Мая и Конституцията

Клетвопрестъпление в няколко действия от дупнишката мадона

А е положила клетва, че ще се ръководи само и единствено от интересите на народа

Преди близо две години присъствах на срещата на тогавашния омбудсман Мая Манолова с представители на частните съдебни изпълнители и фирмите за бързи кредити в качеството си на упълномощен от четири сродни правозащитни организации на „Асоциация на данъкоплатците в България“.

Още преди Манолова да открие срещата, станах и остро попитах:

„Уважаема г-жо Омбудсман, Върховният законодател – Седмото ВНС, императивно е разписал в чл. 8 на Конституцията на Република България (КРБ), че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Мястото на Съдебно-изпълнителната служба е в структурата на съдебната власт. Съдебните изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс по чл. 265 от ЗСВ. Напомням Ви, че Конституцията е върховен закон, разпоредбите й имат непосредствено действия и другите закони не могат да й противоречат. Така е в правовите държави. Частна съдебна власт няма и не може да има! Какво правят тук тези „мутри“, наричащи се ЧСИ? Ами фирмите за бързи кредити? По същество те осъществяват дейност на кредитни банки. А имат ли лиценз за банкова дейност? И те ли са част от „мутрите“, които пълзящо овладяват държавата? Известно Ви е, че деянията им, засягат държавни и обществени интереси и интересите на гражданите в такава висока степен, че подриват основите на държавността и личностната ценностна система. Защо каните тук представители на противоконституционни формирования, на „мутри“, лицеприятно наричани ЧСИ и кредитораздаватели?“

Отговор не последва. Т. нар. омбудсман Мая Манолова продължи да „беседва“ с „мутрите“. Вгледах се в лицата им: Poker Faces! Bсе едно, че нищо не се е случило. Народът го нарича гьонсуратлък! Вероятно са от една кръвна група, имат общи интереси, помислих си.

Оказа се, че интуицията не ме е излъгала. След като налапа „слогана“ „Мутри вън“ и го превърна в политическа партия, поразрових се за факти от политическото битие на бившия омбудсман. Оказа се, че има много гнили ябълки в биографията ѝ.

Датата е 27 юни 2007 г. В Народното събрание разискват приемането на нов ГПК. Пристъпва се към изчитане проекто-текстовете на чл. 410-425 от Глава XXXVII „Заповедно производство“. Мая Манолова взема думата и в изказването си заблуждава депутатите и обществото, че бързото противоконституционно заповедно производство било изискване на ЕС, като енергично защитава приемането на съответните текстове. Което и става с нейното решаващо съдействие.

Ето какво е записано в стенограмата: „Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание на новата Глава тридесет и седма „Заповедно производство”... Това е евроизискване за съществуване на заповедното производство, бърза процедура, по която се движат исковете за парични вземания... Както бяхме поели ангажимент и от Коалиция за България, в заповедното производство сме предложили включването на всички извънсъдебни изпълнителни основания по чл. 297, а именно вземания на различни дружества, които предлагат публични услуги, ще бъдат реализирани по този ред... За длъжника остава възможност, ако прецени, че искането е неоснователно, да депозира възражение и делото да се движи по общия ред, като правата на тези дружества, които предоставят публични услуги, се гарантират от друга правна фигура, а именно незабавното изпълнение, което гарантира, че няма да бъдат извършени някакви действия, които да осуетят вземането на такова дружество.“ (http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/315)

Нека припомним, че пет години по-рано една друга радетелка на евроатлантически ценности – министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, излъга българския парламент и обществото, че закриването на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ било евроизискване. Днес гражданите и бизнесът плащат непосилни такси за енергия. А г-жа Кунева съвсем заслужено през 2003 г. бе удостоена от спонсорите ѝ с Ордена на Почетния легион на Френската република (степен „Офицер“); през 2005г. – със Златното отличие на Атлантическия клуб; и т.н.; а към днешна дата ордените за националното ѝ предателство вероятно надхвърлят по количество ордените на Леонид Брежнев...

Но да се върнем към деянието на Мая Манолова. Назоваваме го с истинското му име – деяние, защото преди да встъпи в длъжността си на народен представител, тя е положила клетва по чл. 76 на КРБ, че ще се ръководи само и единствено от интересите на народа. С лобирането ѝ за разпоредби, които противоречат на чл. 6 на ЕКПЧ (Конвенцията не допуска извънсъдебни актове!), на чл. 4 и 5 на КРБ обаче, които подлагат стотици хиляди на унизително изхвърляне от жилищата им, обричат ги на мизерия и смъртност; които водят хиляди малки и средни предприятия до фалит; и т.н., г-жа Манолова се превръща в клетвопрестъпник.

Противоконституционно е и нейното набеждаване на лица за длъжници, преди това да е установено с влязъл в сила съдебен акт; както и лобирането ѝ в полза на интересите на търговски дружества. Напомняме, че единственият интерес, който признава КРБ, е интересът на гражданите и обществото, не и на търговските дружества; а що се отнася до монополистите, за които г-жа Манолова така открито лобира, престъпвайки клетвата си, чл. 19 ал.2 на КРБ гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Противоконституционните деяния на клетвопрестъпната екс-депутатка Мая Манолова облагодетелстват банки, монополисти, ЧСИ и пр. „мутренски“ организации с милиарди левове. Но това не е всичко. В тандем с друга самоотвержена законодателка – небезизвестната „захарна кралица“ Татяна Дончева, през 2006 г. бе прокарана скандалната законодателна поправка на чл. 155 от НПК, по-известна като случаят „Ванко 1“...
През 2015 г. Мая Манолова е предложена за омбудсман. Според становището на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“, изпратено до Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика в НС, номинацията ѝ е напълно неподходяща: след като в продължение на години е един от най-активните застъпници на произвола на банките и монополистите, ergo тя няма качества да защитава законните интереси на хората, да бъде възпиращ фактор срещу злоупотребата с власт, която нарушава правата на гражданите.

Освен от професионално естество общественото недоверие срещу Мая Манолова има и морални измерения. През годините заема различни постове – депутат, член на комисии и заместник-председател на НС; но отстояваните от нея позиции ясно показват, че тя не работи в интерес на гражданите и обществото.
Казано по-ясно, с деянията си тя е обикновен клетвопрестъпник спрямо Конституцията на Република България.