Труд
Автор:
Елена Попова
Страната ни е рекордьор по най-ниска средна продължителност на живот в ЕС
Раждаемостта пада под 60 хил. през 2018 г.
Най-дълголетни са в Испания, Италия и Франция
През 2016 г. средната продължителност на живот у нас е била най-ниска в Европа - 74,9 години. За сравнение на стария континент хората живеят средно по 81 години или с около 6 г. повече.
Населението в три региона на България държи рекорд за най-ниска продължителност на живот в целия Европейски съюз – Северозападен (със средна продължителност 73,3 години), Северен централен (74,4 години) и Югозападен (74,4 години). Това показват данни на Евростат като се отчита, че от всички региони в 28-те държави в Съюза само още два други имат подобен показател - един в Румъния и един в Унгария.
Най-застаряващо - с дял на хора над 65-годишна възраст, е населението в градовете Видин (29%), Ловеч (26%), Кюстендил (26%) и Габрово (28%), а най-младо е в София (с дял на възрастните от 17%) и във Варна (18%).
По средна продължителност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък показател и в сравнение с останалите съседни балкански държави: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години.
В Европейския съюз най-дълго живеят главно в Испания и Италия, докато по-голямата част от регионите с относително ниска продължителност на живота са предимно в източните региони на ЕС.
Рекордно висока е продължителността на живот в испанския столичен регион Комунидад де Мадрид (85,2 г.), следвани от населението в два испански региона Ла Риоха и Кастилия Леон (по 84,3 г.). Със същите показатели е италианският регион Тренто, а след него се нарежда френският столичен регион Ил дьо Франс (84,2 години).
Структура
Пенсионерите се увеличават
Хората в трудоспособна възраст са почти без промяна
Българите в пенсионна възраст са се увеличили, показват данните на националната статистика за 25-годишен период. През 1990-а хората над трудоспособна възраст са представлявали близо 23% от населението на страната. Само след четвърт век, през 2016 година, тази цифра се е увеличила с два процента до 25 на сто.
Значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас има при хората в под трудоспособна възраст. Според данните на НСИ те са съставлявали 22% от всички български граждани през 1990 година, а през 2016-а те са около 15 на сто.
За същия период населението в трудоспособна възраст се е променило от 55% преди четвърт век до 60 на сто. Според статистиката гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.
Нежният пол боледува по-рядко
Жените живеят между 3 и 5 години повече
Детеродните функции правят нежния пол по-издръжлив
Анализът на европейската статистика се спира на значителната разлика в продължителността на живота при мъжете и при жените, която се проявява повсеместно в страните членки на Европейския съюз.
Няма държава в общността, в която мъжете да живеят средно по-дълго от жените, като разликата в повечето случаи е от порядъка на 3-5 години в полза на жените, отчита Евростат.
У нас силният пол живее средно 68,8 години, а нежният – 75,9. Освен това жените проявяват по-голяма издръжливост на болести и умират по-рядко от тях, което се обяснява с детеродните функции.
Кръвта, която нежният пол губи всеки месец с цикъла си, съдържа еритроцити, а те – хемоглобин и желязо. Последното е незаменим микроелемент както за хората, така и за бактериите и туморните клетки. Заради по-ниското съдържание на желязо, жените боледуват и по-малко от инфекции и тумори. Когато една жена навлезе в менопауза, смъртността й се изравнява с тази на мъжете.
Отчети на лечебните заведения
Най-ниска раждаемост след Втората световна война
Всяка година ражданията в страната намаляват с между 1000 и 1500 и това вече се е очертало като трайно негативна тенденция, заяви пред в. „Труд” проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория към „Майчин дом”. По думите му очакванията са до края на декември новородените за цялата 2018 г. да са около 59 хил., което е рекордно нисък брой.
Националната генетична лаборатория към „Майчин дом” брои месец по месец ражданията във всички лечебни заведения в страната като се обхващат дори случаите на извънболнични раждания, които са рядкост. „Допреди 7-8 години бебетата на годишна база бяха около или малко над 70 хил., а към края на настоящата година очакваме те да паднат под 60 хил. и да са около 59 хил. Ако прибавим и това, че за съжаление някои от тях няма да оцелеят още в неонаталния период, картината става още по тъжна”, допълни проф. Савов. По думите му ражданията са падали под 60 хил. годишно в периода около Втората световна война.
Преброяването на пеленачетата в страната става чрез отчети на лечебните заведения към Националната генетична лаборатория и изпращане на кръвна проба от всички деца. Два пъти годишно институцията изпраща доклади за това на Министерството на здравеопазването.
Негативна тенденция
Селата са изгубили 6 милиона души население
5,2 млн. българи живеят в градовете
София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си – в София с около 30%, във Варна – с около 10%. С изключение на тях се отчита трайна тенденцията на обезлюдяване на селските райони и преселване на хората към големите градове в България.
Селата за около 65 години са загубили близо 6 милиона души население за сметка на градските райони. В градска среда у нас живеят около 5,2 млн. души, а в селата – около 1,8 млн. Европейската статистика отчита, че делът на градското население се е увеличил – от 20% през 1950 г. – до 67% на сто през 1990 г. и до 75% през 2016 г.
Най-бързо обезлюдяващите градове в страната са Враца и Видин. Друга негативна тенденция е, че близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.
