Пробутват ни фалшиви новини и в учебниците

И преди 150 години пропагандата е била голяма сила

Съветското командване измислило причината за внезапното нападение на 22 юни 1941 г.

Малко хора знаят, че фалшивите новини, за които толкова много се говори напоследък, са съществували и в миналото. Тогава те са успявали да излъжат не само съвременниците им, но и да влязат в учебниците. Оттам да просъщестуват и до днес, дори да се касае за събития отпреди 100 или 150 години. Ще дам няколко примери.

Сръбско-българската война е започнала на 2 ноември 1885 г. – два месеца след Съединението на Княжество България с автономната област Източна Румелия. България тогава очаква война с Турция или със Сърбия. Тъй като и двете страни правят недвусмислени изявления, че така се нарушава статуквото – едното осъществено с Берлинския договор, а другото с размерите на балканските държави, които според Берлинския конгрес трябва да бъдат приблизително еднакви. И за това се подготвят за война. Опасявайки се повече от Турция, България праща цялата си армия на Южния фронт, т.е. срещу нея. Като за прикритие на София остават само 10 000 човека. Европейското обществено мнение е категорично против това, което е извършило Княжество България. И затова срещу нас - като агресор и нарушител на мирното статукво, има лоши настроения. България обаче контрира, нейната пропаганда е, че тя е малка, нещастна, току-що освободила се държава с малка и слаба армия, с незначителни ресурси, армията й се командва – доколкото ги има, от капитани. Това е така, тъй като руските генерали и полковници са я напуснали по искане на императора, и ще бъде смачкана и унизена от съществуващата вече над 80 години сръбска държава.

Да видим какво е действителното състояние на нещата: сръбската армия е от 68 000 души, българската - 128 000. Т.е. двойно по-голяма. Нашата е отлично въоръжена с прекрасно руско оръжие и още по-жестоко и качествено обучена за тези 7 години от руските офицери, които всъщност ги обучават по пруски военни устави – най-съвършената армия на епохата.

Офицерите по звания са капитани, но една част от тях са майори, други подполковници. Реално те не са повишавани в чин от девет години, поради това, че щатните места за висши офицери са заети от руски и австрийски военни. Реално те би трябвало да бъдат вече полковници, а част от тях и генерали. За разлика от сръбските генерали, които нямат реален боен опит, а са завършили само килийното военно училище в Белград, българските офицери са пращани с лъвски стипендии от руските си началници в цял свят. С тайната мисъл да не им се пречкат в краката и да искат повишение. Нашите са завършили в прочутата генерал-щабна академия в Торино, в Берлин, Брюксел, Париж, Петербург и т.н. Освен това една част от тях имат двоен опит по широкомащабни войни – на първо място руско-турската, но и войните на Русия в Средна Азия, където те са служили преди да се завърнат в България след Освобождението.

Да видим някои от т.нар. фейк новини, свързани с войната. Изключително куриозен момент, с който се хвалим, е един много тежък проблем, който има българската армия. Когато сърбите ни нападат, те са на 60 км от София, а нашата войска - на 300. До Сливница за сърбите е още по-близо – с 20 км, а за нас София е супер далече – на още 20 км плюс онези 300. Знаем, че българският войник е вървял по 100 км на ден (?!) и успял да стигне до Сливница на третия ден от войната. Това е пълна глупост! Никой от нас не се е замислял, че няма нужда българският войник да върви пеша, защото още от турско време има железница – на Барон Хирш. И войската ни може да се качи на нея, както и са направили, и по този начин са се придвижили към София. На собствен ход са се движели само артилерийските впрягове с хубави бързи коне, за да не заемат много място във вагоните. Факт е, че на втория ден от войната вечерта в Сливница са пристигнали първите 22 000 души от Южна България. Сръбското командване обаче допуска и няколко грешки – то разделило войската си на три. Вместо да натиска само към София, те настъпили и към Видин, към Брезник и Трън – така разпиляват и без това по-малката си войска.

Българите бием сърбите за 14 дни, което е рекорд. Но всичките неверни неща са влезли не само в нашата, но и в европейската публицистика, която пък изпаднала във възторг от победата на Давид – ние (а би трябвало да бъде обратното), над Голиат – сърбите.

Всички тези т.нар. фейк новини обаче бледнеят пред огромната мащабна пропагандна работа, с която Съветският съюз или по-скоро комунистическото ръководство на КПСС, обяснява пораженията си през лятото на 1941 г. по време на Втората световна война. Както е известно, руската Червена армия беше разгромена през 1941-а и немците стигнаха до последната спирка на тролейбуса в Москва – само на 19 км от Червения площад. Защо се получи това?

Съветското командване и съветската пропаганда измислиха причината: внезапно нападение. Ние толкова сме свикнали с тезата за внезапното нападение, изгледали сме десетки филми, в които по потници и долни бели гащи руските войници скачат под град от бомби, които разрушават казармите, мнозина раняват, други са убити. Вярваме, че 2000 самолета от общо 3000 са били унищожени още първите дни на войната по самите летища, че руските танкове, които са три пъти повече от немските, били превъзхождани от немските. Първо, руснаците наистина имат 15 000 танка, от които една трета са Т -34 и КВ. Тези танкове са непробиваеми за всички германски оръдия, с изключение на 88-милиметровото зенитно оръдие.

Въпросните танкове обаче не са в корпус. И макар че са планирани 8 корпуса, от тях само един е готов. На четвъртия ден от войната е най-голямото танково сражение за Втората световна война – то не е при Курск (там е две години след това), както пише в историята, а е край градчето Дубна (по-късно там руснаците направиха реактори за атомни изследвания). Там са 1500 съветски танка. Немците за първи път се уплашват и започват да разговарят почтително с руските командири. Истината всъщност е, че на тези 1500 съветски танка е заповядано да отстъпят. Що се отнася до самолетите – всички 3000 самолета излитат няколко часа след нападението, влизат в бой с немците и до две седмици 2000 от тях с свалени. А самолетите са със същите качества като немските. Един руски пилот казва: “Аз свалих немски самолет чак със седмия си самолет. Самолети имаме предостатъчно, но за съжаление, те бяха просто по-добри от нас.”

Руският професор Мединцев, който е министър на културата, с документи доказа, че още на 17 юни 1941 – пет дни преди началото на войната, всички части по-големи от рота, са били изкарани от казармите и натикани във временни лагери, каквито има всяка армия. Всъщност, немският удар е попаднал върху празни казарми и не е убивал никой, освен някой дневален. Има и други фокуси на съветската пропаганда, че Сталин бил ликвидирал през 1937-38 година всички качествени командири. Това е вярно до определена степен, че той ликвидира 148 000 полковници и генерали. Някои говорят за милиони, но това не е вярно. За тези 148 000 Мединцев възкликва: “Да беше ги избил всичките!”

Защо? Защото тези генерали и полковници са обикновено герои от Гражданската война – хора без образование, смели пехотинци, артилеристи, кавалеристи, свикнали да воюват на фронта от 20 километра, не могат да четат карти и могат да командват рота, но не и армия. И Съветският съюз от 242 командири на дивизии, влиза в бой само с двама, завършили висшата академия “Фрунзе”. Това са Жуков и Рокосовски, който е в лагер. Измъкват го, нахранват го, потупват го и го пускат да командва. Останалите 240 израстват като командири от нищото. Научили се да воюват по време на сраженията – те нямат нищо общо със стария генералски елит, избит от Сталин.

Защо съветската пропаганда създаде тези митове, които влязоха в науката, оттам в публицистиката и после в учебниците. И дори все още вярваме, ако гледаме тези филми. Защото първоначалното поражение трябваше да се обясни. А трябва да признаем, че Мединцев го прави много просто – “Бяха по-добри от нас. Те бяха воювали вече две години, имаха боен опит, а ние бяхме воювали две малки войни с Финландия в края на 30-те години. Но това никой не иска да го признае.”

Хората трябва много да внимават за фалшивите новини. Те не са от днес. Да внимаваме да не влязат трайно в съзнанието като нещо действително случило се. А то не е. Това обаче не намалява стойността нито на победите, нито на пораженията. Защото историята е и заради това – човек да се учи и на поражения.