Меркел и Зеехофер постигнаха примирие, не и мир

След четири часа и половина преговори Германия си отдъхна

След разрив по миграционната политика между германската канцлерка Ангела Меркел и вътрешния министър Хорст Зеехофер томахавките са заровени, не и унищожени. Раните са дълбоки и трудно лечими.

По-важното е, че разумът надделя, не настъпи политическа криза с непредвидими последици – не само разпад на широката коалиция – десницата и социалдемократите, а и на 70-годишния съюз между ХДС и ХСС.

През далечната 1976 г. тези две партии – Християндемократическият съюз и баварският Християнсоциален съюз, преживяха подобна криза, но за три седмици я преодоляха. Днес, 42 години по-късно, положението е далеч по-драматично – на карта е заложен не само съюзът между тези две партии, наричайки се сестрински, а и политическата съдба на Германия – провал на кабинета, предсрочни избори с неизвестен край за етаблираните партии, но предизвестен за популистите и евроскептиците, надгробно слово за лидерството на Германия в Европа.

След четири часа и половина преговори между Меркел и Зеехофер последният (засега) рунд приключи в 22 ч в понеделник. Германия си отдъхна, голямата криза е преодоляна. Зеехофер обяви, че няма да изпълни заканата си да подаде оставка като вътрешен министър, тъй като е постигнал своето – връщане още от германската граница на регистрирани в други държави бежанци.

За какво се споразумяха?

В постигнатото споразумение между ХДС и ХСС са заложени три основни точки: връщане на бежанци, достигнали до германо-австрийската граница, които преди това са били регистрирани в друга държава от ЕС; изграждане на транзитни центрове, откъдето бежанците ще бъдат връщани и то след сключени споразумения със засегнатите държави – ерго онези членки на ЕС, където бежанците вече са били регистрирани; в случай, че държави от ЕС откажат да им бъдат върнати регистрирани при тях мигранти, те ще бъдат връщани в съседна Австрия, откъдето последно са пристигнали в Германия, но само въз основа на съответна договореност с Виена.

В крайна сметка Зеехофер постигна целта си за връщане на бежанци още от границата, но само така, както искаше Меркел – съгласуване с други държави от ЕС.

„Това категорично съгласие, което и в трите си точки съответства на моите представи, ми позволява да остана начело на Министерството на вътрешните работи“, заяви Зеехофер.

Решен ли е проблемът и на каква цена? Само на пръв поглед. Предстои още много работа, докато първият бежанец бъде върнат от германската граница. Първо, трябва да се изградят транзитни центрове, да се сключат споразумения със съответните държави от ЕС, предимно с Италия. Рим обаче категорично е против, сигналите от Австрия също не са обнадеждаващи.

Още една подробност. На границата на Германия с Австрия, в частност Бавария-Австрия, има 90 пункта, само 3 от тях са контролирани. Всеки трафикант на хора го знае.

Компромиси в името на политическото оцеляване

Истината е, че ХСС, ерго Зеехофер, беше принуден да направи компромиси в името на собственото си политическо оцеляване – да приеме предложението на Меркел за връщане на мигранти от границата при предварително съгласуване с държави от ЕС.

„Отново стана ясно, че си струва да се бориш за собствените си убеждения“, каза Зеехофер. Според генералния секретар на ХСС Маркус Блуме се е стигнало до обрат по даването на убежище.

Истината е, че беше постигнато нещо по въпроса за връщането на бежанци от границата, но още не е ясно как точно ще стане това.

Срещата Меркел-Зеехофер беше предшествана от заседание на парламентарната група ХДС/ХСС (двете партии са с обща парламентарна група – бел. ред.). Според участници Меркел е заявила: „Всяко усилие си струва.“ Съпредседателят на групата и депутат от ХСС Александер Добринт е посочил: „Едно съдбовно сдружение се доказва, едва когато е изправено пред предизвикателства.“

„Впечатляващи думи. Решителни думи. Но само думи“, коментира на сайта си „Шпигел“.

Все още не се знае каква ще е и реакцията на Меркел по вербалната война, започната от Зеехофер. Ден преди да бъде постигнато помирение между ХДС и ХСС, той заяви: „Няма да допусна да бъда уволнен от канцлерка, която е канцлерка единствено заради мен.“

Преди това Меркел даде да се разбере, че ще се възползва от правото си по конституция, което й дава възможност да уволни министър, който действа на своя глава. Конкретно – Зеехофер заплаши, че ако Меркел не приеме плана му за затваряне на границата за мигранти, той като вътрешен министър ще издаде заповед това да стане. Германия – политици и граждани, бяха стъписани. По конституция канцлерът носи политическата отговорност за действията на правителството. Всеки ход – в областта на законодателството или при взимането на мерки по социалната или националната сигурност, се предприема след съответно решение на кабинета и с подпис на канцлера.

Вербални сблъсъци

Зеехофер стигна и по далеч: „Лицето, на което помогнах да язди коня, ме изхвърля.“

Освен, че е израз на нахалство и безочие, това твърдение няма нищо общо с действителността. Точно обратното – благодарение на изборния успех през есента на м. г. на ХДС на Меркел Хорст Зеехофер стана федерален министър от квотата на сестринския ХСС.

В името на истината трябва да признаем постигнатото от Меркел на неотдавнашната среща на върха на ЕС в Брюксел. 14 държави застанаха на нейната позиция да се търси и намери европейско решение на миграционната криза, национален подход води до задънена улица. Зеехофер окачестви постигнатото като „въздух под налягане“.

Това даде повод за остра реакция на предишния лидер на социалдемократите Зигмар Габриел. Той обвини Зеехофер, че си играе със съдбата на Германия и допълни: „Никой не може да го прави безнаказано. Ето защо председателят на ХСС и вътрешен министър трябва да си ходи.“

Габриел обвини Зеехофер, че заплахата му за оставка целяла единствено да изнуди Меркел да промени курса си по бежанския проблем: „От времето на Вили Бранд знаем, че федерален канцлер не може да бъде изнудван. Дори само подозрението, че това би могло да се случи, е смъртоносно за канцлерството и за дейността на цялото правителство. Смъртоносно е за ролята на Германия в Европа и света. Страната ни би се превърнала в непредвидим фактор.“

След затихналата политическа буря в Германия е ясно, че проблемът „Зеехофер“ не е решен, а само отложен.

В страната цари примирие, не и мир.