни. Това е позиция, която посланикът е длъжен по закон да приема и да я излага при различни поводи в Лондон. И ако наистина вътрешно е убеден в правотата на исканията на протестиращите, одобрява по този въпрос и позицията на българския президент, моралът изисква да го заяви и подаде оставка.

Но вечният посланик Марин Райков, вероятно смята, че е изиграл хитър ход...

„Патриотичната” постъпка

За пребоядисването на вечния посланик Марин Райков свидетелства една негова „патриотична” постъпка. По времето, когато е зам.-външен министър в кабинета „Костов”, руският посланик Юрий Исаков поискал разрешение да бъде построен на брега на Шабла паметник на съветски подводничари, загинали край Шабла по време на Втората световна война. Райков обаче направил остроумен отказ, от който лъха угодничество към тогавашното русофобско правителство, неуважение към една велика сила и липса на такт и дипломатичност.