Проф. Иван Костов, директор на „Майчин дом“, пред „Труд news”: Най-добрата възраст за раждане на дете е между 20 и 25 години

В България всеки ден умират по 2-3 жени от рак на шийката на матката

Защо българките предпочитат да раждат след 30 г. и защо е толкова висок процентът на жените раждащи със секцио. Тези въпроси зададохме на проф. Иван Костов. Питаме го и за безкръвните и роботизирани операции в областта на гинекологията и за големия брой жени у нас с рак на шийката на матката. Разговаряме и за генните изследвания и терапии.

- Проф. Костов, данните на статистиката сочат, че се увеличава възрастта на която българките раждат първо дете. Какви са причините?
- Това е факт, а причините са комплексни. Става въпрос за тенденция, която се развива през последните десетилетия в развитите държави и България не прави изключение. Има и още един фактор, който засилва тази тенденция и това е икономическата криза. Този е може би най-сериозният фактор. Всяка една двойка, която иска да има свое дете е нормално да търси икономическа стабилност и прогнозируемост в някаква степен на живота. Истината е, че в последните години България се намира в сериозна рецесия, а и целият преход се отрази доста сериозно на раждаемостта в страната. Резултатът е, че сме в траен отрицателен естествен прираст. Променя се и мисленето на българката, особено на образованата и интелигентната българка – тя иска да пътува, да открива светове, иска да се реализира професионално, да гради кариера и решението за първо дете се отлага във времето. 

- Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете?
- Биологично - между 20 и 25 години. Но все повече жени раждат след 30 г. и дори след 40. Категорично искам да посъветвам българките да не отлагат този момент, защото има и биологична страна, а именно яйчниковият резерв, който заради начина на живот и някои генетични фактори може да бъде преждевременно намален – не са малко случаите при които жени още на 35-36 г. имат намален  яйчников резерв и това вече е проблем за забременяване. На второ място поради вредни навици на мъжете – тютюнопушене, алкохол, обездвижване –се променя спермограмата, което също се отразява негативно на зачеването. Така че, по-млади е по-добре хората да имат деца. Много мои пациентки се оплакват, че „няма мъже“, а това се дължи на факта, че българският мъж и като цяло съвременният европеец е притиснат от икономически обстоятелства и не му е до създаване на деца. Имам много приятели във Франция и Германия, които са на повече от 30 години, а още живеят с родителите си, работят, но по обективни икономически обстоятелства не могат да създадат дом и семейство.  

- Защо е толкова висок процентът на раждащите чрез секцио в България и този вид раждане наистина ли е много по-щадящ за плода?
- България е водеща сред страните от ЕС като процент на Цезарови сечения от общия брой раждания – около 50 % от ражданията у нас са с цезарово сечение. Това се дължи изцяло на акушер-гинеколозите. В момента има обратен тренд – жените, особено образованите и тези, които четат и се интересуват от темата раждане, все повече искат нормално раждане, защото то е природосъобразното. Но причината да се ражда със секцио е страхът на лекарите да се води раждане по нормален механизъм. Много по-лесно е да се направи цезарово сечение от гледна точка на управление на риска, ако нещо се случи с майката и бебето. Има един афоризъм, който казва, че има много стигнали до съдебната зала акушер-гинеколози заради това, че не са направили секцио и много по-малко са тези, които са стигнали до съда, затова че са направили цезарово сечение. И не на последно място причина за големия брой такива раждания е и тайм мениджмънтът - в големите родилни отделения и клиники дните преди Коледа, например, изобилстват с цезарови сечения заради удобство на медицинския персонал.

- Продължава ли тенденцията за намаляване на раждаемостта?
- За огромно огорчение продължава и това е най-големият проблем на нашата нация, защото тази територия ще продължи да съществува географски, но като популация България намалява и то с много сериозни и осезаеми темпове. В света сме на едно от челните места по отрицателен естествен прираст – съотношението на новородени към броя починали хора. И ако в България в периода 1975-1980 г. са се раждали по 130 000 бебета на година, сега се раждат по около 50 000 – 53 000. В същото време умиращите са относително константна бройка, тъй като България е на едно от водещите места по застаряващо население. Нацията ни страда от много хронични заболявания, на едно от първите места в Европа сме по сърдечно-съдови и онкологични болести. И в крайна сметка имаме и ниска продължителност на живота и за мъже и жени. Ако политиците не направят така, че да се раждат повече деца, ние бавно и полека се топим и изчезваме като нация.

- Има ли и в областта на акушерството и гинекологията недостиг на кадри?
- Има много сериозен недостиг на кадри по отношение на акушерки и тук можем да посочим следните причини: в България има доста голям брой болници и аз не зная доколко работи Националната здравна карта, но ако вземем София, тук само специализираните болници са три, като добавим и всички частни болници, се получава фрапираща цифра от около 15 болници, в които се извършват раждания. Пазарът е много напрегнат и има дефицит на акушерки. Освен големият брой болници, съществува и сериозен отлив от тази професия през последните десетилетия. Надделява и комерсиалното мислене и дори завършващи акушерки казват: Аз ако стана маникюрист, ще печеля много повече, а и няма да давам нощни дежурства. Отлив на медицински сестри и акушерки има в цяла Европа през последните десетилетия, като основна причина е тежестта на професията и неадекватното заплащане.   

- Напоследък ендоскопската хирургия намира все по-широко приложение, каква част от гинекологичните операции се извършват по безкръвен начин?
- Ендоскопската хирургия не само в гинекологията, но и в коремната хирургия и в урологията, включително и в кардиологията вече заема огромна част от оперативното лечение. Гинекологията е майката на ендоскопската хирургия. В днешно време в развитите държави 80% от операциите в тази област се извършват лапароскопски – било чрез конвенционална лапароскопия или чрез роботизирана такава. Това е така, защото медицината се развива все повече към атравматизъм. Пациентите искат да се приберат по-бързо у дома, да страдат по-малко от разрези, да нямат болка. И хирургията обяснимо върви към минимализъм. Лапароскопската хирургия е високотехнологична и изисква обучение, екипите са зависими от машините, които са различни и моделите им непрекъснато се обновяват Техниката непрекъснато се усъвършенства и това ни позволява да правим все по-модерни и ефективни операции. И затова светът върви все повече към лапароскопски операции. Дори има един афоризъм, който каза, че след 50 г. единствената операция, която няма да се извършва лапароскопски ще бъде цезаровото сечение.

- Застраховани ли са от грешки роботизираните операции?
- Там където има човешки фактор, винаги има и грешки. Човешко е да се грешки и лекарите не са богове. И в медицината, и в авиацията, а те много си приличат, статистически погледнато, когато има грешки, те са допуснати от човек и рядко от техниката. Много е важно да се направи правилна преценка за всеки един случай, който подлежи на оперативно лечение, какъв да бъде подходът – дали да е отворена операция, или да е лапароскопска. Когато говорим за грешки, винаги на първо място опираме до това, доколко е поставена точна диагноза, доколко е прецизиран всеки един случай, до каква степен е добра организацията на операцията. За лапароскопските операции е много важно да има сработен екип, съществено е и колко е добра апаратурата, колко перфектна е антисептиката и последващото следоперативно наблюдение.

- Какво е приложението на изкуствения интелект?
- Изкуственият интелект е част от нашето съвремие и това е нещо, колкото страшно, толкова и хубаво и може да бъде в полза на медицината и на човечеството. Наскоро бях на един семинар и гледах приложение на изкуствен интелект в колпоскопията. Това е метод, който се основава на наблюдение чрез оптична система, която увеличава образа на шийката на матката и служи за скрининг на ракови заболявания. Чрез колпоскопия гинекологът търси променени зони предрак или рак. Когато използваме апаратура, свързани с хай дефинишън видеокамери, могат да се запазват много образи и тогава изкуственият интелект може да помогне за точната диагностика. И когато говорим за образна диагностика, тук включваме и ултразвук, и ядрено-магнитен резонанс, и компютърен томограф, които позволяват създаване на големи масиви от снимки. Тази огромна информация може да бъде селектирана от изкуствения интелект и може да бъде изключително полезна на лекарите. Все още обаче, изкуственият интелект не може да замени напълно хирурга. Дори и това, което ние наричаме робот, не е в истинския смисъл робот, защото фактически повтаря движенията на ръцете на хирурга, като ги усъвършенства, както усъвършенства и неговия поглед чрез 3D камера с висока резолюция. Широко е и приложението на AI в интерпретацията на лабораторни резултати, за вземане на решения и за поставяне на по-точна диагноза. 

- Благодарение на съвременната апаратура откриват ли се болестите в по-ранен стадий и това увеличава ли шансовете за пълно оздравяване?
- Това е усилие на хората през вековете. За да се намали заболеваемостта като цяло, ние използваме профилактиката. Ранният скрининг (това е вторична профилактика) ни позволява да пресяваме и да хващаме в много ранен стадий предразположения или самото заболяване, а това прави възможно оздравяването. Това е т.нар. масов скрининг (пресяване) на хронични заболявания. Такова заболяване, например, е и диабетът. При някои онкологични заболявания, като например ракът на маточната шийка, организираният скрининг би позволил значително намаляване на случаите с този вид онкологично заболяване.

- На какво се дължат огромния брой случаи на рак на маточната шийка в България?
- На липсата на първична и вторична профилактика. Първичната профилактика са ваксините. Българските родители, може би поради липса на информация, не са привърженици на тези ваксини. А ако момичетата са ваксинирани, ще се стигне до това заболяването да бъде минимализирано, до степен да изчезне. В Австралия, Финландия и в други държави ракът на шийката на матката е вече казуистика, поради това че десетилетия се ваксинират цели поколения тийнейджъри момичета и момчета. В САЩ има 50 % спад. Заболяването се предизвиква от онкогенни щамове на човешкия папиломен вирус. Съветът ми към дамите е освен да си правят цитонамазка, вече да изследват и вирусоносителство на HPV. В България, която е на второ място в Европа след Румъния всеки ден умират по 2-3 жени от рак на шийката на матката. 

- В какви случаи се прави генетичен скрининг на плода при бременни?
- Прави се при всички бременни, това е част от женската консултация в България. В „Майчин дом“ се намира Централната генетична лаборатория. Съответно нашата болница е ангажирана с тази профилактика в национален мащаб. Съществува т.нар. ранен биохимичен скрининг, има го и на по-късен етап от бременността с идеята, ако има хромозомни аномалии, да могат да се разкрият и генетични дефекти.

Нашият гост

Проф. д-р Иван Костов е акушер-гинеколог с 25-годишен стаж.

Професор по акушерство и гинекология в Медицински университет-София, ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология в същия университет, директор на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“, член на консултативния съвет на министъра на здравеопазването.

Специализирал е лапароскопска и роботизирана хирургия, онкогинекология и урогинекология в Германия, САЩ, Франция, Израел, Белгия, Италия и други.