(Не)продуктивно за проблемите на “Младост”

„Зелените“ като политическа бухалка, а не като инструмент за справедливост

Софийският ж.к. „Младост“ се е превърнал в център на това, което американските политолози наричат тревнокорен (grassroots) активизъм. Започвайки с избирането на спорната и понастоящем подсъдима Десислава Иванчева за районен кмет през октомври 2016 г. – чрез подкрепата на местни комитети и гравитиращи активисти на малките градски партии в противовес на политическото статукво.

В авангарда на активното младостко недоволство са бившите „зелени“ и понастоящем верни преторианци на Иванчева от сдружението „За Зелен Младост“.  В началото на месеца те публикуваха отворено писмо до кмета Фандъкова и главния архитект Здравков, излагайки конкретни искания. Като жител на квартала и икономист искам да ги коментирам заради по-голямата идейна натовареност, която носят, за разлика от слогани като „Свобода за Деси и Биляна“, ползвани по различни протестни сбирки.

Да минем през исканията в писмото:

1. „Извършване от Столична община на проверки на всички процедури, по които са възстановени или продадени имоти в границите на Район „Младост” през последните 20 години;“

На първо място активистите или са ползвали не съвсем правилно думата „имот“, или са решили да извършат пълна ревизия на Прехода на ниво един жилищен комплекс. Обичайната дефиниция на имот не включва само парцели земя. Исканата проверка ще обхване всякакви сделки с апартаменти, търговски и офис площи. С други думи, буквално говорим за ревизия на хиляди сделки за покупко-продажба. Например, възрастен роднина почива, семейството му продава гарсониера в „Младост 4“ – хоп, иванчевци правят проверка.

Дори и авторите да са имали предвид нещо по-тясно като смисъл, правенето на „проверки“ и „преразглеждането“ ангро на някакви вече исторически пазарни и политически процеси е висша форма на популизъм. И както и с предложенията за преразглеждане на приватизацията, които чувахме от правителството преди време, могат да се ползват основно като политическа бухалка, не като инструмент за справедливост.

2. „Паралелно с проверките искаме от Вас да издадете заповед за допускане на устройствена процедура по актуализация на действащите цялостни подробни устройствени планове на „Младост 1“, „Младост 1А“, „Младост 2“, „Младост 3“, „Младост 4“, Горубляне и Полигона, като в нея да бъдат дефинирани и отразени жизнените пространства, които гражданите използват. В тези жизнени пространства трябва да бъде включена и адекватна буферна зона, която да не позволява строежи в непосредствена близост до детски площадки и обекти на отдиха. Да не се застрояват съществуващите паркинги и погранични на парковете територии, парковете трябва да имат свободен достъп откъм жилищните комплекси, а не плътно да се застроява около тях. Частните имоти, които попадат в жизненото пространство на хората, да бъдат урегулирани за широко обществено ползване, за да подлежат на отчуждаване;“

Чрез няколко дълги скока в логиката активистите развиват своя теория за оправдаване на насилственото изземване на чужда собственост. Ако преведем написаното в параграфа, то звучи по следния начин: ако някой си паркира колата, извежда кучето, люпи семки на парче земя, парчето земя е негово жизнено пространство и подлежи да бъде национализирано от властта.

Щом социалистическата държава е разпределила баба и дядо да живеят в панелка, върху част от земята на горублянчани, аз имам право и на другата, останала незастроена, но реституирана, да я ползвам за мое жизнено пространство – т.е. да нямам съседи, че да ми пречат. Лично присъствах на върховното приложение на тази абсурдна логика, когато жителите на новопостроен блок в „Младост 4“ протестираха срещу строежа на блок близнак на техния, от същата фирма, в съседство.

3. „Незабавно спиране на строителните дейности в парка до магазин „Лидл“ в „Младост 3“. На инвеститора да му бъде предложен равностоен общински терен на безконфликтно място. Отпадане на предвидените 8-етажна сграда и два търговски обекта в парка до „Лидл“. Запазване на парка в сегашния му вид и включването му в Зелената система на Столична община;“

Пространството до магазина „Лидл“ в „Младост 3“ не е парк нито по регулация, нито по външен вид. Представлява голямо пространство между два булеварда, покрито с трева, което постепенно в годините беше застроено – първо с автосервизи и гумаджийници и след това с голям нов супермаркет. В терена до супермаркета (по информация от живущи там) от „Лидл“ изградиха детска площадка с пейки, които в момента са популярни сред майките с деца. Позицията: „Вие ми направихте детски кът, това много ми хареса, затова земята вече не е ваша“ – не е морална или героична, а нагла и непродуктивна.

4. „Да не бъде допускано строителство в междублоковите пространства зад бл. 320, при бл. 20, при бл. 70 и на всички конфликтни места, където възникна гражданско недоволство“

Гражданското недоволство е много лош критерий за спиране на строителство. Едва ли можем да очакваме задоволство, когато едни хора са имали безплатен достъп до (чужд) ресурс и този достъп бъде прекратен. До вчера си паркирам на полянката до нас, от утре вече не може, а пък ми идват и нови съседи. Изобщо взимането на решение за подобна забрана единствено ще създаде още стимул за конфликти и за политизиране на въпроса.

А частната собственост?

Гражданите имат легитимен интерес при всяка промяна в близост до тях, дори на много места по света има специално изградени за това асоциации, защитаващи една обща визия за развитие на градове и квартали. В случая на „Младост“ (и други части на града) има трупани с десетилетия проблеми като трафик, паркиране, и занемарени междублокови пространства, само че решението им няма да бъде намерено чрез свръхполитизиране или зелена национализация. И няма нужда, заради некадърно управление, да зачеркваме основна цивилизационна ценност като частната собственост.

*Авторът е част от Експертен Клуб за Икономика и Политика (ЕКИП).