Пари за наука и в частните университети

Съветът на ректорите на заседание в старата столица

Още другата седмица МОН ще иска много широк разговор за новата методика за финансиране на висшите училища

Спорна формула, качена набързо за обсъждане

Пари за наука да бъдат отпускани и към частните университети. Около тази позиция единодушно се обедини Съветът на ректорите, който се събра на редовно заседание във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Частните ВУЗ-ове искат от МОН да ги включи в парите за научноизследователската дейност, като да има и средства за съвместни проекти между частни и държавни университети. Доц. Иван Андреев, част от комисията на Съвета на ректорите, който анализира ситуацията, посочи, че издръжката на обучението е само един от компонентите на парите, които трябва да получат университетите. В закона е посочено, че средствата за научноизследователската дейност трябва да бъдат не по-малко от 10% от тези за издръжката на обучението за година. Досега те не са достигали тези стойности, а за научни изследвания в частните университети са нула.

Това е част от голямата дискусия за финансирането на ВУЗ-овете, която бе и най-пространната точка по време на разговорите в старата столица вчера. Тя засегна промените в постановления на МС, които поставят нови критерии пред финансирането на държавните университети. По време на заседанието е направен пълен анализ на предложената от МОН нова, но спорна формула, по която да се разпределят парите от субсидията за издръжка на обучението в 32-те държавни висши училища у нас.

Методиката бе качена набързо за обществено обсъждане през лятото, а според образователни експерти в нея се крият много несъвършенства или тенденциозно включени компоненти, които водят до неприемлив резултат и обричат повече от половината от споменати ВУЗ-ове на недофинансиране и дори фалити.

По време на заседанието вчера от МОН са посочили, че са готови да направят ревизия на методиката. Въпросът е по какъв начин да върви тя – дали да има промяна само на цифрите или да се включат принципно нови индикатори, които за измерват съответните обвързаности с пазара на труда и качеството на обучението във висшите училища.

Затова най-вероятно още другата седмица министерството ще иска много по-широк разговор, в който да се види какво се прави краткосрочен план и след това в дългосрочен, така че да пари в бюджета за заплати и издръжка да има. 

Бизнесът търси позиция

ВУЗ-овете не бива да разчитат само на субсидията

Ректорите обсъдиха и проблеми, свързани с инициативата за приемане на Закон за чуждестранните агенти. Според Добромир Иванов, председател на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), който разви темата по време на заседанието, университетите и бизнесът трябва да стоят заедно срещу популистки предложения, от които може да произтече забрана за образователна дейност на българските висши училища.

Той даде пример с даренията от гигантите Google и Amazon към СУ, които, ако беше приет такъв закон за чуждите агенти, щяха да означават Алма матер да е обявен за чужд агент и да не може да се занимава с образование.

„Мнението на университетите тежи и е важно, когато нещо може да им забрани да упражняват дейности, те активно да си представят позицията. Ние искаме българските университети да си партнират с международни университети, компании. Има нужда от добавена стойност за висшите училища, вместо да разчитат само на субсидиите от държавата“, посочи Иванов.