"Обединени патриоти": Признаването на българското национално малцинство открива пътя на Албания към европейската интеграция

Признаването на българското национално малцинство в Албания, от албанския парламент, е исторически момент. То показа европейски подход от страна на албанската държава към всички малцинства на нейна територия, доказва приятелските чувства между народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, но най-вече доказва за пореден път, че ние, българите, сме силни и постигаме националните си цели, само тогава, когато сме единни!

Това заявиха в декларация от трибуната на Народното събрание прозвуча парламентарната група на „Обединени патриоти“. Декларацията бе поставена от народния представител Красимир Богданов.

https://youtu.be/b5pGuxPCR0w

Пълният текст:

ДЕКЛАРАЦИЯ

от името на ПГ „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“

Уважаеми господин председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Вземам думата за декларация от името на ПГ „Обединени патриоти“ и като председател на групата за приятелство между България и Албания в 43-ото и 44-ото Народно събрание.

През миналата седмица албанският парламент прие закона за защита на националните малцинства в страната със 102 гласа „за“, 10 „против“ и 1 „въздържал се“. С този закон албанската държава призна официално съществуването на българско национално малцинство в Албания, наред с още осем други малцинства в страната.

Този безспорен успех за българщината беше постигнат с изключителните, дългогодишни усилия на много институции и личности. Той възстановява историческата истина, нанася съкрушителен удар на историческите фалшификации и лабораторно създадени национални доктрини и, най-важното, реабилитира тази близка, но почти непозната за много наши сънародници българска общност.

А българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на Ранното средновековие. В големи периоди са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират важните духовни и просветни български средища, като Девол и Берат, свързани с дейността на св. Климент и св. Наум. Тук се водят заключителните борби срещу Византия за запазване на българската държавна независимост в началото на XI век. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са признати за български по силата на Санстефанския договор. След Берлинския конгрес българите от тези райони продължават революционната борба срещу османската власт. След налагането на сръбския режим в Македония българи и албанци заедно участват в Охридско-Дебърското въстание.

Бурните събития и войните от първата половина на XX век променят картата на Балканите. Появява се независимата Албанска държава. През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война резолюцията така и не е ратифицирана.

След 9 септември 1944 г. под влияние на външни сили НРБ изоставя грижата за българското малцинство в Албания в полза на социалистическа република Македония, част от Югославската федерация. Започва активен процес на македонизация, предимно на православното славяноезично население от Корчанския регион.

Въпреки това голяма част от българите запазват спомена за своята етническа принадлежност. За това спомагат и изследванията и публикациите за историята, езика, фолклорните особености на тази общност на представители на БАН, български висши учебни заведения, МНИ, неправителствени организации и много български и албански учени.

По различни оценки днес в Албания живеят между 50 и 100 хиляди души в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на Албания – Елбасан, Тирана, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. След 1990 г. те създават няколко свои организации, като Културно-просветно дружество „Иван Вазов“, Културно дружество „Просперитет Голо бърдо“, Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“, Сдружение за Албано-българско приятелство.

Отворени бяха 3 български събото-неделни училища – в Тирана действа училище „Хр. Ботев“, такива има и в Корча и Билища. В с. Стеблево, Голо бърдо, беше възстановен православният храм „Св. Никола“. Организират се множество културно-просветни прояви на 3 март, 24 май и други български празници.

През годините въпросът за правата на българите в Албания е поставян неколкократно – при посещенията в България на бившите президенти на Албания Сали Бериша и Буяр Нишани, при посещение на българска парламентарна делегация в Тирана, пред ръководството на парламента на Албания през 2015 г., между групите за приятелство на двата парламента, пред посланика на Албания в България Н.Пр. г-н Кирияко Курета. На тези срещи албанската страна заявява, че ще изпълни всички препоръки по отношение защитата на националните малцинства, с оглед на перспективите за еврочленство на страната.

Големият пробив идва на 15. 02. 2017 г., благодарение усилията най-вече на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Европейският парламент в годишния доклад за напредъка на Албания я призовава да признае българското малцинство в страната.

В края на месец април на настоящата година в Албанския парламент беше внесен проектозакон за защита на националните малцинства. В него българите не са посочени като такова. В този момент българските организации в Албания внасят заявления за включване на българите в проектозакона. Поради провеждане на извънредни парламентарни избори в Албания, законът остава за разглеждане от новия парламент. Българските организации отново подават заявления, придружени с подписка от името на над 3 000 души, които заявяват българския си етнически произход. Съпротива срещу признаването на българско малцинство изразяват единствено представителите на т.нар. македонско малцинство, което създава парадокса в една суверенна държава едно малцинство да се противопоставя на признаването на друго такова.

Разговорите на министър-председателя на България Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама на 28 септември, на г-жа Екатерина Захариева с външния министър на Албания Дитмир Бушати, призивът на Комисията по външна политика на Народното събрание до албанските колеги, контактите на отделни народни представители, на ДАБЧ повлияват сериозно на позицията на албанската страна и в крайна сметка на 13 октомври 2017 г. албанският парламент прие Закона за защита на малцинствата в това число и поправката, с която Албания официално признава българското национално малцинство.

Поздравления за усилията на българските дружества „Просперитет Голо бърдо“ с председател Хаджи Пируши и ръководството на „Албано-българско приятелство“ – Димитър Пандовски, Ервис Талюри и Яни Никола, на всички наши сънародници от цяла Албания, за българските учени и изследователи, популяризирали каузата на българите в Албания, за усилията на българските представители в Европейския парламент, външно министерство и министър-председателят г-н Борисов, народните представители Юлиан Ангелов, Борис Вангелов, Красимир Богданов, председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев.

Признаването на българското национално малцинство в Албания, от албанския парламент, е исторически момент. То показа европейски подход от страна на албанската държава към всички малцинства на нейна територия, доказва приятелските чувства между народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, но най-вече доказва за пореден път, че ние, българите, сме силни и постигаме националните си цели, само тогава, когато сме единни!