Неолиберализмът стана отровен

Моделът на Сорос за света - без граници, без религии, без история - прави човека нещастен

Тръмп се оказа главният дисидент в целия Запад, като че ли времето го повика

Стрелбата срещу бившия американски президент, а сега кандидат за такъв, Доналд Тръмп не изненада повечето граждани там и по света. По-голяма изненада се оказа куриозното му оцеляване, мнозина са си помислили: „Божа работа!“. Впечатли силно милиони люде и  светкавичната му реакция с вдигнат юмрук с окървавена буза и трикратното „Борете се!“.
Ефектната героична поза е въздействала силно и на враговете му – още по-нахъсани са пак да го стрелят или взривят. 

След Линкълн само Тръмп е преследван толкова свирепо в Щатите. Извън тях в Европа и ислямския свят допълнително заради явното му пристрастие спрямо Израел. След покушението победата му стана още по-вероятно, но все пак не е сигурна.
Обаче не е само той висш политик, станал обект на нападение напоследък. Зачестиха тези случаи, установяват се при тях някои съществени закономерности.

На 8 юли 2022 г. по време на предизборно мероприятие е прострелян в гърба бившият премиер на Япония Синдзо Абе. Нападателят се оказва бивш военен със странности в характера, който не споделя сериозни лични основания да извърши деянието.

На 15 май 2024 г. е прострелян с четири куршума словашкият премиер Роберт Фицо. Оживя все пак. Странният стрелец, 71-годишният поет Юрай Цинтула, женен за украинка, така и не съобщи други сериозни мотиви за злодейството си.

Пак през май медии от Саудитска Арабия съобщиха за опит за убийство на саудитския престолонаследник Мухамед ибн Салман. Не последва потвърждение, нямаше и опровержение.

Също през май в странна катастрофа с въртолет недалеч от границата с Азърбейджан загина президентът на Иран Ибрахим Раиси, с него и външният министър Абдоллахиян. Официално бе съобщено за технически причини за инцидента. В Иран и другаде останаха подозренията за израелска следа. Но на Техеран не му е време за война със САЩ и съюзници.

Доналд Тръмп по време на президентския си мандат беше подложен на люта клеветническа кампания под наслова „Агент на Москва“, проведе се и продължително официално разследване. Не се установиха никакви доказателства, разбира се, но беше съществена част от тормоза над него.

Общото и при изброените по-горе обекти на атентати също е обстоятелството, че са поддържали приятелски контакти с руския президент Путин и линия за добронамерено партньорство с официална Москва. Или поне са възнамерявали страните им по един или друг начин да сътрудничат с подложената на „адски санкции“ Русия.

Общото е, че бяха или са заявени привърженици на относителна независимост на страните си и противници на безграничната глобализация. На тази по модела на Сорос за света: без граници, без религии, без история. Без граници, значи без родина и род. Без религии, значи без морал и здрави ценности, а с Ония, които еднозначно правят човека нещастен.

За историята отдавна се е изказал Гьобелс: „Отнемете на народа неговата история и след сто години той ще се превърне в стадо, а след още сто ще може лесно да бъде управляван.“ Тогава е нямало телевизия и интернет, днес стигат и 20-30 години. В САЩ и Канада се образуваха доста стада. Ето защо Северна Америка все повече заприличва на Южна по организация на обществото.

Както при покушенията срещу Абе и Фицо, така и срещу Тръмп стрелците явно не са професионалисти. ФБР незабавно обяви, че 20-годишният Томас Метю Крукс е самотен нападател. Странна личност, според данни от медиите с акцентуации от афективния кръг - склонност към авантюризъм, непостоянство на влеченията, стремеж към опасни планове и действия.

Още нещо общо при споменатите атентати - значителните до много тежки нарушения от страна на охраняващите VIP жертви професионални институции и служби. Допуснатите от охранителите нарушения са просто вопиющи, затова в главите на голям процент от хората в съответните страни и в чужбина се въртят предположения за заговори и терор, за политически конспирации.

За ходове на т. нар. Дълбока държава чиито злодейства придобиват все по забележимо очертания. Вече се пробутват в мрежите подозрения как Тръмп сам си е виновен като е предизвикал куршумите с предизвикателно поведение. Че иранските аятолласи или лично злодеят Путин са в основата на заговора и тям подобни.

Времето и средата раждат добрите и лошите герои. Обществото в САЩ се оказа в състояние на адаптационна невроза в резултат на управленска криза. Днес няма нито един процес, който довчерашният хегемон и колективният Запад да могат да управляват пълноценно. Стартират процеси, които не могат да управляват и те се оказват губещи.

Като например оранжевите им революции напоследък или строенето на „коалиции за сдържане“. Разложението в неизлечимо болната хегемония се съпровожда от насилие, жестокост, омраза и ледено отчуждение между роднини дори. Неолиберализмът стана отровен. Кои страни като ги изсмуква и накъде ще завлече при пропадането си, не се знае, но няма да е задълго.

Здрави сили в САЩ има, но те нямат власт. Болните сили я стискат и като с бухалка млатят жестоко, изпълнени с панически страх и нечовешка злост.

В САЩ вече нищо не може да се изключи, преминават през всички стадии, през които са преминали предишните империи. Ако либералите са хората, които ценят дискусите и открития дебат, неолибералите са обратното. В техния „свят, основан на правила“, правилото всъщност е едно: САЩ винаги са прави, другите са винаги неправи, особено ако правят същото.

Човешката психика има своите граници. Днес количеството и качеството на социалните промени - особено опиращите до моралните норми и ценности на живота - излязоха извън пределите на човешкото разумяване. И трите основни социални институти - държавата, собствеността и семейството - са силно увредени и изкривени, нерядко се превръщат в своя противоположност.

Държавата например е изоставила редица свои функции по защита на елементарни права на хората. Сигурност, здравеопазване например. Семейството деградира морално и физически. Човекът става все по-малко разумен поради неволно и все по-често умишлено неразумните социални, психологически и идеологически намеси.

Нахлуването в нова ера със старите навици се оказа пагубно за хората и техните общности. Западът има силно нереалистична оценка за световната действителност. Елитите, особено политическите и икономическите в САЩ и Европа не могат да се приспособят към реалностите. Към настъпилите промени в света, в който не са господарите, наказващите, консумиращите благата на другите. Тръмп се оказа главният дисидент в целия Запад. Донесе значителни промени във външнополитическия курс без да има партия и други политически значими ресурси. Като че ли времето го повика и критичната ситуация го изнесе напред.

Сега това пак се повтаря, но вече има повечко ресурси да влезе в дом, в който за него всички врати са с катинари. Но е създадена крайно нездрава среда, в която се появяват подходящи желаещи да извършат терористични акции. Как ли не се опитват да се избавят от него: чрез сатанизиране и канцелиране в медиите, чрез страшни финансови глоби и съдебни дела.
На челото му бяха нарисували ябълка за прицел, в която се приканваше някой да я улучи. „Да се вземе на прицел!“ бяха думи на самия Байдън малко преди Крукс да опита. Убийството на Тръмп беше представено като нещо по-допустимо от „гибелта на Америка“.

Затова и след атентата които са били против него, пак ще гласуват против. Схемата работи. В публичното пространство се вадят и сатанизират политици-мишени, срещу тях се нагнетява омраза и неизбежно се появят психически нестабилни желаещи да ги утрепят. Професионален снайпер няма да се наеме да стреля само в ухото, но щураци и психопати се пръкват да опитат.

Оформени са два непримирими възгледа за света, опасността от гореща война между носителите им става все по-близка.