Необяснимата носталгия по дефицита на свобода

Когато си роден в година, в която хората ти казват, че си дете на демокрацията, ти е трудно да разбереш жалейката на част от цели поколения по един друг период, което се отличава осезаемо от твоя. Когато си роден във време, в което личната свобода има стойност и значение, личната инициатива също, когато в магазина има всичко, което искаш, когато можеш да пътуваш където поискаш, е трудно да осъзнаеш тази ценностна дезориентация на част от българското общество по “онова време”.

Един от генералните проблеми, които към този момент съм имала с тази тема, е фактът, че българинът масово се омайва да гледа назад, сякаш помнейки само положителните неща, и някак масово забравя да гледа напред.

Една от причините, разбира се, е царящото общо усещане за несигурност. То до голяма степен се обуславя и от липсата на вяра, че ще дойдат по-добри времена. А дали е така?

Песимизмът е специфично българска черта. Българинът е човек, които, когато му се случи нещо хубаво, не смее да се зарадва, а чука на дърво да не чуе дяволът. Натрапчиво е клишето, че за всичко е виновно Османско робство и редовно подсмърчаме, че не сме били васални на Австро-Унгарската империя. Тезата е, че с такива поробители сградите ни щяха да изглеждат красиво като във Виена. Не се ли явява резонен въпросът: “Защо изобщо е трябвало да сме под някакво робство?”

Такъв тип въпроси съществуват и по-много други теми, ако се замислим. Българинът е едновременно много голям и едновременно много малък. Светът му е едновременно голям и едновременно малък. Той често търси сигурност в миналото, сякаш вижда в него предвидимост.

Носталгията по времето преди 90-те е носталгия по една държава, една система, която е била с глинени крачета. Но в съзнанието на част от поколенията, социализирани в това време, тази държава се е грижила за всичко, хората са имали работа, почти еднакви възможности. Това е големият дефект на тази специфична носталгия по “онова време”, че българинът трудно поема отговорност за живота си, затова и част от хората са се чувствали комфортно във време, в което държавата е иззела функцията за отговорността, която хората трябва да носят за себе си. Когато трябва да си отговорен за действията си, недоволните растат. Защото тази инициатива, тази свобода има цена. Затова за част от българите там, в миналото, е много по-добре, по-подредено е, някак по-уютно. Днес голяма част от българите смятат, че тогава е имало спокойствие, сигурност, ред, а сега няма. Имало е равенство, сега - не, имало е сигурна работа, добро образование, здравеопазване - сега няма. Носталгията не е по социализма, носталгията е по онази предвидимост, по усещането, че някой се грижи за теб, че ще отидеш задължително на море. Ако този строй се наричаше по друг начин, а не социализъм, то пак щеше да бъде наситен с копнеж да се върне.

Изследването “Живот в преход” на Световната банка от 2007 г. показва, че дори в групата на 18-35-годишните българи, които имат бегли спомени отпреди 1989 г., само 30% твърдят, че сега се живее по-добре. Дори и поколения, които не са преживели тези социални условия и обстоятелства преди 1989 г., изпитват носталгия по това време. Показателно е, че и при младите, които в по-голяма степен са носители на критично-преоценъчното, обновяващото и динамизиращото обществото трудно успяват да отсеят лошите и добрите страни на “онова време”.

Не без значение за подхранването на носталгичните пориви имат и рекламите в последно време, които като основна сюжетна линия акцентират на сравнението “тогава” и “днес”. Реклами на всевъзможни питиета връщат поколения към едно време с “по-качествената храна” или “по-хубавото детство”. Това подчертава романтичната представа за нещо, което е било по-добро, това води в някаква степен и до скъсяване на поколенческата разлика. Но всекидневната употреба на миналото по този начин в някаква степен влияе върху правилната и обективна оценка на времето на социализма. Едно е ясно обаче, че рекламните агенции не създават тази вълна, те се възползват от нея, защото тя съществува в общественото съзнание.

* Авторката е социолог в Агенция за проучвания “Тренд”.