Мръсната тайна на лукса и тежките условия на труд

Мръсната тайна на лукса и тежките условия на труд

Наемат мигранти без документи за 600-700 евро на месец

Те просто искаха роби, казват работници

Взимат хора без предишен опит

“Произведено в Италия: срам в Италия”, скандираха работници мигранти от прочутия италиански регион за кожени изделия Тоскана пред магазин на производителя на луксозни аксесоари Montblanc в Женева. Работниците обвиниха производителя на химикалки и часовници, че се отказа от доставчика си Z Production миналата година поради нарастващите разходи.

Изпълнителят, собственост на Китай, е базиран в Тоскана. Той е подобрил условията си на труд през октомври 2022 г. след години на нередовни договори и дълги смени, казаха работници пред Ройтерс. “Montblanc прекрати договора, защото искахме да работим по осем часа на ден, пет дни в седмицата като законни работници”, каза Зейн Али от Пакистан. Той работи за Z Production две години, слагайки метални лога на Montblanc върху кожени аксесоари. “Те просто искаха роби”, допълва той.

Montblanc каза в изявление до Reuters, че е прекратил договора на Z Production през 2023 г., тъй като изпълнителят не е изпълнил стандартите, посочени от компанията в кодекса за поведение на доставчици.

Тази година разследвания на прокурори разкриха тежки условия на труд в 16 работилници близо до Милано, които произвеждаха продукти за луксозните марки Dior, Giorgio Armani и Alviero Martini. Ройтерс разговаря с работници, профсъюзни лидери и играчи в индустрията, които казаха, че такива тежки условия на труд са характерни и за веригата за доставки на луксозни стоки в Тоскана. Работилници наемат мигранти без документи, без опит в производството на кожа, за да произвеждат луксозни продукти за Montblanc и други марки от висок клас.

Алесандро Леси, който е бил нает в Z Production до 2022 г., каза, че като единствен италианец в цеха е имал редовен договор, но работниците мигранти работели дълги часове. “Тръгвах си в 18 часа, но всички останали оставаха”, казва той пред Ройтерс и добавя, че повечето работници били от Китай, Пакистан или Бангладеш.

Търсенето на луксозни предмети помогна LVMH да се превърне в една от най-големите компании в Европа с пазарна капитализация от над 300 млрд. евро.

Абас и Арслан Мухамад, които са пристигнали от Пакистан като мигранти, казаха, че са работили години наред в работилници, доставящи за луксозни марки. Абас, който е бил заварчик в Пакистан и е пристигнал в Италия през 2015 г., каза, че е започнал в работилница, управлявана от Китай в Инчиза Валдарно, известен район за производство на кожа близо до Флоренция. “За моя тип работа трябваше да стоя прав 14 часа”, разказа Абас. Той е работил с около 50 пакистански, афганистански и китайски мигранти, правейки чанти и кожени аксесоари за луксозни марки. Неговата работа била да боядисва кожата на чанти, умение, което научил, след като дошъл в Италия. “Краката ме боляха толкова много, че не можех да спя през нощта. Вече не можех да отида до тоалетната или да седна”, каза Абас. Той добавя, че печелил 600-700 евро на месец от договор на непълно работно време и между 400 и 500 евро в брой за допълнителни часове.

Арслан, 27-годишен пакистански мигрант, каза, че е работил дълги часове след пристигането си в Италия през 2017 г. “Когато работите над 12 часа на ден, шест дни в седмицата, нямате време дори да пазарувате, нямате време да изперете дрехите си”, казва той.

В документите на съда в Милано се казва, че луксозни марки предават производството на своите дизайни на водещ подизпълнител, но тази компания може само да прави мостри с малък производствен капацитет. Истинската работа се върши от друг цех, където разходите са ниски, а проверки на условията и отношението към работниците няма. “В хода на разследванията се появи такава изпитана и дълбоко вкоренена незаконност, че може да се разглежда като част от по-широк бизнес модел, насочен към увеличаване на печалбата”, пишат прокурорите от Милано през юни в документи, свързани със случая Dior. Нископлатеният персонал и нездравословните условия на труд позволиха например на Dior да получи само за 53 евро чанта от подизпълнител, която на дребно има цена от 2600 евро, показват съдебни документи в Милано.