Партиите си надписват сметката по закон

Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Сумите са прибирани незабелязано заради сложни изчисления

Допълнителни пари над определените субсидии са разпределяни на партиите в парламента всяка година още от 2002-ра, след като депутатите за пръв път гласуват да има държавната издръжка.

Това показа разследване на “Труд”, след като от “Шоуто на Слави” разкриха, че само през 2018 г. са изплатени над 6,5 милиона лева допълнително над 11-те лева на глас. Проверка на вестника показа, че данните на шоуто са почти напълно точни.

Според публикуван наскоро от Сметната палата списък, партиите, получили субсидии през 2018 “г., са 15: “ГЕРБ”, “Движение за права и свободи”, “Българска социалистическа партия”, “Комунистическа партия на България”, “Нова зора”, “Земеделски съюз “Александър Стамболийски”, “Политически клуб “Екогласност”, “Политически клуб “Тракия”, “Атака”, “Национален фронт за спасение на България”, “ВМРО - Българско национално движение”, “Воля”, “Средна европейска класа”, “Съюз на патриотичните сили “Защита” и “Възраждане”.

Това са 3-те самостоятелно влезли в парламента - ГЕРБ, ДПС, “Воля”, прехвърлилата 1% “Възраждане”, 5 формации от “Обединени патриоти” и 6-те в “БСП за България”.

Общият брой на получените от тях действителни гласове на последните парламентарни избори е 2 920 804. Умножен по определените 11 лева в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г., прави 32 128 844 лв. А раздадените 38 648 384 лв., разделени на 11, правят 3 513 489 гласа. Общият брой на действителните гласове на изборите е близък до това число - 3 513 419.

Решение на ЦИК № 4670-НС от 30 март 2017 г. определя окончателно броя на действителните гласове на 3 513 419 (в шоуто погрешка посочиха числото 3 513 490). Умножено по 11 лева, прави 38 647 609 лв., което почти напълно съвпада с отпуснатата на партиите сума.

“Бонусът” от 6 519 540 лв. идва от тълкуване на чл. 27, ал. 1 от Закона за политическите партии: “Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България”.

В тази разпоредба никъде не пише, че тя се отнася за парламентарните формации и получилите над 1% партии.

Това обаче го пише в чл. 25, ал. 1: “Държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители”. И в чл. 26: “Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори”.

Хроника

Порочна практика от 17 години

Преди година “Труд” поиска от Министерството на финансите и получи по Закона за достъп до обществена информация колко пари са изплатени на партиите за всяка една година от 2002-ра насам.

През 2002, 2003 и 2004 г. са изплатени по 4,5 млн. лв., - по лев на глас, след като на парламентарните избори през 2001 г. са подадени малко над 4,5 милиона гласа. Но за формациите, влезли в парламента, са 4,23 млн. гласа.

През 2005 г. са изплатени 5 356 798 лв., през 2006 г. - 5 744 674 лв. Тогава субсидията е 1% от минималната работна заплата (МРЗ) - 1,50 лв. за 2005 г., 1,60 за 2006 г. Сумите са колкото за всичките 3 648 177 подадени гласове на вота през 2005 г., въпреки че за формациите в НС са 3 323 137 от бюлетините.

През 2007 г. субсидията става 2% от МРЗ, което за текущата година прави 3,60 лв., а за следващата - 4,40 лв. Изплатени са 12 853 634 лв. за 2007 г. и 16 051 995 лв. за 2008 г. - отново колкото за всички гласове.

В началото на 2009 г. 40-ото НС гласува издръжката да скочи на 5% от МРЗ, което по това време прави 12 лв. Разпределени са 46 695 545 лв. за 2009 г. при подадени на 5 юли 2009 г. 4 226 194 действителни гласа.

В началото на мандата си 41-ото НС гласува през 2010 г. да бъдат отпуснати 85% от предвидените по закона суми - 42 944 333 лв. Но през 2011 г. и 2012 г. е отпуснат пълният размер от 50 494 036 лв. - колкото са парите за гласовете за всички партии, включително тези извън парламента.

На предсрочния вот на 12 май 2013 г. са подадени 3 541 745 действителни гласа. За годината са разпределени 45 402 977 лв. субсидии.

От 2014 г. дотацията е намалена на 11 лв. на глас. На следващите предсрочни избори на 5 октомври 2014 г. има 3 283 192 действителни гласа. Изплатени са 38 282 853 лв. за 2014 г., 36 115 104 лв. за 2015 и 2016 г. и 38 057 288 лв. за 2017 г.

“Бонусите” за парламентарните партии са по няколко милиона за всяка една от последните 10 години, откакто субсидията беше силно завишена, а точните суми биха могли да изчислят само от Министерството на финансите.

Разследване

Цацаров разпореди проверка

След сезиране от информацията в телевизионното предаване „Шоуто на Слави“, главният прокурор Сотир Цацаров разпореди на Върховната административна прокуратура проверка, съобщиха от държавното обвинение.

Тя следва да установи дали държавната субсидия за политическите партии през 2018 г. е била определена и изплатена при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии /чл. 25 – чл. 27/ и дали е налице неправилно определяне и изплащане на суми в размер, по-висок от този по закон. За нуждите на проверката, информация ще бъде изисквана от Министерство на финансите, Централната избирателна комисия и Сметната палата. За целите на проверката ще бъде потърсено съдействието на Сметната палата, в съответствие със законовите й правомощия за финансов контрол по отношение на политическите партии и съобразно подписаното Споразумение за сътрудничество между Прокуратурата и Палатата.

Оправдание

Горанов: Има несъвършенство в закона

“Има едно несъвършенство на законодателството, което позволява да се преразпределят част от парите на партиите и коалициите, които имат избрани народни представители”, коментира министърът на финансите Владислав Горанов. “Няма как при сега действащия Закона за политическите партии да се получат точно 11 лева на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции”, обясни финансовият министър, според когото 11-те лева можело да се фиксират само с поправка в закона.

“Промяната на този закон е тема на всички партии и не е редно изпълнителната власт лично да решава този дебат. Редовно се повдига темата за партийните субсидии покрай гласуването на бюджета, предполагам, че дебат отново ще има. Ако е необходимо, законът трябва да се прецезира така, че да е ясно, че не може да се преразпределят субсидии от действителни гласове на партии и коалиции, които обаче в последствие заради друга норма нямат право да получават субсидия и тя се разпределя между партиите, които имат избрани народни представители”, каза Горанов.

“Всички факти ще бъдат изяснени”, коментира той разпоредената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка.

С поправка

Данаил Кирилов внесъл уточнение

Като председател на правната комисия в парламента през 2016 г. настоящият правосъден министър Данаил Кирилов лансира поправка с цел “да премахне всякакво съмнение, че от гласовете, които са от протестния вот, могат да се получават каквито и да са средства от партиите”. “Изрично е установено в Изборния кодекс, че субсидията е за действителен глас за партия и квадратчето “не подкрепям никого” не се отчита за определяне на субсидия”, обясни той пред “Труд”.