Труд
Автор:
Вежди Рашидов
Ако ще се финансира българска музика, правилата трябва да са ясни
След Пипков нищо не сме възложили на творец
След БСП и ВМРО внася законопроект за квота българска музика в ефира. БСП предлага излъчването на над 30% процента българска музика от всяко радио да бъде финансово подкрепено, а според ВМРО квотата следва да е задължителна: 1/3 от всички излъчвани по радиата и телевизиите музикални продукти трябва да са на български език или с български автор. Ето мнението на шефа на комисията по Култура в НС:
Не мога да разбера дали е толкова необходимо да се въвеждат квоти, защото за мен е много важно добрата музика да има ефир. И също смятам, че едва ли квотите ще определят качеството на една музика. В крайна сметка, когато говорим за музика, говорим основно качество, а когато една музика е сериозна, тя сама достига до слушателите, става част от тях, превръща се в хит, хората си я припяват или тананикат.
Но въпреки всичко смятам, че българската музика трябва да намери своето място и да бъде финансирана, но тук има един въпрос - кой ще определя коя е добрата музика и коя да бъде финансирана. Защото общото говорене е малко опасно. Ние страдаме от това, че обикновено даваме едни пари за култура и не ги знаем къде отиват. А когато ние конкретизираме нещо, винаги е малко опасно.
Аз смятам, че трябва да се намерят в законопроектите форми - демократични, разбира се, формите и начина, по който това финансиране да достига за създаване на сериозна българска музика, от която хората имат нужда. Всички си даваме сметка, че музиката е необходимост. Иначе няма какво да пеем.
Аз винаги съм казвал, че от Пипков до сега не сме направили, не сме възложили нито една съвременна оперна музика, примерно. И сега се сещаме, че има необходимост от това. Да, разбира се, има необходимост от конкурси, от начини, по които да се избере качествената, добрата музика. Помните, на времето много простички неща бяха направени, но много активни за селективност. Това бяха - „Бургас и морето“ „Мелодия на годината“, „Златен Орфей“. Това бяха форми, чрез които хората приемаха своята музика, своята хармония. Така че, няма лошо в проектозаконите. Въпросът е какви правила се полагат.
(Oт радио “Фокус”)
