Връща ли се часовникът назад, както пита Умберто Еко в един свой сборник с есета? Или май направо времето се връща, ако не, ще се наложи ние да го върнем. Заобиколени от всякакви технологии, включително ИИ, почнахме да сме убедени, че някак си вече сме толкова напреднали, че всяко старо изобретение, мисъл или начин на общуване са ретроградни и морално остарели.
Ако преди 20 години, ако пропуснеш да гледаш мач от Шампионската лига, трябваше да чакаш до сутрешната емисия на радио Хоризонт в седем и специално спортните новини, за да разбереш резултата и евентуално голмайсторите, но никакви други подробности. Днес в реално време се следи статистика, повторения, ми е да се залага, да се връщат повторения, да се следят коментари във форуми. Да чакаш за резултат до другия ден изглежда супер нелепо.
А както изглежда с увереност може да кажем, че вече се налага да се обърнем назад към позабравени начини за общуване и живеене. От няколко години и особено сега с ИИ, стана актуален един друг проблем. Във висшето образование, а донякъде и в средното, голяма част от изпитването е с курсови разработки, само по себе си добър вариант за разгръщане на творчески потенциал, както се казва. Но вече е на практика много трудно да се разбере дали студентът изпратил работата е истинският автор, дали го е копирал от някакъв източник или направо го е задал на ИИ и няма нищо вложено от изпитвания човек.
И решението на този казус е доброто старо писмено или устно изпитване. Човекът да напише нещо, преподавателят да поговори с него, да прецени дали мисли и прави взаимовръзки в информацията, с която разполага. Едно време премахнаха устните изпити заради възможен субективизъм, което не беше съвсем лишено от логика, но сега при вариант курсов проект, няма как да бъде установен никакъв контрол, ако заданието се прави вкъщи.
Преди време прочетох, че тайните служби са минали отново на кореспонденция с хартия, написани на пишеща машина и то за най-секретните си документи. Това е практически единственият начин да се предотврати подслушване, ако е разговор или хакване, ако е компютър. Доскоро се подигравахме на хора, които си пазят пишещите машини вкъщи. Още едно връщане назад и то както изглежда, необходимо.
Покрай войната в Украйна се наслушахме на анализи, мнения и насоки от различни военни експерти. Даже слушах как тя се водела в окопи и по стратегия използвана още по време на Първата световна. Трудно е да преценя така ли е, но стана ясно, че въпреки огромния технически напредък, дронове, ракети, сателити, живата сила и броят войници все още са решаващи.
Ядрените хиперзвукови ракети са чудовищно ефективни, ако трябва да се заличи държава, но безполезни, ако искаш да завладееш едно градче. А тежката наземна военна техника затъва в калта и снега. Допускам, че поне отчасти конете биха били много полезни, дори във война през 2024 година. Отново връщане назад.
В началото на 90-те години имаше реклами на маратонки Адидас, които бяха зашеметяващи на пръв поглед, невиждани и разработени по най-новите технологии. Последните са се променили много, напреднали са и днес има обувки за бягане с подметки изработени от инженери, с лазерна точност и прецизност, съобразени с биомеханиката на движенията.
С годините обаче се натрупаха данни, че точно тези подметки може да са причина за изкривяване на натоварването към ходилата, коленете и кръста и до зачестилите контузии. Едно време се бягаше с гуменки с равна подметка и може би ще се окаже, че те са най-добрата технология, защото поставят стъпалото в естествената му, създадена от природата позиция. Отново обратно към миналото.
Много голям проблем последните години е този за обективната информация, реалните новини и общуването лице в лице между хората. В интернет е все по-трудно човек да прецени реалната от фалшива новина, да не говорим, че така не общуваш с хора. Даже има новини , които алгоритмите филтрират на индивидуален принцип спрямо потребителя. И какво е решението всъщност.
Ами общуване на живо, събиране с други хора, разговори, предаване на информация от уста на уста. Тук също няма гаранция за пълна обективност, но в социалните мрежи е напълно загубена.
Преди години се смяташе, че лошият холестерол е се покачва, ако се ядат животински мазнини и, че последните са много вредни. Това доведе до предлагане на храни, десерти, млека, храна с ниско ниво на мазнини, но с много захар. После се оказа, че всъщност прекомерните въглехидрати са големият проблем, а не мазнините. И стана ясно, че вероятно най-доброто хранене е това, което са практикували бабите и дядовците ни на село. Без да са имали наръчници за хранене и Ютюб с видеа на нутриционисти.
Поради псевдо загрижени за климата хора, ще се тръгне към ограничаване на купуването на техника и електроуреди и ще се наложи да се ползва една готварска печка доста дълго време, което автоматично означава, че ще трябва да се учим да ги ремонтираме. Нещо позабравено, защото средната класа вече беше свикнала, да изхвърля здрави уреди и да ги заменя с нови, дори и само заради емоцията от купуването. Отново назад към нещо позабравено.
Връща ли се часовникът назад?
Иван Иванов, Фейсбук
*Заглавието е на редакцията