Труд
Автор:
Иван Стамболов-Сула
Църквата е йерархична, а не демократична, това още ли не ви е влязло в главата?
Онзи ден повдигнахме темата за русофилията. Казвам го, защото мнозина иначе интелигентни, образовани и начетени хора не намериха какво друго да кажат за тримата кандидати за патриарх, освен че и тримата са русофили.
„Русофил“ се е превърнало в клеймо, в аргумент, когато няма какво друго да кажеш на опонента си. В психологически план това е фетиш, а в политически – последователно до безпринципност съгласяване с политиката на Русия. Такива хора са много по-малко, отколкото ги изкарват.
Какво русофилско направиха митрополитите? Напротив, Църквата първа осъди войната в Украйна. Българската църква напусна Световния съвет на църквите (икуменическото ООН), докато Руската все още е там. С наши митрополити Руската църква прекрати общение заради съслужението им със свещеници от ПЦУ в Цариград. Наш митрополит и то един от кандидатите за патриарх покани Истанбулския патриарх Вартоломей в България по време на изборите, а Вартоломей, доколкото е верен на Америка, в днешната ситуация е лют враг на Русия. Какво русофилско има в кандидатите за патриарх?
Може би през годините е имало случаи да се изкажат в подкрепа на руската позиция по даден въпрос, но дали не са го направили, защото тази позиция е правилна, а не защото е руска?
Правили ли са услуги на руската държава, на руската дипломация, на външната им политика? Кажете, любопитно е да знаем. Правили ли са услуги в интерес на Руската църква и в ущърб на нашата? Някаква ерес ли прокараха? Някакво лъжеучение ли? Канон ли потъпкаха, догмат ли изкривиха? Кажете, ако са вършили някакви безобразия, защото аз не знам. А защо не знам ли?...
Не знам, защото не ме интересува. Нека го вулгаризираме и кажем: у един свещеник ме интересува това, което би ме интересувало и у всеки друг занаятчия – да върши безупречно занаята си. Ако грънчарят е направил хубав гювеч, не ме интересува пие ли, бие ли жена си и плаща ли си данъците. Ако хирургът спаси живота ми, не ме интересува дали му миришат краката, дали е левскар или цесекар, каква кола кара и колко струва часовникът му. Що се отнася до свещеника, за мен е достатъчно да ме въведе в съответното тайнство с благодатта, която на свой ред е получил от тайнството Свещенство. Достатъчно и е да отслужи требите, за които съм отишъл при него. Достатъчно е да ми обясни едно или друго за вярата, когато съм неуверен. Толкоз.
Има хора, които се разхождат с броеници и палят свещи из храмовете, но които коментират и съдят митрополитите, сякаш митрополитите са районни кметове, за които са гласували и сега изискват от тях. Църквата е йерархична, а не демократична, това още ли не ви е влязло в главата?
Още по-яростни в претенциите и осъждането пък са онези, които нито знаят какво е йерархия, нито знаят какво е митрополит, нито ходят на църква, нито се интересуват какво се случва в храма. Не се изповядват и не се причастяват. Може би мислят, че няма нужда, защото нямат грехове, че са толкова праведни, че могат да съдят и поучават другите. Затова са най-остри и язвителни.
За тримата кандидати за патриарх Горан Благоев – бивш журналист в БНТ и съратник на Цветан Цветанов – написа:
„Не е за вярване!!! След 42 тура, излъчените от Светия синод от кандидати за патриарх са: Григорий Врачански, Гавриил Ловчански, Даниил Видински. Мощно проруско лоби. БПЦ е приключена...“.
Ами, не, не е приключена. Едната свята, съборна и апостолска, която онзи ден навърши 1991 години, не е приключена. Просто приключи взаимоотношенията си с г-н Благоев, след като дълго търпя ругателствата му в национален ефир. Той безспорно е твърде интелигентен човек, но за жалост, смирението му е в обратна пропорция спрямо интелекта. Затова се беше превърнал в емблема и знаме на една специфична категория в българската интелигенция – ъндърстендъри и спасители на Църквата. Жадни да съдят и критикуват от висотата на безспорната си правота.
Сега ще кажете: „Ама ти какво искаш! Да си затваряме очите пред безобразията на клириците, да търпим беззаконията им?“. Нищо такова не искам. Напротив, всеки трябва да бъде изобличаван за безчинствата си и за това дори има установен ред: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (Мат. 18:15-17).
Забележете, че тук има два момента: 1. Да изобличаваш по компетентност; 2. Да не изобличаваш публично. Ако прост мирянин, лаик, профан, каквито сме ние с вас, има забележки към свещеник, то нека тези забележки са само върху това, което е общо между тях – дали свещеникът е потъпкал канона, дали е изопачил някой догмат, дали не е отпаднал от църквата, дали не ви води към разкол, ерес или схизма и т.н. И мирянинът да не ги предявява публично, да не ги предявява с апломб, така че да го видят другите и да си кажат: „Брей, колко смел и справедлив е тоя!“. Ако го прави публично, както го прави сега кой ли не, ще нанесе рани в тялото на Църквата, които няма да са заздравели дълго след като свещеникът, заради когото е било всичко, никой вече няма да го помни.
Църквата е парадоксална по няколко причини. Първо, тя е в този свят, но не е от него. Следователно (второ) е повече от триизмерна. Това си личи най-добре в халкидонския христологичен догмат на IV вселенски събор, който сега няма да цитирам, но смисълът му е, че Христос е 100% Бог и същевременно 100% човек. Да, трудно се осмисля в триизмерния свят, където цялото е 100%. То е нещо като тесеракта – четириизмерния хиперкуб: ако разгъвката на триизмерния куб в двуизмерен свят е кръст, съставен от 6 квадрата, то разгъвката на четириизмерния куб в триизмерен свят е кръст, съставен от 6 куба.
Не на последно място Църквата е парадоксална и заради това, че независимо какво се случва в нея, тя не губи своята чистота и непогрешимост. А това е така, защото Църквата е Богочовешки организъм и на чело на неговата йерархия стои сам Христос, който е глава на Църквата. Затова не се бойте, че някой клирик бил грешен. Всички са грешни, защото са хора като нас, а човекът греши, дори и когато спи. Църквата обаче остава непогрешима. А провинилите се ще получат наказание по висша (а не наша) справедливост.
Затова и в навечерието на избора нека се смирим, нека се успокоим и да се помолим Бог да даде мъдрост и сили на следващия патриарх, за да не посрами името на предшествениците си, да държи Българската църква в православието, независимо от бесовските нападки, които ще се изсипят от всички страни, и да води стадото си към Царството Божие.
Това не е мач, глупаво е да викаме: аз съм за тоя, аз съм за оня. Синодът ще реши, това е негова, не наша работа. Разбира се, винаги има опасност да надделеят зли сили, които да тласнат църквата към модернизъм, разкол и ерес. Но случаят сега засега не е такъв. И тримата кандидати са достойни архиереи (слава Богу!). Единия го познавам лично, за другия съм чувал само хубави неща, а имам приятел – свещеник в епархията на третия, който също е свидетелствал в полза на митрополита си. За мен няма драма. Ще бъда доволен когото и да изберат. Вярно, сърцето ми предпочита единия, разумът ми предпочита другия, но в крайна сметка всичко е Божи промисъл. Нали не си въобразяваме, че ние с вас ще измислим как да станат нещата по-добре от Бог?
Както казва един от любимите ми отци – св. Иоан Златоуст: „Случи ли се нещо добро, благославяй Бога и доброто ще остане. Случи ли се нещо лошо, благославяй Бога и лошото ще престане. Слава Богу за всичко!“.
Да не забравяме, че някое нещастие може да ни сполети, за да не ни сполети още по-голямо. Не казвам, че при избора на нов патриарх може да ни сполети нещастие! Боже, опази! Казвам го прост така, да си знаем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
