Мъжете да коват закони, жените да готвят манджи?

Само 1% от българите смятат, че политиката е женска работа

Още си спомняме реплики на Корнелия Нинова към Бойко Борисов, първата от трибуната на Народното събрание: „Елате отвън да се разберем като мъже”, когато г-жа Нинова не беше все още лидер на БСП. Или подобната реплика по време на предизборната кампания „Не се притеснявайте, че съм жена, г-н Борисов.Отдавна чакам да се разберем като мъже”.

И хем звучи смешно, хем не е хич смешно. Всъщност не е тайна, че на политиката все още се гледа като на мъжка професия дори в сегашния 21 век. Ако погледнем по-назад във времето, то традицията при разделянето на света на мъжки и женски сфери, тръгва от Аристотел, който отрежда на жените роля само в репродуктивния процес, продължава в Древен Рим, където жените се възприемат като умствено неспособни, и достига до християнството, което определя жената като по-низше създание от мъжа. Въпросът за участието на жените в политиката все повече вълнува обществото ни, като една част от хората имат изявено положително отношение към представителките на „нежния пол” във властта, докато друга – по-скоро има негативен нюанс към тях. И въпреки че 58% от българите са на мнение, че би било добре в политиката да има повече жени, то стереотипите спрямо участието на жените на политическата сцена имат по-скоро възпрепятстваща функция.

А спомняте ли си въпроса към канадския премиер Трюдо, защо има 15 жени и 15 мъже в правителството? Отговорът му беше: „Защото сме 2015 година.”. Най-вече поради стереотипното мислене, този отговор беше разчетен основно като търсене на някаква символика в цифрата на година, а не като разбирането, че сме 2015 г., сиреч 21 век, и е напълно нормално да има такова равноправно участие на жени в политиката.

Всъщност 25% от българите са на мнение, че политиката е мъжка професия, а едва 1%, че е женска. Фактът, че в българската политика мъжете доминират, се доказва и от данните, че България е сред осемте членки на ЕС, в които участието на жените в политиката е под 20 на сто.

Много хора ще кажат, разбира се, че няма проблем да участват повече жени в политиката, това са тъпи феминистки лозунги, изкуствен проблем, но на мнение, че пред участието на жените в политиката в България няма никаква пречка, са едва 7% от пълнолетните граждани. Като имаме предвид, че 1% от извадката отговаря на 55 хил. души, то бързата сметка показва, че това са само 385 хил. души, основно живеещи в столицата и големите градове, и то с високо образование.

А цели 42% от българите са съгласни с твърдението, че „политиката е за мъже”. Интересно е да отбележим, че 77% от българските жени обаче не са съгласни с това и са на мнение, че политиката няма пол. Защо тогава няма повече жени в политиката?

Всъщност в световен план в последните 20 години все повече жени навлизат и се занимават професионално в тази сфера, но въпреки това през 2014 г. само 17 процента от министрите в правителствата са били жени, само 9 от 152 държави имат жена за държавен глава. Броят на жените в националните парламенти достига до 22,6% през 2015 г. на 23,3 на сто през 2016 г.

Въпросът за това дали се гледа сериозно или не на участието на жените в политическия живот е особено важен в контекста на повишаващото се тотално недоверие в политическия елит и кризата на представителната демокрация. Ако хората не изпитват доверие в политиците и всички сме съгласни, че това се вижда навсякъде – не само в България, не е ли редно все пак да се запитаме кой всъщност е политикът. Тогава ще установим, че повечето политици навсякъде са мъже. Възможно ли е наличието на повече жени на политическата сцена да върне доверието и да промени облика, външните белези, характеристиките на това, което си представяме, когато чуем думата политик. Данните от проучването ясно показват, че има области, които българите предпочитат да бъдат заети от мъже – президент, министър на вътрешните работи, министър на външните работи, министър на отбраната. Няма нито един висш пост, на който българите категорично да желаят начело да застане жена, а не мъж.Въпреки разширеното участие на жените в политиката, все още се смята, че на тях не им „отива” да говорят за „женски” проблеми като семейство, образование, здравеопазване и социална политика, а на мъжете се полага да управляват икономиката и армията.

А всъщност практиката вече показва, че в развиващите се страни по-широкото участие на жените във властта има благоприятен ефект. Данните са ясен сигнал, че стереотипи има и те продължават да се възпроизвеждат. Ясен е сигналът, че равноправие има, но няма равнопоставеност. От 1938 г., когато се приема наредбата закон, която гласи: „Избиратели са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици”, можем да кажем, че е извървян сериозен път в позиционирането на жените, но дори днес в 21 век все още има достатъчно много хора, които смятат, че жената не трябва да кове закони, а да готви манджи.

Данните са от национално представително проучване на тема „Полови стереотипи спрямо участието на жени в политиката в България”, проведено от изследователски център „Тренд” по поръчка на Либерален институт за политически анализи и финансирано от ЮНЕСКО. Изследването е реализирано в периода между 2 и 8 февруари 2017 г. сред 1002 пълнолетни български граждани.

* Авторката е социолог в Изследователски център ТРЕНД