Новото старо при промените в Закона за движение по пътищата

Как да спрем рецидивистите сред т. нар. недобросъвестни водачи

Преди да се предлагат нови „смели” и „иновативни” законодателни предложения, не е лошо да се извърши оценка на въздействието на вече приети текстове

На 22 юни 44-тото Народно събрание прие окончателно поредните промени в Закона за движение по пътищата, на които редица народни избраници възлагат големи надежди за справяне с т.нар. „Война по пътищата”. В момента тече срокът, в който президентът има последната дума, дали ще обнародва промените в този им вид, или ще упражни частично или изцяло правото си на вето и връщане на част от тях (или всички) за ново обсъждане в парламента.

Защото, едно са заявените намерения, друго нещо са самите законодателни текстове. И ето какви „разминавания“ откриваме между заявените добри намерения и направените законодателни промени:

Катаджиите отново в храстите

Премахнато е изискването на чл. 165, ал. 1, т.1, органите на МВР да „се обозначават ясно” при извършване на контрол по спазване на правилата за движение. Досегашният текст е заменен със силно двусмислено звучащото „да извършат проверката по безопасен начин” (безопасен за кого – за катаджиите, за водачите, за пешеходците?!), като никъде в мотивите към законопроекта не откриваме причината за това, нито как това кореспондира с използването на мобилните и/или стационарните камери, за да се налага промяна и в тази разпоредба. Всъщност, катаджии в храстите явно нямат нищо общо с ефективността на камерите за контрол на скоростта и на тази промяна въобще не й е мястото тук. И въобще, какво е наложило промяната на този текст? Единствената асоциация е с времето, когато той е бил въведен -далечната 1999 г., с цел да се разпише нормативно забраната, катаджии да се „крият” по храстите при изпълнение на служебните им задължения. Оттук какво (може) да последва при новата законодателна уредба, определено можем да се досещаме.

Контролът над скоростта и къде отиде превенцията

Най-големи надежди сегашните законотворци възлагат на промените по отношение на контрола над скоростта чрез мобилни и стационарни камери. От обясненията по време на дебатите по гласуване на законопроекта разбрахме, че има едни „лоши” табели, които предупреждавали (по презумпция масово) недобросъвестните шофьори, че следва камера на КАТ и същите тези шофьори намалявали скоростта си в участъка с камерата, след което „си карали както си искат”.

Тази теза очевидно е неиздържана поне по две причини

А) Приема едва ли не по презумпция, че масово шофьорите са недобросъвестни и основната им цел е да карат с превишена скорост и да се укриват всячески от органите на КАТ; КАТ пък, от своя страна, излиза, че има за основна цел да установява и глобява тези нарушители, а не да се стреми най-вече към повишаване на безопасността на движение и намаляване броя на нарушителите и инцидентите като цяло;

Б) тотално отрича ПРЕВЕНЦИЯТА като алтернативен на санкцията способ за противодействие на превишената скорост, а именно – всеки шофьор, когато види предупредителен знак за камера, по правило поглежда километража си с каква скорост се движи и се „саморегулира”. Колкото повече и по-начесто са знаците за камери, толкова по силен е превантивният ефект и често така въобще да не се стига до извършване на нарушение. Което пък е основна предпоставка за безопасно движение.

Нещо повече – в много държави от ЕС знакът за камера често е последван от т.нар. „dummy” камери, т.е. техни имитации, които отдалеч си изглеждат съвсем като истински и така имат силен превантивен ефект. В България преди време имаше заявки от представители на КАТ да се въведе тази практика и наличните камери да се местят периодично между определен брой кутии за камери, разположени на най-рисковите участъци по пътищата. С което би отпаднала опасността, някои водачи да се „изучат” къде са камерите и къде кутиите са празни и ще внимават навсякъде. С други думи – превенцията работи.

Прекратяване на регистрацията на МПС и това панацея ли е

Любопитна подробност тук е, че при още неприключилото гласуване на тези промени в чл. 171, група народни представители са внесли нови законодателни предложения по ЗДП по същата разпоредба. Естествено с мотив – подобряване на нейното приложение.

А разпоредбата за „прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление и/или е употребил алкохол... или наркотични вещества и техни аналози..” е ялова, както самият аз предупреждавах в 43-тото НС още от самото й приемане и това вече съвсем се доказва ясно от следното:

А) Първата предпоставка, за да се задейства тази санкция е, собственикът на МПС да го управлява и лично да извърши нарушението. При толкова фирмени, лизингови и прочие автомобили, собственост на юридически лица, очевидно рядко имаме съвпадение между собственост и управление на МПС и това блокира изначално този законодателен текст;

Б) „Поправката” с новите законодателни изменения се състои в добавянето на текста във връзка с прекратяване на регистрацията „както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до 1 година”.

Тук възникват поне два въпроса – първо, защо дълго и напоително редица представители на КАТ, че и депутати, ни убеждаваха, че собственик, предоставил СЪЗНАТЕЛНО автомобила си на неправоспособен водач, също трябва да търпи санкция наравно с водача, а са записали нещо съвсем друго в закона?! Защото, както четем, тук субективен волеви елемент няма – просто е казано, че чуждо МПС е управлявано от неправоспособен водач. А как последният се е добрал до него – предоставено ли му е, сам ли си го е „предоставил” без знанието или дори против волята на собственика - ни дума, ни стон. Ами ако го е откраднал – тогава какво? Излиза, че вместо МВР да върне откраднатия автомобил на собственика му, то ще прекрати регистрацията му, ако крадецът е нямал шофьорска книжка?!

В) И още нещо – хубаво е и органите на МВР, и народните ни избраници, когато упражняват законодателна инициатива с цел подобряване действието по конкретен законодателен текст, да попрочитат и малко съдебна практика. И особено практиката на Върховния съд. Така например в решение 2526 на ВАС по адм.д. 8900/2014 г. можем да прочетем, че за да се приложи нормата на чл. 171, т.2, б. „и” (прекратяване на регистрацията на собственик, предоставил автомобила си на лице, употребило алкохол), следва КЪМ МОМЕНТА на предоставяне на МПС-то, виновният шофьор да е бил пиян. И ако е бил трезвен и чак след това (и без знанието на собственика) „се е почерпил”, то тогава собственикът на автомобила няма как да търпи санкции, тъй като очевидно е действал добросъвестно. А това, че очевидно на органите на КАТ им е трудно да установяват тези обстоятелства – т.е. кой кога се е „почерпил”, очевидно предполага адекватна законодателна промяна в същия текст, каквато обаче не откриваме.

И накрая и не на последно място – преди да се предлагат нови „смели” и „иновативни” законодателни предложения за (поредното) справяне с „войната по пътищата”, не е лошо да се извърши една оценка на въздействието на вече приети промени. Т. напр., по серия парламентарни въпроси, които бях поставил към министрите Вучков и Бъчварова в мандата на 43-тото НС, ставаше ясно, че основен извършител на нарушения по пътищата, а оттам – и причина за възникване на ПТП, са т.нар. „рецидивисти” на пътя, които управляват с по 10-15 и повече невръчени наказателни постановления и успешно се укриват от органите на МВР. И тук не става дума за един или два случая, а ставаше дума за десетки и стотици подобни „рецидивисти”, често извършващи и хулигански прояви и саморазправа и с поведението си често провокират и други участници в движението да нарушават правилата. В този смисъл имаше и законодателни предложения за промени в чл. 58 от ЗАНН относно връчването на наказателните постановления и ефективно отнемане свидетелството за управление на подобни недобросъвестни водачи, защото това е начинът те да бъдат спрени – а не със снимки от мобилни камери и глоби, които те никога не заплащат. Защото при невръчени наказателни постановления, тези системни нарушители не търпят санкциите по тях и наложените им глоби и/или отнети точки нямат правни последици, докато наказателните постановления не влязат в сила (за което първо трябва да им бъдат връчени). И така продължават, при това напълно легално, да управляват МПС и да извършват нови и нови нарушения..

*Авторът е юрист и икономист по образование, адвокат с над 10 г. юридически стаж, включително в сферата на пътната безопасност. Народен представител в 43-тото Народно събрание и един от най-активните депутати, автор и вносител на десетки законодателни предложения и парламентарни въпроси.