Похвално слово за отец Боян Саръев

Катедралата „Св. Йоан Предтеча” отвори врати за богомолци след 600-годишната забрава

При нашите разкопки в манастира бяха намерени множество скъпи предмети, луксозни изделия и красива трапезна керамика

Тези дни се навършиха три месеца от скръбната кончина на отец Боян Саръев. Той се помина от този свят на 27 декември миналата година, точно два дни след Коледа. Отиде си тихо, без шум. За него не се проведоха държавни погребения, в негова памет не гърмяха топовни салюти. Но нека си спомним за отец Боян, когото мнозина наричаха Кръстителя на Родопите. С него ме свързваше и приятелство, и общи дела.

Възстановената църква „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали.

Едно такова дело бе работата ми във вече много известния средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали. През далечния януари на 1982 г., като току-що назначен археолог в БАН, за пръв път посетих Кърджали. Целта бе да видя високо запазените руини на великолепна средновековна църква, разкрита частично през 60-те години на миналото столетие. Тогава още не знаех, че с това посещение аз завинаги ще се свържа с археологическите паметници на Източните Родопи. Само три години по-късно започнах мащабни разкопки край уникалния храм, които продължиха с прекъсвания чак до края на миналия век. Те пресъздадоха невероятната история на един забравен византийски и старобългарски манастир.

След християнизацията на Родопите в началото на V в., Византия е погълната от тежки проблеми и не може да обръща сериозно внимание на новопокръстените езичници. Археологическото проучване на некрополите на планинското население показва, че те запазили много от старите си вярвания. През ІХ в. империята се стабилизирала и започнала истински мисионерски поход във Великата планина. Някъде във втората половина на столетието на малкия хълм в днешния кв. „Веселчани” на гр. Кърджали били построени две красиви църкви. Възвишението не е високо, но е стръмно и опасано отвсякъде с водите на Арда и малък неин приток. Допълнително храмовете били защитени със здрава крепостна стена. Направили това не толкова за отбрана от чужди нашественици, колкото за охрана на мисионерите от разбойници и околното полуезическо население.

Само след век двете сгради били демонтирани до основи. Това не се случило заради някакво варварско нашествие, а защото се наложила коренна промяна на святото място. В началото на ХІ в. там издигнали нов и красив манастир. За да бъде опазен от нападения и нечисти помисли, сградите в него били охранявани от нова, още по-мощна стена, усилена с осем правоъгълни кули. Някога зад нейните настръхнали зъбери дежурели пазачите-вестиарити, чиито помещения бяха открити при разкопките от вътрешната страна на западната крепостна стена.

Перлата на новата обител била построената на мястото на стария храм главна църква. Архитектите украсили прекрасната катедрала със слепи арки, ниши, редуващи се пояси тухла и камък, а над нея се извисил огромен купол. В двете просторни полукръгли ниши от север и юг имало каменни пейки, на които са сядали монасите от братството. Тези ниши отличават храмовете, които били най-характерни на Света гора Атонска. Манастирът наоколо също бил тясно свързан с традициите от Свещената планина на Халкидическия полуостров. Тези православни обители били обграждани със здрави крепостни стени, а вътре имало чудни и красиви сгради. Те трябвало да служат за нуждите на братята, които били непрекъснато заедно в молитва, труд и почивка. Основното място било запазено за главната църква, където монасите се събирали ежедневно и ежечасно. Такива са и най-известните български манастири като Рилският, Бачковският, Дряновският.

През столетията към първоначалния ансамбъл се добавили нови сгради, променили го до неузнаваемост. Още във втората половина на ХІ в. от север на главната църква бил долепен малък параклис с план на трилистна детелина. През ХІІ в. стените на храмовете били живописани с прекрасни изображения на воини-светци, монаси-отшелници, църковни отци. Именно по тези фрески намерихме кратък издраскан с остър предмет надпис на кирилица, от който стана ясно името на главната църква и манастира – „Св. Йоан Предтеча”.

Олтарът на главния храм бил отделен от централната част с нисък мраморен парапет, украсен с пищни орнаменти и колонки. От изток пък изградили трапезарията за монасите. Храненето било много важно в общежителния манастир. Един от братята непрекъснато четял молитви, докато останалите нямали право да разговарят помежду си. Столът на игумена се намирал в полукръгла ниша от юг, а оттам се стигало и до неговото великолепно жилище. Духовникът същевременно бил и епископ на областта Ахридос, както наричали в тези далечни времена Източните Родопи. Сградата се издигала на два етажа, като горе имало голяма приемна зала. Дотам се стигало по масивна каменна стълба, разположена пред красивата западна фасада. За игумена-епископ била построена и комфортна баня.

От запазените устави на православните манастири се знае, че въпреки трудностите на монашеския живот, братята живеели доста охолно и получавали редовно заплата в златни монети. При нашите разкопки в манастира „Св. Йоан Предтеча” бяха намерени множество скъпи предмети, луксозни изделия и красива трапезна керамика. Повечето съдове са фини фруктиери, рибни блюда, салатиери. В ями за боклук в двора бяха открити хиляди черупки от мекотели, носени в бъчви със солена вода чак от Егейско море. Костите на диви и домашни животни показват, че на трапезата често е присъствало месо. А многобройните фрагменти от чаши свидетелстват, че монасите често поливали с руйно вино обилната храна.

Богатият манастир привлякъл погледите на чужди нашественици. Истинска драма се разиграла в първите години на ХІІІ в., когато той бил опожарен и разграбен от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Проучванията показаха, че тогава се е срутил куполът на главната църква. Още във втората половина на това столетие обаче обителта била ремонтирана и възстановена. Но при трагичните събития по време на турското нашествие от втората половина на ХІV в. манастирът окончателно загинал. Руините му бавно потънали под 30-метрова могила пръст, от която ги възкресиха само усилията на археолозите.

През 90-те години започна пълното възстановяване на главната църква. Благородното начинание бе завършено през 2000 г. и катедралата „Св. Йоан Предтеча” отвори врати за богомолци след 600-годишната забрава. Един от първите, които служиха в него бе отец Боян Саръев. А днес, благодарение на друг свещеник – отец Николай, край древния храм издига снага цял прекрасен комплекс, където стотици деца изучават тайните на Христовото учение.