Труд
Автор:
Биляна Веселинова
С над 320 лева е ръстът на доходите в сектор “Държавно управление”, а с над 216 лева в образованието
Най-голямо увеличение в Хасково и Добрич
В половината области в България средната работна заплата е двойно-по-ниска от тази в София, показват последните данни на министерството на труда и социалните грижи за доходите и жизненото равнище.
През второто тримесечие на 2024 г. средната работна заплата за страната e 2296 лв., което е повишение със 17,3 на сто на годишна база, а най-висока средна работна заплата получават работещите в София - 3129 лв. На другия полюс са работещите в Благоевград - това е областта с най-ниска средна работна заплата е от 1 519 лв., което представлява едва около 66,2 на сто от средната за страната. Сред другите области с ниски средни заплати са Смолян - 1 535 лв. (66,9% от средната за страната), Кюстендил - 1 565 лв. (68,2% от средната за страната), Силистра - 1 578 лв. (68,7% от средната за страната), Видин - 1 600 лв. (69,7% от средната за страната).
В четиринадесет области отчетените заплати са между 70 и 80 процента от средната работна заплата за страната. Сред тях са област Хасково - 1 647 лв., Сливен -1 673 лв., Монтана - с 1 698 лв., Ловеч - 1 725 лв.
Само в София средната работна заплата е с 36,6 на сто по-висока от заплата за страната и в сравнение от преди година - с второто тримесечие на 2023 г., нараства с 16 на сто.
Само в две области средната заплата е между 90 и 100 процента от средната работна заплата за страната - Враца с 2 123 лв. и Варна с 2 147 лв.
Най-голям ръст на средната заплата през второто тримесечие на 2024 г., в сравнение със същия период на 2023 г., се отчита в Хасково (25,9%), Добрич (25,4%), и Видин (24,2%), най-малък в Стара Загора - 12,2%.
От социалното министерство правят разрез и на професиите, които получават по-високи заплати от средната за страната. За периода април - юни в осем икономически дейности средната заплата надхвърля тази за страната. В тях са наетите около 34% от всички работещи. Най-високи са средните възнаграждения в дейностите “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” - 5164 лв., “Финансови и застрахователни дейности” - 3332 лв., “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 3280 лв., “Професионални дейности и научни изследвания” - 3083 лв., “Добивна промишленост” - 2794 лв., “Държавно управление” - 2757 лв., “Образование” - 2432 лв. и “Хуманно здравеопазване и социална работа” - 2378 лв.
Въпреки това обаче се забелязва спад в заплатите в ИТ сектора и далекосъобщенията падат, тъй като в края на март тази година средната работна заплата е била 5252 лева.
Спрямо първото тримесечие има спад и на заплатите в сектор “Финанси и застрахователни дейности”, тъй като тогава е била 3395 лева.
С над 320 лева е ръстът в сектор “Държавно управление”, където средната заплата в края на март е 2438 лева. С 250 лева нарастват и възнагражденията в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, В сектор “Образование” средната заплата в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. е нараснала с 216 лева.
На минимума
Сравнение на Средната работна заплата по икономически дейности през второто тримесечие на 2024 г., първото тримесечие на 2024 г. и второто тримесечие на 2023 г. Данни на НСИ
Най-ниските възнаграждения са в туризма и ресторантьорството - там е отчетена най-ниска средна работна заплата (СРЗ) от 1 491 лв., ръст на средната заплата с 25,4% на годишна база, като наетите през второто тримесечие нарастват с 6,1%.
За сравнение, от 1 януари 2025 година по предложение на правителството минималната работна заплата (МРЗ) ще стане 1077 лева, при 933 лева в момента.
В селското стопанство се отчита средна работна заплата от 1 644 лв. през второто тримесечие на 2024 г., с положителен ръст на годишна база от 16,9%. Наетите в тази икономическа дейност са около 2,9% от всички наети, за една година те намаляват с 3,3%.
В строителството се отчита средна работна заплата от 1 834 лв. през второто тримесечие на 2024 г., средната работна заплата нараства с 21,4% на годишна база, наетите нарастват с 2,9% на годишна база.
В сектор “Култура” средната работна заплата е от 1 979 лв., там възнагражденията нарастват с 22,4% на годишна база.
Около 1900 лева са месечните разходи на домакинство
Облекла и обувки поскъпнаха
Разходите за жилища, вода, електроенергия и горива през второто тримесечие на 2024 г. намаляват с 0,8 на сто, но в сравнение със същия период на миналата година разходите за здравеопазване са увеличени почти 37 на сто. Данни: НСИ
Общият разход средно на домакинство през второто тримесечие на 2024 г. е 5 656,3 лв., спрямо второто тримесечие на 2023 г. се увеличава с 19,1 на сто. Това означава, че месечните разходи на едно домакинство са около 1900 лева (1885 лева, б. р.).
Основна част от разходите на домакинствата представлява потребителският общ разход, който формира 80,1 на сто от общия разход за второто тримесечие на 2024 г. - разходите за храна, разходите за жилище, за обзавеждане, разходите за транспорт, за здравеопазване, разходите за образование, за съобщения и други.
През второто тримесечие на 2024 година разходите за храна нарастват с 13,5 на сто. Близо 16 на сто се увеличават разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия. Сериозно перо в бюджета на домакинствата са разходите за облекло и обувки, които представляват 33,3 на сто от общия разход. С близо 37 на сто (36,7%) са увеличени разходите за здравеопазване, увеличават се и разходите за транспорт - с 19,1 на сто, за съобщения - с 16,3%, разходите за свободно време, културен отдих и образование са увеличени с повече от 50 на сто (54,8%).
През топлите месеци намаляват единствено разходите за жилища, вода, електроенергия и горива и то с по-малко от 1 процент (0,8%), но с почти 10 на сто нарастват разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома.
През второто тримесечие с близо 20 на сто за година е увеличен разходът средно на едно лице в сравнение с 2023 година.
Между продуктите, на които нараства потреблението, с най-голямо увеличение за второто тримесечие спрямо същия период за 2023 г. са плодовете - от 10,0 на 12,0 кг, зеленчуците - от 19,2 на 20,2 кг, и месото - от 9,6 на 10,1 килограма. Най-голямо намаление има при потреблението на хляб и тестени изделия - от 17.7 на 16.9 килограма, а без промяна остава потреблението на сирене и картофи.
България не отговаря на критерия за ценова стабилност
В доклада на ЕЦБ от края на юни бяха изразени опасения относно устойчивостта на сближаването на инфлацията в България с тази на страните от еврозоната в дългосрочен план.
Инфлацията за един месец според Индекса на потребителските цени е 100,8, т. е. месечната инфлация е 0,8 на сто.
Годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2,4%. Инфлацията от началото на годината е 1,1%. Средно годишната инфлация за периода август 2023 г. - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 г. - юли 2023 г. е 4,1 на сто.
Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация за юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2,8 на сто.
Средногодишната инфлация за периода август 2023 г. - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 г. - юли 2023 г. е 4,3%.
В сравнение с данните от преди една година поскъпване е регистрирано при цените на ресторантите и хотелите с 8,5%, при образованието със 6,9%, при алкохолните напитки и тютюневи изделия с 5,5%, цените в транспорт са увеличени с 5,3%. Битовите разходи като вода, електроенергия, газ и други горива с 2,5%.
Припомняме, че и според последния Конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) от края на юни България не отговаря на критерия за ценова стабилност, за да стане пълноправен член на еврозоната.
Със средногодишна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени от 5,1 на сто България има среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3 на сто. Периодът от юни 2023 до май 2024 г. е разгледан спрямо референтни държави по отношение на инфлацията - Дания (с хармонизирана инфлация от 1,1%, Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%).
През май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизираната инфлация в България е 5,1 на сто, т. е. доста над референтната стойност от 3,3 на сто, определена като критерий за ценовата стабилност. В доклада на ЕЦБ бе посочено още, че има опасения относно устойчивостта на сближаването на инфлацията в България с тази на страните от еврозоната в дългосрочен план.
Важна препоръка от ЕЦБ бе, че ръстът на възнагражденията да е обвързан с повишаване на производителността, което да прави страната привлекателна за инвестиции.
