Нищо ново на Саудитския фронт?

Властите в Рияд заповядаха на журналистите и духовниците да заклеймят Катар

На 09.02.1950 г. обявявайки пред своят електорат, че Държавният департамент гъмжи от комунисти и шпиони на Русия, републиканският конгресмен Джоузеф Маккарти стартира лов на вещици срещу интелектуалци, обвинени, че се опитват да летят извън ятото на системата. Тези дни се появи нов маккартизъм, но този път в Саудитска Арабия. А катарците са на мястото на руснаците.

В средата на септември неуточнен брой журналисти, духовници и правозащитни активисти бяха задържани от саудитските власти по обвинение, че са финансирани от Катар, за да дестабилизират кралството. Арестите не спират и до днес.„Вашингтон пост“коментира случилото се така: „Кралството продължава да е затвор за всеки, който се осмелява да изразява свободно мнението си“. Най-известният саудитски журналист ЖамалХашъкджи избяга със семейството си в САЩ, след като му бе наложена забрана да пише в саудитски медии или да коментира политическата ситуация в страната в социалните мрежи. За„Вашингтон пост“ той написа материал, озаглавен „Саудитска Арабия никога не е била толкова репресивна като сега“. Според негоситуацията там е „вече непоносима“.

Катар се превърна в мръсна дума за медиите на държавите, обявили обсада срещу него. Властите в Рияд заповядаха на журналистите и духовниците да заклеймят Катар и да хвърлят отговорността за ескалиралата криза в Залива върху него, а тези които отказаха, бяха задържани. Част от тяхи преди са прекарали години в затвора,само защото са призовавали властта в Рияд към политически реформи.

Но каква е конкретната причина за тази показна акция? На 21 юни крал Салман отстрани от престолонаследиесвояплеменник принц Турки и назначи вместо него 32-годишния си син – принц Мохамед. През близките месеци се очаква болният, 82-годишен крал да предаде властта на сина си. Но младият принц вече среща опозиция вътре в самото огромно кралско семейство, тъй като има емири, които смятат, че са по-способни за престола от него, особено в този период, когато Близкият изток ври и кипи. Мълчанието им обаче може да бъде подкупено, както винаги, с морков. Или с тояга.

Но кралският дворец очаква да има опозиция и сред духовниците и интелектуалците. Ето затова идват тези арести. Те са политическо послание, че властите няма да се поколебаят да изкоренят всяка опозиция на бъдещия крал. Но той ще наследи тежки вътрешни и външни предизвикателства. Кралството страда от високи нива на корупция, липса на трудова и производствена култура у населението, тежка бюрокрация, липса на прозрачност и на доверието на гражданите в институциите, монопол на принцовете върху обществените поръчки. 3 млн. саудитски семейства нямат собствено жилище. Официално безработицата надхвърли 12%. Дефицитът в държавния бюджет през 2016 г. беше 100 млрд. долара, а през 2017 г. 55 млрд., поради променливите цени на петрола, който представлява 90% от приходите на кралството. Държавният резерв е намалял с 200 млрд. долара от 2011г. до днес.

В своя план за икономически реформи, известен като „Визия 2030“, принц Мохамед цели по-малка зависимост от петрола, насърчаване на чужди инвестиции, особено в сектор туризъм, по-голям дял на частния сектор, като се има предвид, че 67% от работната ръка в страната са държавни служители. Също така правителството обмисля да вдигне цените на горивата и тока от 2018 г., да наложи ДДС върху определени стоки, както и да намали разходите в сектори образование и здравеопазване.

Дори последното решение на краля да позволи на жените да шофират, има и икономически аспект. Около един милион частни шофьори чужденци работят в саудитските семейства. И властите се надяват,ако само половината от тях бъдат уволнени, защото жените ще започнат да шофират сами, саудитците да спестят около 6 млрд. долара годишно.

Всички тези мерки може да намалят дефицита, но те ще засегнат бедните слоеве в обществото. „Общественият договор“ между кралската фамилия и гражданите е изграден върху формулата „Абсолютна лоялност към краля срещу дарения и бонуси от парите от петрол“. С понижаването на цените на горивата на международния пазар обаче,правителството осъзнава, че не може да продължава да „подкупва“ народа. Затова то призова за затягане на коланите.Но разглезените и пристрастени към петрола саудитци са не само притеснени от евентуалните последици от икономическите реформи на принца, но и са възмутени, че тези затегнати мерки не засягат самото кралско семейство. Разходите по годишната отпуска на крал Салман през юли възлизат на 100 млн. долара. Той прекара месец в любимия си марокански град Танжерс антураж от 1000 души и 200 лимузини. Всички хотели в града бяха резервирани. Вестник„Индепендънт“ описа кралската почивка като най-скъпата в историята. Но служител в министерството на информацията на кралството заяви, че разходите по отпуската са били платени от личната сметка на краля, а не с държавни пари.

Истината е, че в Саудитска Арабия разделителната линия между държавните и частни пари на държавния глава са почти невидими. В същото време повечето квартали в саудитския гр. Джеда все още не разполагат с канализация, макар градът да се нарича „Перлата на Червено море“. По улиците на града се движат около 5000 камиона, които извозват отпадните води до близкия язовир, наречен подигравателно от населението „Езерото на мускуса“ . Всеки път при обилни валежи хората се притесняват стените около язовира да не рухнат и те да бъдат залети буквално с изпражнения. Ако гледате заснети в мизерните квартали на столицата Рияд видео материали с натрупани боклуци и босигладни деца, няма да повярвате, че те се намират в държава, смятана за най-големия производител на петрол с производство от 10 милиона барела дневно. А още по-изненадващо е, че има райони на юг в кралството, където все още няма електричество.

Сигурността е приоритет в кралството. То е обградено от нестабилни държави като Йемен, Ирак. Стотици саудитски младежи са избягали в Сирия, за да членуват в ИДИЛ. Източните райони в кралството, богати на газ и петрол и населени предимно с шиити,създават главоболия на властите. Бунтовете там са регулярни. Властите ги обвиняват, че са пета колона на шиитски Иран. И за да осъзнаем в какъв страх живее кралската фамилия, ни стига да знаем че, 70 млрд. от общия бюджет на стойност 137 млрд. долара за 2016 г.,бяха отделени за полицията и армията. Кралството заема четвърто място в света след САЩ, Китай, Русия по военни разходи.

Външно- политическият конфликт между Иран и Саудитска Арабия със сектантски оттенък продължава, но на чужди терени като Сирия и Ирак. Двете големи външно-политически стъпки на принц Мохамед, целящи намаляването на иранското влияние в района - намесата в Йемен и блокадата срещу Катар, обаче дават обратни резултати.

Кралската фамилия осъзнава, че страната не се намира на изолиран остров и се притеснява да не я застигнат трусовете от Арабската пролет. Саудитските държавни медии често напомнят на гражданите, че стабилността и сигурността са по-важни от демокрацията и че ако искат реформи по сирийски или либийски, трябва да очакват хаос и разрушение като там. А духовниците на властта непрестанно повтарят на вярващите:„Подчинявайте се на управителя, дори да ви удари с камшик или да ви ограби имуществата“.

Също така кралската фамилия осъзнава, че потиснатият народен гняв не може да бъде контролиран завинаги с полицейски мерки, дарения и манипулацията на духовната институция и че саудитците жадуват за промяна. Но за властите тази промяна първо трябва да се извършва бавно и внимателно, за да не се сблъска с влиятелната духовна институция и консервативните слоеве в обществото. И второ, тя не трябва да означава нещо повече от това да серазреши на жените напримерда шофират. Но нито дума за политически реформи. Изглежда че, говоренето по тази тема ще е табу дълго време напред.

Дали може да се говори за икономически реформи преди да се извършат политически такива – изборен парламент, независима съдебна власт, свободна преса, синдикати, развито гражданско общество, и разбира се развода на кралската с духовната институция?Принц Мохамед се опитва да лансира себе си като добрия шивач, който мери няколко пъти преди да реже, но неговите вътрешни и външни постъпки засега показват обратното.