Възможностите, които предоставя изкуствения интелект, освобождават ученика от способността да възприема, да мисли и да помни
От съществено значение за образователния модел са уроците по история и литература
Историята на човечеството е изпълнена с факти, доказващи че знанието е в основата на промените и развитието на обществата. Този процес преминава през житейските уроци и стремежа към създаването на ефективна система на предаване и обучение на подрастващото поколение. С времето се създава и програма „обучение за цял живот“, ориентирана към различни възрастови групи за надграждане на техните образователни умения и навици.
През XXI век обаче се постави акцент върху динамичната трансформация на същностната характеристика на образователната форма на обучение. Практиката е доказала, че промените са подчинени на няколко обстоятелства – идеологическите задачи на съществуващата политическа система; на развитието на технологиите и на общественото отношение към преподавателската колегия (най-вече в средните училища).
Образователният модел през XXI век е своеобразна еманация на дълбоките обществени промени, преминаващи през задълбочаващата се криза на морално-ценностната система. През втората половина на ХХ век, в света на биполярното противопоставяне, образованието е подчинено на взаимното изключване на образователния модел на идеологическия противник. В Източния блок принципите на обучение се основават на патриотизъм, достъпен и разбираем учебен материал, както и на развиване на способността за аналитично мислене. Личностното израстване и формиране преминава през дисциплините от обществено-хуманитарната сфера – история, език, философия, религия и литература. Всяка една от тези области оказват силно въздействие върху духовното формиране на всяка една личност. Голяма е разликата между поколенията, получили образованието си през втората половина на ХХ век и тези с дипломи от ХХI век.
В западния свят образователната система, която се утвърждава и в източноевропейските страни след разпада на социалистическата система, се основава върху индивидуализма, космополитизма и авторитарното утвърждаване на предвзети тези без обективен ориентир към съществуващия свят. Неоспорим факт е, че учебниците в средните образователни училища по история, език и литература и другите предмети от обществено-хуманитарната област са сложни, с много непознати думи. Тежките и трудни за възприемане уроци предразполагат към нежелание и страх от невъзможността за разбирането на материала, засилват се съпротивата и комплексите от новото знание. Стимулира се интересът към природо-математическите науки. Неслучайно учениците от горните класове постигат високи резултати в световните и регионални състезания в областта на химията, физиката, биологията, математиката, а през последните месеци и по темата изкуствен интелект.
Възможностите, които предоставя изкуственият интелект освобождават ученика от способността да възприема, да мисли и да помни, тъй като веднага получава решението на всяка една задача от различните области на познанието. Съзнателно и целенасочено младото поколение е насочвано към безграничното виртуално пространство, което подчинява съзнанието и свежда до минимум самостоятелното и независимо мислене.
От съществено значение за образователния модел са уроците по история и литература. Битката за историята се води мащабно и последователно. Подмяната на фактите и внушенията за ролята и мястото на Съветския съюз, САЩ и Великобритания за победата над Третия Райх е в основата на съзнателно насажданата омраза и недоверие към стратегическия враг СССР (през ХХ век) и Руската Федерация през XXI век. Цензурирането и внушаваните идеологеми със засилваща се евразийска фобия формират голяма част от учениците от последните класове в аполитични и незаинтересовани от обществено политическите процеси хора. Потъването в безкрайните варианти на игри и повърхностна и бърза информация в социалните мрежи ги превръщат в асоциални и лесно контролирани и управляеми хора.
Друга промяна, която оказва съществено влияние върху образователния процес е промененото отношение към учителското съсловие. Характерно за българското общество през IXX и XX век е уважителното отношение към учителя. Респект към неговата дейност и създаваното от семейството и обществото уважение в подрастващото поколение е аксиома през годините. Разрушителните за държавата процеси на елиминиране и неуважение към семейството и институциите се разпростира и върху учителите. Многобройни са случаите на тормоз от страна на родители и на постоянни експерименти от министерството на образованието и науката с учебните планове и дисциплини. Отсъствието на устойчивост и предсказуемост на учебния процес влияе негативно на подрастващото поколение. Надеждата е в рода и семейството като своеобразен коректив и източник на истинското знание за историята и идентичността на народа.
Процесите във висшето образование не се различават от тези в средните училища. Залага се на техническите специалности. Постоянно се правят опити за оптимизиране на броя на висшите училища чрез различни финансови и икономически експерименти. В унисон със засилващата се тенденция за ограничаване на духовното развитие на младото поколение целенасочено се работи в посока на ограничаване на изучаването на политически науки и сигурност. Незнанието на историята, философията, литературата на своя народ, както и разбирането на съвременните процеси и защитата на отделната личност и обществото като цяло, са елемент от засилващите се възможности за контрол на незнаещите и немислещите.
Този процес се засилва от агресивната пропаганда, неадекватното поведение на политическия елит, последователното налагане на страх и омраза в публичното пространство и социалните мрежи.
Част от организирания обществен хаос е засилващият се спор за формите и начините на преобразуването на средното и висшето образование. Дискусиите са ориентирани в посока виртуално или/и присъствено обучение. Спорове предизвиква и налаганата политика от САЩ и ЕС джендърска политика, насочена към объркване и унищожаване на младото поколение като гарант за човешкото бъдеще на планетата Земя.
Това обаче не означава, че всичко е загубено. Променящият се свят е наситен с негативни тенденции и процеси, но това е част от човешката история. Противоборството, конфронтацията, конфликтите и войните са неизменна част от личния и обществения живот. Образованието е преминавало през различни етапи и промени. Опитите за унификация и контрол на обществата е неизменна част от тяхното съществуване. Образованието е знание, независимост и личностно израстване, което никога не се стимулирало от управляващия елит. Въпреки това всеки народ има своите имена на учени, литератори, философи и откриватели, които надграждат знанието и откриват неизчерпаемите хоризонти на познанието. Проблемът на съвременния свят е засилващата се тенденция на увеличаващата се пропаст между елитите и останалите хора.
Безкрайното виртуално пространство на практика ограничава хората в определени теми, повърхностни впечатления и засилващ се страх от реалния живот, който е много по-интересен и полезен от измисления в интернет.
Образованието винаги е било двигател на прогреса, въпросът сега е кой е оптималният вариант за процес, съчетаващ духовното формиране и развитие с нужните математически формули и технологии. Тогава ще може да се запази отделната личност и човешкото общество.
Труд
