Труд
Автор:
Доц. д-р Йордан Величков
Незаличима следа в световното културно-историческо наследство остава и българският народ
В личностното и междудържавно общуване се уважава не само силният, но и достойният партньор. Комплексът за малоценност е поведенческо качество, което най-често се проявява при неинтелигентните и професионално нереализираните персони. Силно е застъпен и при част от политическите среди. Изразява се в сервилност, унизителен слугинаж, безусловно отстояване на чужди интереси и безпрекословно отстояване на директиви, спуснати от „Големия“ брат. Има дори примери на пародии. Силно слагачество, когато лидерите на новоучредени партии тичат до чужди посолства, да ги уверяват, че могат да „разчитат“ на тях.
За да се поддържа полуколониалният статут на България и от останалите европейски държави ни се натрапва задължително съобразяване с т. нар. “европейски“ и „евроатлантически“ ценности.
Според видни западни учени такива ценности не съществуват. Това, което налага Вашингтон на Брюксел, са правила на поведение, законодателни норми, регулиращи обществените отношения и управлението на държавите. Дори прокламираните „Върховенство на правото“ и „Равенство пред закона“ са изключително стойностни принципи, но в никакъв случай не могат да бъдат третирани като „ценности“. Ценностната система на човечеството е нещо съвършено различно. Тя се формира и утвърждава векове. Това е преди всичко езикът и писмеността на отделните народи, тяхната религия, върховни постижения в областта на изкуството, културата, науката и литературата. Разбира се, днешните правила и законодателни разпоредби могат и трябва да се утвърдят като „ценности“, но това ще се случи след някои и друго столетие.
Очевидно упорито прокламираните „европейски“ и „евроатлантически“ ценности са добре опаковани клишета, преследващи пропагандни цели. Затова, според учените, европейските народи трябва да се отнасят към тях със сериозни резерви.
Неизмерима е ценностната стойност например на цивилизациите на Атина, Рим и Кирило-Методиевата азбука, утвърдена и разпространена от българската държава. Трите цивилизационни фактора дават мощен тласък на развитието на човечеството.
Незаличима следа в световното културно-историческо наследство остава и българският народ. Освен заслугата му за утвърждаване на Третия цивилизационен център, той формира народностни качества, чиято стойност се забелязва и отразява в изследванията и пътеписите на пътешествениците, кръстосвали българските земи.
Тези високо оценявани забележителни черти на българите от авторитетни чужденци ни дава не само основанието, но и самочувствието да се държим като равни дори с най-развитите днес европейски държави. А на страдащите от комплекс за малоценност проблемът им е личен, а не на един интелигентен, талантлив и достоен народ.
А що се отнася до европейската ни ориентация, въпрос, с който спекулират някои доморасли политици, тя е факт, който датира от появата на българската държава на картата на европейския континент. Не в статия, а цяла книга няма да стигне за отразяването на контактите на българите с европейските народи. В тази връзка бих напомнил едно знаково историческо събитие, безотговорно и нехайно пренебрегвано досега. Известен френски благородник и един от водачите на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.) на име Конт дьо Фре, при влизането си в България на път към Ерусалим, е поразен от природата на страната, нейната сравнително развита демократична уредба и особено от качествата на българите и техния владетел - Цар Калоян. Решението му да се оттегли от похода и остане в България, като изразява готовност да бъде и съюзник на българския цар вероятно е прието. При един от военните походи Калоян, очевидно запознат с намерението му да отседне за постоянно в България, му предлага лично да посочи мястото, където предпочита да живее. Изборът му е родомирският край. Издига крепост и основава селище, което по-късно носи неговото име - село Кондофрей.
В края на 50-те и 60-те на миналия век посолствата на Франция и Белгия проявяват сериозен интерес към личността на благородника и изразяват желание да му издигнат паметник.
За съжаление, историческите сведения за този знатен благородник в България няма. Заселените в село Кондофрей турци по време на робството са се погрижили да унищожат, докато „присъстват“ всякакви свидетелства за миналото на населението от региона. Интересът, който проявяват двете дипломатически представителства към тази персона, доказва, че е авторитетна почитана от тях историческа фигура. Това задължава българската страна да оцени значението на този интерес и вземе инициативата за възобновяване на идеята от преди около 70 години за издигането му на паметник. Трябва да се има предвид, че Франция има силно развито чувство към своето минало и особено към родовата памет. Един жест към нея вероятно ще бъде оценен с благодарност. А пак тя е наш съюзник и един от ключовите фактори в ЕС.
А ако искаме да спечелим подкрепата на две европейски държави в отстояването на българската национална кауза, ръководството на държавата би могло да обмисли и реши още един въпрос, също засягащ отношенията ни с Франция и Белгия. Става дума за преименуването на намиращото се в землището на село Кондофрей летище, най-голямото по време на Студената война, носещо сега името „Летище София - Запад“ в летище „Конт дьо Фре“.
След изложеното по-горе следва логичният въпрос. Защо един авторитетен западноевропеец, след като преминава цяла Европа, избира точно българската държава за своя втора родина? Най-вероятно, освен че е впечатлен от красивата природа, той се натъква на доброто управление и условия за живот в България, равни, а може би и по-благоприятни от тези в Западния свят. Дори само този факт е убедително свидетелство за европейския характер и наложени порядки в българската държава и то преди осем столетия.
Впрочем, ролята на тази френско-белгийска, а и българска историческа личност е оценена от всички поколения българи, родени и живеели повече от 800 години в това село, носещо името на Конт дьо Фре, с което са се гордеели и гордеят. Те не са позволили името да бъде променено, въпреки драматичните политически сътресения.
