Пред срив са психиатричните грижи в България

Пред срив са психиатричните грижи в България

Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Системата е хронично недофинансирана

Психиатричните грижи в България са пред срив. Системата е крайно недофинансирана, а човешкият ресурс от здравни специалисти в нея – под минимума за нормалното й функционирането. Без спешни мерки, предвид средната възраст на лекари и сестри, миграцията на специалисти и непривлекателността на професията, до десет години няма да има кой да обслужва пациентите. Душевно болните, които са хоспитализирани, масово живеят при тежки хигиенни и санитарно-битови условия, обект са на дискриминация и се нарушават основните им човешки права; психично болните у нас са лишени от възможността да имат лично пространство, от адекватни рехабилитиращи грижи и последващи програми. Това са само част от констатациите на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА), изложени в доклад за състоянието на психиатричната помощ у нас. Документът беше представен вчера в Народното събрание от националния консултант на България по психиатрия – проф. Дроздстой Стоянов, а събитието бе под патронажа на Комисията по здравеопазване.

Освен лошите битови условия, сградите на много от лечебните заведения за психично болни, са разнебитени, мръсни и пренаселени. Отбелязват се фрапиращи случаи като например 35 пациенти, ползващи една-единствена тоалетна и нямащи място за съхранение на лични вещи (Университетска болница “Свети Наум”), се отбелязва още в доклада. Консултантите отчитат още високо ниво на изтощение на персонала, демотивация и липса на доверие и че системата ще се реформира успешно.

Бюджетът за психиатрични грижи у нас варира годишно между 1 и 2% от всички пари за здраве, което е крайно недостатъчно, отбеляза проф. Стоянов. В доклада на ЕПА се посочва, че освен това като цяло финансирането на сектора е сложно и произтича от различни потоци - държавния бюджет, общините, преки плащания от пациенти или техни близки, които формират голям процент от всички договори с НЗОК.

У нас Националният център по обществено здраве и анализи стартира поредица от обучителни семинари за общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници от цялата страна. Те са в рамките на проект „Повишаване на капацитета на специалистите от първичната здравна помощ в България за ранно откриване и превенция на психичноздравни проблеми”, подкрепен от СЗО с финансиране от Германия.

 

300 000 взимат помощи

Краен недостиг на медицински персонал

7,4 лекари на 100 000 население

Лицата с психиатрични разстройства, които получават някаква форма на обезщетение заради състоянието си, са около 300 000. За сравнение към момента броят на психиатрите в страна е 447, което представлява 7,4 на 100 хил. души население, при средно за Европа 18 за страните от ЕС. Медицинските сестри за психично здраве са 978, психолозите са 89, а социалните работници в сектора – 50. Броят на тези здравни работници е крайно недостатъчен и предвид, средната им възраст, е предвидимо, че без спешни реформи, през следващите 10 години, системата на здравните психиатрични грижи в България ще е изправена пред срив, се посочва в доклада на ЕПА.

Един от основните проблеми е мотивиране на младите специализанти и задържането им в страната, в системата на психиатричната помощ.

 

Статистика

68 специализирани легла на 100 000 души

Над 6000 лица под попечителство

Психиатричните легла на 100 000 души са 68, което е около средната стойност за Европа. 16 са психиатричните отделения в многопрофилни болници в страната ни, които разполагат с 425 легла и 48 места за дневни грижи. Броят на леглата е в диапазона от 10 до 79 на болница.

По актуални данни у нас има шест университетски психиатрични клиники с 375 легла и 168 места за дневни грижи, като борят на леглата е в диапазона 35-199.

Данни на Националната база данни “Население” през юни 2012 г. сочат, че в страната ни е имало 6249 лица под пълно настойничество и 791 - под частично. 3679 от тези хора са в социални услуги от жилищен тип за деца и възрастни, показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане.

 

Препоръки на консултантите

10% от парите за здраве са нужни в сектора

По-високи заплати

Увеличение на заплатите на персонала в заведенията за психично-здравни грижи и заделяне за сектора на 10% от бюджета за здравеопазване. Това са част от препоръките на консултанти от ЕПА. Сред останалите е създаване на национална работна група, председателствана от национален клиничен ръководител, която да консултира, ръководи и изпълнява програмата за промяна.

Докладът на Европейската психиатрична асоциация изтъква нуждата от сътрудничество между здравното министерство и социалното министерство, както и от подобряването на образованието в психотерапията и психосоциални интервенции.

Осигуряване на хуманни среди за грижа за пациенти с психични заболявания, установяване на метод основан за измерване на качеството на услугите, както и изпълнение на независим преглед за редовно оценяване на напредъка, съветват още те.