Поредната буря в чаша вода

Данните от преброяването в Албания настървиха Скопие да вдига скандали

Властите в Тирана признаха наличието на българско малцинство в страната през 2017 г.

И каква стана тя сега? Една хипотеза, която от седмици витаеше във въздуха, стана реалност. При това записана „черно на бяло“ в доклада за резултатите от поредното преброяване на населението и семействата в съседна Албания.

Статистическата операция се проведе през септември миналата година, но обобщените данни бяха представени тези дни. При това по начин, който не поставя под съмнение легитимността на акцията и нейната достоверност - с използваната методика, със съответното наблюдение от страна на международните институции и с надеждността на анализа на основата на събраните отговори на анкетираните. Но все пак, ако има някакви нюанси на съмнения относно технологията на преброяването, има си начини и органи това да се провери и удостовери.

В Албания не за първи път се извършва преброяване на населението. Последното през 2023 г. е дванадесетото от 100 години насам и изобщо в историята на преброяванията в страната, както и от създаването на първата официална албанска статистическа служба. При представянето на резултатите на 28 юни генералният директор на албанския статистически институт ИНСТАТ Елса Дули съобщи, че статистическата операция изпълва едно от условията за отваряне на преговорите за присъединяване на Албания към ЕС. По думите й резултатите ще бъдат използвани, за да представят необходимата статистика за общата Европейска статистическа система в бъдеще. Според нея, методологията, дефинициите, концепциите се основават на препоръките на Икономическата комисия за Европа на ООН за преброяването през 2020 г. и разпоредбите на ЕС. Увереността, с която Дули представи работата на ръководения от нея институт, дава основание да й се вярва напълно, и от друга страна, да приемем, че властите в Тирана са „си вързали гащите“, за да оставят минимални шансове да бъдат обвинени в манипулативност. 

Но в случая нашата задача не е да оценяваме качеството на методологията и на технологията на провеждането на преброяването в Албания. Но понеже българското малцинство в Албания за първи път бе записано в анкетните листове, за нас не бе никак безразлично да видим и научим колко албански граждани са се декларирали като българи. И, разбира се, да съпоставим резултата с този на друго малцинство албански граждани, което се е определило като македонци. А слухът, че според данните от преброяването българите в Албания ще бъдат повече от тези, които бяха посочени в последната статистическа операция в Северна Македония, в крайна сметка се оказа верен. В Албания българите за 7057, докато в Северна Македония те бяха посочени като 3504.

Да бъдем наясно - този резултат нито ще направи Албания повече „българска“, нито пък ще ни накара да приемем, че Северна Македония не е достатъчно българска. Но ще постави въпроса за това по какъв начин, с какви методи и в каква атмосфера се проведе преброяването край Вардар, та в крайна сметка да се получи този резултат. Познавам хора, които твърдят, че този резултат за българите в Северна Македония е много близо до реалността. И че не страхът е определящият фактор, който е притискал хилядите други с българско самосъзнание да не го проявяват чрез отговора пред анкетьорите. А това, че се получи дълбока пропаст, да не кажем - истинска бездна, между тези 3504 човека и предполагаемата огромна бройка от македонци с българско гражданство, която надхвърля стоте хиляди, също било част от тази нова реалност там. 

Във всеки случай, отхвърлянето априори на подобно съждение хич не ми е по вкуса, колкото то да ми се струва крайно. И искам да го разясним и да видим вярно ли е или не е. Но понеже сме я докарали дотам да се дърляме чрез постове на стените си, вместо да седнем на един спокоен и вече крайно нужен общ съвместен дебат как ще я караме оттук нататък и какви са новите реалности край Вардар, а и у нас, се получава това, което виждаме наоколо.

Както и да е. Да се върнем в Албания. Резултатите от преброяването сочат, че българите там са 7057, а македонците само 2281. При това на предишното преброяване през 2011 г., като македонци са се определили 5512 човека. Полученото съотношение предизвика гняв както сред политиците в Скопие, така и в редиците на някои от сдруженията на македонците, живеещи в Албания. Хайде да не бъда рязък и да не обиждам някого, но възраженията против този резултат носят същото това първично чувство на неразбиране на реалността, само че тази в съседна Албания.

Как така ще има графа за българи в анкетния лист на преброяването, е един от първите въпроси, който се задава? Как така досега в предишните операции те не са били преброявани, а сега изведнъж - хоп, повече от нас? Много е просто. Властите в Тирана признаха наличието на българско малцинство на територията на страната през 2017 г. и по тази причина тяхно задължение бе то да бъде включено в анкетните карти при преброяването. И те изпълниха това задължение, слава Богу. Нищо странно и незаконно.

Нещо повече, Албания е страна кандидат за членство в ЕС и върви в тандем заедно със Северна Македония. Както стана ясно, да се проведе преброяване на населението в нормални срокове и резултатите му да дават една точна статистическа картина, не е каприз на всяка държава и на нейната статистическа служба. Това е един от критериите за готовността на въпросната държава по пътя й към европейското членство.

Предишното преброяване в Албания е било през 2011 г., значи, в Тирана спазват ритъма на подобни операции, така, както стандартите го изискват. Да се заяждам ли пак със Северна Македония и нейните управляващи, които до последния момент отлагаха тяхното преброяване, последното от които беше през есента на 2002 г., та го проведоха горе долу двадесет години след това. И я докараха дотам като българи да са се записали 3504 човека, едно крайно удобно число за манипулации на политиците да откажат вписването им в конституцията на страната, а и на платените пропагандисти там да поставят под съмнение историческите корени на българщината върху тази територия.

Гневни са в Скопие, така е. Становище на външното им министерство, мнения на новия шеф на дипломацията, който привикал посланика от Тирана за доклад. И традиционното обяснение за причината за повечето българи в Албания от македонците там. София ги купувала с паспорти. И така да е. Значи хората наистина се чувстват свързани с България, щом са се удостоверили като българи, без да се крият. Както впрочем, цялата онази стохилядна армия македонци с българско гражданство, за които оповестяването на този факт е лична трагедия и повод за обществен и медиен линч. Особено когато става дума за политици. Като онази нова министърка на енергетиката в правителството на Мицковски, която се чудеше какво да измисли, за да отклони обвиненията, че е ползвала български лични документи в служебната си дейност в Хърватия. Да беше казала, че по този начин е искала да измами и надхитри будалата държава България, щеше да се хареса повече на своя патрон Мицкоски. Смешна и жалка картинка.

Но и това ще мине. Поредната буря в чаша вода, която се задава откъм Вардар с посока към Тирана и към София. Албания се оказа по-европейска по пътя към ЕС, отколкото Северна Македония. А онези 7057 са достойни да се наричат българи.