За последните 5 години турските граждани бяха подложени на 6 вота
Изминалите избори в Турция, Словакия и Украйна изненадват със своя неочакван обрат и нови очертаващи се тенденции. Мирната и спокойна Словакия произведе поредица от прецеденти. За първи път президент на страната ще бъде жена, Зузана Чапутова. Адвокат по професия и напълно непозната досега в политиката, Чапутова беше подкрепена от малката Словашка прогресивна партия, която няма парламентарно представителство. Спечели с 58,3% от гласовете пред конкурента си и политик тежка категория Марош Шефчович, който остана далече назад с 41,7 процента. За сравнение, Шевчович отговаряше в словашкото външно министерство по въпросите на ЕС и НАТО, посланик в Израел, от 2004 г. постоянен представител на Словакия в Европейския съюз, от 2009 г. е еврокомисар по образованието и културата. При Барозу заема поста на заместник-председател на ЕК и еврокомисар по между-институционалните отношения. В ЕК на Юнкер отново е заместник-председател на ЕС и еврокомисар по енергетиката. Гласоподавателите категорично наказаха управляващата партия “Смер” чрез никому неизвестната Чапутова една година след убийството на журналиста Ян Куцияк, предизвикало масови протести. 27-годишният журналист и годеницата му Мартина Куснирова бяха застреляни от наемен убиец в дома им, намиращ се на 65 километра източно от столицата Братислава. Куциак разследваше връзки между калабрийската мафия Ндрангета и словашки политици и олигарси. И тук се очерта една нова тенденция, въпреки че след приемането в ЕС, словашката икономика се разви и жизнените й стандарти се повишиха, много от словаците твърдят, че страната им не защитава върховенството на закона, с други думи няма справедливост. Това ги накара да залепят звучен шамар на окопалите се във властта вече десетилетия политици.
Другата страна с изборни изненади беше Турция. На проведените там кметски избори управляващата партия на президента Ердоган, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) загуби трите големи града Истанбул, Анкара и Измир. Въпреки че Измир винаги е бил бастион на опозицията от Народно-републиканската партия (НРП), победата им в столицата и Истанбул беше истинска изненада.
В Анкара коалицията на НРП и “Партията на доброто” (Iyi Parti) на Мерал Акшенер издигнаха за кмет Мансур Яваш и спечелиха. Кандидатът за кмет на столицата Мансур Яваш води с 49,9 на сто от гласовете.
Истинска паника настана, когато управляващите загубиха бастиона си Истанбул. Градът откъдето започна политическата кариера на Реджеп Тайп Ердоган, избран за кмет на града през далечната вече 1994 г. Срещу почти неизвестния кандидат на опозицията Екрем Имамоглу, управляващите издигнаха политик тежка категория, също бивш кмет на Истанбул, дългогодишен партиен активист на ПСР, бивш министър-председател и то в размирните години на преврата, Бинали Йълдъръм. Загубата все още не може да бъде осъзната и дори преди дни ПСР внесе иск за анулиране на изборите и ново гласуване в града. Хората на Ердоган предоставили три куфара с доказателства за нарушения. Борбата ще е за тези 13 400 гласа разлика.
Висшата избирателна комисия предстои да разгледа извънредната жалба. Ако ВИК се съгласи с доказателствата, представени от партията на президента, за това, че в хода на изборите са били извършени различни нарушения, нови избори може да се състоят на 2 юни.
Междувременно Истанбулската секция на Висшата избирателна комисия на 17 април връчи мазбата- официалния документ на кандидата на опозицията Имамоглу, че е спечелил изборите в града, като по този начин сътвори прецедент и вдигна мизата на максимум. Според последни данни след повторното преброяване на гласовете в истанбулската община Малтепе Екрем Имамоглу е получил 4 169 765 гласа, а неговият съперник Бинали Йълдъръм - кандидат на управляващата Партия на справедливостта и развитието, е бил подкрепен с 4 156 036 гласа. На 18 април в сградата на кметството Имамоглу прие кметските пълномощия от досегашния кмет на града Мевлют Уйсал от ПСР.
Ситуацията е сложна, защото евентуално бламиране на новият кмет ще повиши напрежението сред и без това разделеното турско общество. За последните 5 години турските граждани бяха подложени на 6 избора. Страната премина през драстични катаклизми, като опит за военен преврат, последващи арести и масови съдебни процеси. Промяна на конституционното си устройство от парламентарна в президентска република. Нови избори за парламент и президент. Турция води две войни в Сирия, една в Северен Ирак и една вътрешна в Югоизточна Турция срещу кюрдските си сепаратисти. Вече се чувства една определена умора в турското общество. Под тези тежки за всяко общество събития държавата беше непрекъснато “стягана”, така че дълги години населението и държавата бяха на предел. Няма как едно общество да бъде държано дълго по този начин, ако не се виждат реални положителни резултати от това стягане в икономическото му благосъстояние. А последните резултати не са никак добри.
Само за една година турската лира загуби около 40% от стойността си спрямо долара. В същото време инфлацията се удвои и в момента е 20%, а икономическият ръст спада. Безработицата в момента е 11%, което означава на практика, че около 3,5 милиона души в страната са без работа. Това е най-високото ниво на безработица от почти 10 години. Практически стопираният преговорен процес по присъединяване на Турция към ЕС също дава негативно отражение сред настроенията на младите хора, както и сред бизнеса в страната. И въпреки че и на нас ни обясняват колко бил важен малкият и среден бизнес в света, високият ръст се базира на силата на едрия индустриален капитал. Той от своя страна се нуждае от достъп до високи технологии, евтин финансов ресурс и обширен пазар. Това пред Турция предоставя и в трите компонента накуп засега единствено ЕС. Въпреки че ПСР продължава да държи селските райони и сумарно число от избирателите около 40% от населението живее в тези градове, които те загубиха. Там се изработва 60% от БВП на страната. Там са технократите, професионалистите, образованите кадри, младите специалисти, от които зависи и този БВП. Изненадата от изборите показа на управляващите, че тези въпроси няма как да ги отминат и е наближил определен праг, от който тенденциите вече се променят. Освен всичко друго, както и сред словашкото, но и в турското общество има усещането за липса на обективност и справедливост.
Другата страна с изборни изненади е Украйна. Там се явиха също политически тежкоатлети, президентът Порошенко, бившият премиер Юлия Тимошенко и въпреки че наблюдателите предричаха финалната среща да е между тях, неочаквано се прояви един шоумен, комедиен актьор и водещ на хумористично предаване, който ги остави далеч зад себе си. Проучванията показват над 70% одобрение за Владимир Зеленски. Тук също имаме феномен на политическия маркетингов герой, нещо от рода на Макрон, италианските фаворити, Чапутова и др., които ще ги видим и на евроизборите. Водената кампания е типична продукция на новите политтехнологии. Зеленски съвсем умишлено пренебрегна традиционните тактики, като например организиране на големи митинги или разполагането по улиците на предизборни шатри, където се раздават флайери на минувачите. Съсредоточи кампанията си основно сред социалните медии, наблегна на скечове и пародии на противниците си. Той се представя за човек от народа, който може да се противопостави на корумпираните елити и на когото украинците могат да разчитат.
В същото време зад него стоят сериозни олигарси, които в борбата за разпределението на наследството на Янукович, след Майдана бяха изтласкани от отбора на Порошенко. А именно Игор Коломойски, по чийто телевизионен канал се излъчва и шоуто на Зеленски, министърът на МВР, Арен Аваков, Валери Хорошевски, бивш шеф на СБУ - Службата за сигурност на Украйна и др. Нещо което показва, че съществена промяна в курса на Украйна след изборите няма да има. Проблемите на Порошенко със САЩ настанаха, след неправилния му разчет да заложи явно и то пред всички на кандидатката Хилари. Даже впоследствие, част от разследванията на шефа на предизборния щаб на Тръмп, Пол Манафорд бяха по подадена информация от Украйна, че той е имал отношения с бившия президент Янукович. Изглежда новата администрация заложи на нов по-атрактивен кандидат, който обаче ще запази основната линия, но няма да дразни толкова Доналд Тръмп, който е доказал, че не забравя. Каквито и да са политтехнологиите огромната подкрепа за Зеленски ни връща отново към феномените на изборите в предишните две страни. Умората от пренатягането на обществото, войните, липсата на икономически подем и повишаване на благосъстоянието и основното, видно и при Словакия, задълбочилото се усещане за липса на справедливост. За това и избирателите удрят звучен шамар на досегашните политици-тежкоатлети, защото, както е казал един американски президент, вещ в политтехнологиите: Можеш да лъжеш малко хора за дълго време, много хора за кратко, но всички за дълго време - не става!
Труд
