Новият завет оживява във Витлеем

14-лъчна звезда бележи родното място на Христос

Малко преди свещения град Витлеем в област Юдея получавам SMS „Добре дошли в Палестина”, което, заедно с покъртително каменистия пейзаж, затвърждава убеждението ми къде точно се намирам.

Гидът е палестинец-християнин, завършил висшето си образования в Москва, който на приличен руски с тъга уведомява, че преди години Витлеем е принадлежал на поклонниците на Христа, но понеже техните семейства раждат по две-три деца, а мюсюлманските – по десетина, вече са едва 40 на сто от населението. Според местните закони обаче кмет на града може да бъде само християнин.

За първи път святото селище, което минава за едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди човека. Заедно с предградията стига до 42 000. А през 1867 г. в града са живеели 3-4 хиляди души, повечето православни и католици, около 300 мюсюлмани, стотина протестанти и няколко арменци. Отказът на Отоманската империя да предостави на Русия управлението на християнските храмове в Светите земи е поводът за Кримската война.

Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет, и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „Рождество Христово”, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване” на всеки завой.

Неслучайно написах се „промъкне” –

входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см

Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон”, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържествената порта е била „съкратена”, за да не нахлуват домашни животни и конници.

Първият храм на мястото, където е проплакал Спасителя, е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин. Мястото му е определено по капището на Адонис, издигнато от римляните в средата на 2-ри век. При император Адриан в провинция Юдея избухнало въстание, след чието потушаване владетелят решил да изтрие всяка прашинка от паметта за юдейското царство. Йерусалим бил напълно разрушен и преименуван в Елия Капитолина. Провинция Юдея получила името Палестина по името на преселилия се от Египет през 12-и век пр. Хр. езически народ, с когото древните евреи воювали в продължение на няколко века. На мястото на християнската светиня, която палестинците възприемали като олтар на юдейска секта, римляните издигнали олтар на своя бог. Два века по-късно Юстиниан поръчва мястото на храма да бъде почетено с мащабна базилика, а кръстоносците дострояват върху нея през 12-и век.

Религиозният комплекс на площад „Мангер”

което в превод означава ясла, издигнат от императрица Елена, изгорял през 529 г. (от него са оцелели само мозаечните подове). Днешното здание е съградено през 6-7 век и това е единствената християнска религиозна обител в Светите земи, съхранила се напълно от предислямския период.

Главното място за поклонение в него е пещерата Рождество Христово, точно под централната част. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото на рождението на Спасителя. Човекопотокът се вие в плътна редичка. Колкото и поклонниците да уважават чувствата на околните, всеки разполага за молитва с не повече от 30 секунди. Във въздуха се усеща нетърпението да стигнеш пещерата и бившата ясла. За да не губят време с освещаване на всяка икона или кръстче поотделно, богомолците направо поставят чантите си върху сребърната звезда и изтикани от тълпата продължават нататък по светия конвейер.

Впрочем, под ботуша на османците църквата „Рождество Христово“ и околностите й са били в много лошо състояние.

Разграбени са голяма част от мраморните подове

Части от тях са използвани в други сгради из целия регион. През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от 19-и век. Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници. Кой знае откъде споходилото ме знание ми припомня, че камбаните на църквата са дар от руските императори Александър Трети и Николай Втори.

В пещерата се намира и мраморният постамент на яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет дъсчици от маслиново дърво - през 7-и век са пренесени в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим. Днес църквата се управлява съвместно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.

До южния вход на пещерата Рождество (вляво от централния иконостас) е

чудотворната витлеемска икона на Божията майка

Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната изпраща благословия на всички, които се молят пред иконата.

Пещерата Рождество се оказва, че не е единствена. Вдясно от храма се намира т.нар. „млечна пещера”. Според преданието там Богородица е кърмила младенеца и разпръснала капки от свещеното си мляко. Над нея през 1871 г. е построен францисканският храм „Рождество Христово“. Друга версия на преданието гласи, че тук се е крило светото семейство преди да избяга в Египет. Капка от кръвта на Дева Мария паднала на пода и го обагрила в бяло (заради светостта на Божията майка). За параклиса се вярва, че помага на жени, които не могат да заченат.

Поучителен е фактът, че земята, върху която през 1860 г. е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква. Магдалена ГИГОВА