Проф. д-р Станислав Семерджиев: Българинът не гледа кино, а телевизия

Сексскандалът в Холивуд е изцяло политически режисиран сценарий от администрацията на Тръмп, убеден е ректорът на НАТФИЗ

Проф. д-р Станислав Семерджиев е за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. През 1991 г. създава специалността “Драматургия”. От 1983-а досега е бил председател или член на международни фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми в повече от 50 държави. Автор е на над 150 научни и критически публикации. Сценарист и консултант на повече от 60 пълнометражни филмови сценария за европейски продуцентски компании.

Съдейки по темата на монографията ви "Кратка история на световната сценаристика, том 1: САЩ 1987-1927",  мога  спокойно да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за сексуални посегателства в Холивуд?

За мен това е изцяло политически режисиран сценарий от администрацията на Тръмп, защото основните критики към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната индустрия. Затова и хората от киното са под прицел, защото по този начин се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкова се отвлича вниманието, ами се казва почти директно: „Вие всичките ме обвинявахте, че съм женкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална представа за поведение пред света. А вие какви сте?!” Тази ситуация е изключително добре режисирана. Тя няма да се прекрати, а ще продължи, защото се прилагат два добре известни принципа: „разделяй и владей“ и „хляб и зрелища“. Точно тази клюка, този тип кал много приличат на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, дори да нямаха такива. Сега ги обвиняват в сексизъм. Ясно е, че това работи и след като работи, ще се използва. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинения е не просто нахално, а е позорно. Гледах много внимателно материалите, където всички тези звезди, които обвиняват сега, през годините не са демонстрирали по никакъв начин погнуса, презрение, нежелание да общуват с въпросните хора, които сега са на прицел. Напротив! Същите те с изключително удоволствие са консумирали привилегиите да бъдат близки с обвинените във всякакви посегателства. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна трябва да започне очищението.

В несекващия скандал някак си потъна обвинението, че във филма, от който изрязаха Кевин Спейси по морални причини, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.

През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен директор на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), наблюдавам, че има една сериозна група от професори, някои от тях дори ръководители на висши училища, които настояват да започне мащабна кампания за изравняване на количеството преподаватели мъже и жени, на студентите мъже и жени, на дебютантите мъже и жени във всички области на нашата сфера. Това е толкова абсурдно! Ако стигнем до поставянето на такива квоти, творческият процес ще се обезсмисли. Няма как да се говори за това, че трябва да бъдат равностойно представени мъжете и жените, когато става дума за талант!

Мислите ли, че в България има подобна дискриминация при заплащането на творческия труд на мъжете и жените?

Категорично – не. Аз по-скоро бих казал, че в областта на драматургията работят повече жени, отколкото мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство дори, от години работят жени. Единствено в кинорежисурата, подчертавам кинорежисурата, защото в телевизията не е така. Там има сериозна дамска хегемония. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни тарифи, никога колеги не са се оплаквали от дискриминационно отношение.

Ще излезе, че сме по-добре от американците?

Определено сме по-добре и това съм го казвал неведнъж.

Ако се съизмерваме с американците – там е достатъчно да завършиш един курс по актьорско майсторство. Никой не учи четири години, защото смята, че губи време. Кое е по-доброто?

Това е щекотлива тема. Аз съм привърженик на тезата, че не е задължително човек да е учил, за да се издигне в някоя област. Нито Шекспир е учил драматургия, нито Аристотел философия по начина, по който сега се изучава. Да, когато човек е талантлив, той може сам да се усъвършенства. Има безброй самоуки художници и музиканти. От друга страна, за да съществуват толкова много училища в областта на изкуствата и да продължава да има студенти там, очевидно има нужда от тях. Когато Бенджамин Франклин го попитали защо има нужда от образование, той отговорил нещо, което аз и досега цитирам: „Поповото прасе рано или късно ще намери жълъдите в дъбовата гора, но е важно да знае предварително къде е дъбовата гора”. В този смисъл, няма нужда да минаваш през 15 борови горички, за да стигнеш до дъбовата гора.

Малка държава, малък пазар за изкуство.

Да, ама така е във всяка област. Образованието няма за цел да назначава хората на работа. То има идеална цел и ако човек иска и на 80 години да учи, да заповяда. Аз съм човекът, който през 2004 г. премахна възрастовите ограничения в НАТФИЗ. Казвал съм публично, че не ме интересува колко от моите студенти после са безработни. Ако ще всичките да бъдат. Човек учи заради себе си и собственото си развитие, а не само, за да си намери някъде работа.

Това не е ли разхищение на талант?

Защо? Човек следва, за да получи познания, да усъвършенства таланта си. Къде ще го приложи? Това е състезателен принцип, целият живот е състезателен. Аз може да съм изключително талантлив и да не си намеря работа, за разлика от други, не чак толкова надарени.

Учите ли ги как да се „продават”?

Това е друг въпрос. Едно е да го учиш на занаят, а друго – как да се „продава”. Опитваме се да ги учим и мисля, че се вижда, че кадрите на НАТФИЗ се продават най-добре. Няма спор. Във всички театри, филми и телевизионни канали 70-80% са кадри на НАТФИЗ, което е логично.

Не влизате ли в противоречие с някои преподаватели, които смятат, че принизяваш изкуството, ако водиш риалити, телевизионна игра или участваш в сериал?

Съжалявам, че ще вляза в противоречие с тези колеги, но – да, категорично вярвам, че няма нисше и висше изкуство. Хората имат нужда и от едното, и от другото. Ненапразно още в Древна Гърция между три трагедии поставяли и сатирична комедия, защото хората са го искали. Няма нищо лошо в това един актьор да води телевизионна игра. И това, че някои го обвиняват в халтураджийство и кич, показва само колко закостеняло е нашето мислене. Защото ние продължаваме да вярваме, че единствено високото изкуство има значение. Ако това беше така, трябваше да забраним със закон телевизията, киното, да ограничим всякакви масови прояви като концерти, публичен масов театър.

Вие се занимавате с кинодраматургия. Какво му пречи на българското кино да направи един истински хит със световен успех?

Проблемът не е само в драматургията. Проблемите са всеобщи -  режисьорски, актьорски, ако ще и разпространителски. Защото в крайна сметка българското кино някак си не успява да приеме факта, че вече не е държавен приоритет. Когато беше такъв, беше много по-лесно човек, бунтувайки се срещу държавата, да създава филми за хората. Сега, когато можем да създаваме филми за хората, няма кой, защото черно-белите схеми са по-властващи в съзнанието, отколкото Езоповския език. Киното не трябва да е дидактично и в това е неговият проблем. Нашите автори се изживяват като учители в детската градина, опитват се да диктуват на хората какво да правят.

И същевременно произвеждат главно потискащи сюжети?

Така виждат света - те самите са потиснати очевидно. Аз мисля, че напоследък се появиха доста комедии, повечето направени не с държавни пари, ама те пък минават в повърхностно заиграване със зрителя. Истината винаги е някъде по средата. Съжалявам, че 30 години след прехода няма пет филма, които човек след 10 години да каже, че иска да ги пуснем отново, както правим с филмите от 70-те години. Мисля, че основният проблем е, че са прекалено директни, публицистични, пропагандни, морализаторски филмите днес.

Какво иска да гледа българският зрител?

Точно тук е проблемът. Дори когато авторите успяват да направят добър, нормален, човешки филм като „Вездесъщият”, той пак не събра достатъчно зрители, колкото би трябвало да има според мен - сравнявайки го с „Мисия Лондон”, който направи половин милион. А той е злободневна сатира, която в никакъв случай не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „Съдилището” на Стефан Командарев също не успя да събере много публика. Да видим „Посоки” какво ще направи. Да вземем, например, филма „Воевода”, който аз много харесвам и смятам, че има постижения – зрителите му са към 110 000.  „Възвишение” го води с около 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират публика. Мисля, че авторите и на „Възвишение”, и на „Воевода” са дълбоко изненадани от този неголям зрителски интерес. Те имаха съвсем други очаквания. Това показва, че цялостно българското общество не гледа българско кино.

А гледа ли въобще кино?

Ще кажа, че българското общество въобще не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е много по-лесно да си седи у дома и да гледа телевизия съвършено безплатно, вместо да се вдигне със семейството си и да даде 50 лева за билети, а понеже са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лева. Е, да де, ама за обикновения българския зрител това са огромни пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, ама ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното започва да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се превърне в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.

Къде е мястото на блокбастърите, които за три дни изкарват стотици милиони?

Не в България. У нас дори световните блокбастъри не изкарват почти нищо. Минават средно. Даже „Междузвездни войни” не мина с кой знае какъв грандиозен успех. А хората направиха милиони в световен мащаб. Затова казвам: българинът е прекалено беден, за да си позволи да ходи масово на кино и на театър. Второ, е много уморен. Той се прибира съсипан от работа и може да излезе със семейството си само в петък или събота. И трето, има прекрасно развито зрелище в телевизионния екран. Защо му е да излиза?!