Мълър разби на пух и прах мита за руската намеса в САЩ

Два въпроса чакат отговор: ще бъдат ли сега разследвани „митотворците“ и дали ще се подобрят отношенията Москва - Вашингтон?

Целият американски политически естаблишмент е поставен в услуга на една богата, хиперамбициозна и безогледна жена

В четвъртък, 18 април, най-после видя бял свят докладът на специалния прокурор Мълър, редактиран от лични данни и друга поверителна информация. Реакциите, както се очакваше, са диаметрално противоположни. Застъпниците на Хилари, преглъщайки болката, се мъчат да изровят нови поводи за атака срещу Тръмп. Драматично, напомняйки Стефан-Продевите „Мили хора!“ от 1990 г., журналистът Мехди Хасан се провикна: „Мили демократи! Мълър току-що ви връчи пътна карта за импийчмънт. Следвайте я.“

С доклада обаче окончателно рухна митът, доминирал американския политически живот последните вече три години - че Тръмп дължи изборната си победа на сговор с Путин и намеса на Русия в американските президентски избори в негова полза. Това е дори малко изненадващо - доскоро разследването на Мълър даваше признаци за предубеденост в полза на Хилари. Преди година например група редови служители на ФБР изтекоха в медиите данни за фалшифициране на доказателства от страна на следствието в полза на обвиненията за руска връзка. Но от това само по-убийствено за обвинението звучи сега докладът.

Българският читател сигурно е попадал на интерпретациите на американските медийни фабрики за фалшиви новини, че Мълър бил написал тесногръдо, претъпкано с неразбираема юридическа терминология становище, че имало недостиг на доказателства, за да бъде обвинен Тръмп. Но това е лъжа - всъщност в доклада специалният прокурор многократно и категорично говори не за недостиг, а за липса на доказателства в подкрепа на обвиненията.

Отхвърлени са като фалшиви основните аргументи на обвинителите. Например срещите на членове на предизборния щаб на Тръмп с руския посланик във Вашингтон Сергей Кисляк, за които тръбяха „либералните“ медии, се оказват „кратки, публични и незначителни“. Срещи на шефа на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт с Джулиан Асанж в еквадорското посолство в Лондон, за каквито съобщаваше в. „Гардиан“, пък въобще не е имало. Лъжа се оказва и сензацията на новинарския сайт „Бъзфийд“ от януари т.г., че президентът бил карал юрисконсулта си Майкъл Коен да лъже пред Конгреса за сделката за строителството на „Тръмп Тауър“ в Москва.

Не само „правилните“ медии, но и задаващата курса им „дълбока държава“ поддържаше истерията около теорията за руска конспирация. Само преди месец например бившият директор на ЦРУ Джон Бренън предсказваше, че Мълър ще обвини в престъпления голям брой американци, сред които и членове на семейство Тръмп. Всъщност нито един американец не беше обвинен не само в участие в „руски заговор“, но и в лъжесвидетелство, противодействие на правосъдието или лъгане пред Конгреса.

Разследването на Мълър развенча митовете, които в продължение на три години върхушката на Демократическата партия, разузнавателните служби и повечето медии истерично тъпчеха в ушите на американската и световната публика. Как ще се отрази това на репутацията им в САЩ и по света? Кой ще разследва митотворците, както веднага попита Тръмп?

За двегодишното разследване на Мълър работиха куп висококвалифицирани експерти - деветнайсет юристи, 40 агенти на ФБР и други специалисти, изпратени бяха 2800 призовки, дадени над 500 разрешения за обиск, разпитани над 500 свидетели и отправени тринайсет искания за правна помощ от други страни. Бяха изразходвани огромни държавни средства и събрани още много милиони от частни спонсори. Кой ще възстанови тези средства, похарчени за нищо?

Това са реторични въпроси. Както върви, сигурно никой няма да бъде разследван и никакви пропилени средства няма да се възстановят. Антируската истерия изглежда няма да заглъхне, поне докато Тръмп остава в Белия дом - а все по-възможно става той да не си отиде в 2020 г. Избирателите ще дадат последна оценка за опита на тези тъмни сили за преврат срещу законния, макар и толкова нелеп, президент.

Но всъщност не се знае. Адвокатът на Тръмп - Руди Джулиани - наскоро каза, че Джулиан Асанж щял да разобличи заговор на демократите с участието на Украйна да обвинят Тръмп в сговаряне с Русия. Появиха се намеци, че арестът на Асанж по-миналата седмица е свързан с това, че Тръмп иска да го изправи пред американски съд със сравнително леко обвинение - че помогнал на Челси Манинг да разбие паролата на държавен сайт с поверителна инфомация - за да го използва всъщност да унищожи Хилари. Отношението на самия Асанж към нея е недвусмислено, тук той безспорно се явява потенциален съюзник на Тръмп.

От друга страна, адвокатите на Демократическата партия вече сериозно се стягат за защита от евентуално разследване на произхода на разследването на Мълър - дали е използвана измама за мотивиране решението за него. Има от какво да се страхуват. Не сме забравили, че още в месеците преди изборите в 2016 г. Обама започна безпрецедентно разследване срещу Тръмп, семейството му и всички, свързани по някакъв начин с него. Демократите платиха на Кристофър Стийл да излезе с фалшивото досие на Доналд, за което сега адвокатите на Демократическата партия вече отричат, че дало ход на разследването на Мълър. Корпоративните медии забълваха записи на Тръмп, дрънкащ пубертетно за сграбчване на жени.

Когато Оранжевият въпреки всичко спечели изборите, Обама веднага нареди разследване на несъществуващата „руска намеса“ в тях. Бе променен президентски указ (executive order) 12333 и бе даден достъп до разузнавателни данни на много нови агенции, които почнаха да изтичат поверителна информация в медиите. Раздуханата отгоре безпрецедентна пропагандна истерия за „руската връзка“ не само не отслабна след встъпването в длъжност на новия президент, а се засили и взе облика на държавен преврат, непрекратен и досега. Това далече надмина всичко, познато от аферата Моника Люински - Бил Клинтън и небивалиците, разпространявани от десните за Обама.

Но това са си домашни американски въпроси, а междувременно отношенията САЩ - Русия, най-важните в момента за оцеляването на планетата и човечеството, остават заложник на вътрешната партизанска борба в САЩ, и по-точно на борбата на корумпирания елит на Демократическата партия - с помощта на службите и медиите - за оневиняването на Хилари за загубата u на изборите в 2016 г. и за спасяването u от затвора. Целият американски политически естаблишмент е поставен в услуга на една богата, хиперамбициозна и безогледна жена с разклатени нерви - да я спаси от от затвора, който търпеливо и напълно заслужено я чака.

За съжаление и прогресивните президентски кампании на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, които ни най-малко не таят топли чувства към Хилари, все още не разбират важността на горното. И поне до съвсем скоро продължаваха също усилено да помпят антируската тема, която им помага да мобилизират антитръмповските страсти в своя полза, без никаква мисъл за реалното международно значение на въпроса. Некомпетентността на американските леви в международната политика е отчайваща! Но все пак докладът на Мълър ще бъде повратна точка в историята - началото на края на вероятно най-срамния лов на вещици през XXI век.