Пясъчният часовник на властта в Скопие стартира

Парламентът на Северна Македония гласува новото правителство на страната, наречено от опозицията „Добре дошъл, Груевски!“ 

Премиерът Християн Мицковски се закле в конституционното име, „потънал в срам“

Всичко си дойде на мястото. Конституционните срокове бяха спазени, парламентът в Скопие се събра и дебатира в събота и в неделя, за да гласува точно в полунощ срещу понеделник новия състав на правителството.

Коалиционният кабинет с премиер лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски получи точно такава парламентарна подкрепа, каквато и се очакваше - 77 от общо 78  гласа, представляващи депутатите от трите партии, които го съставляват. Опозицията успя да събере само 22 гласа „против“, а албанският „Европейски фронт“ начело с Демократичния съюз за интеграция напусна залата половин час преди гласуването. 

Министрите се заклеха, после се събраха за традиционната и донякъде задължителна снимка на стълбите на парламента, които водят към втория етаж. Колко пъти съм виждал тази картинка? Май че двадесетина. Толкова са правителствата на Република Северна Македония от първото с премиер Никола Клюсев насам, откакто бившата югорепублика стана суверенна и независима държава.

Премиерът Мицковски не пропусна да обвини опозицията в лицето на СДСМ, че са го довели до състоянието на дълбок срам, карайки го да върви срещу обещанието си да не произнася „Северна“ в името на държавата си. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и 16-те министри от партията му все пак положиха клетвата с конституционното име на Република Северна Македония. Самият Мицковски за пореден път се закани, че докато той е премиер, конституционни промени за вписването на българите в основния закон на държавата няма да има. В София да си знаем и да не таим големи надежди.

Пясъкът в часовника на новото политическо време при съседите вече започна да тече. От днес трябва да започне реализацията на програмата на новия кабинет с темпо, както Мицковски се закани, което не е виждано досега. Вече се набелязват контурите на огромните инвестиции, които, ако се вярва на заканите, трябва да бъдат вложени в различните сектори на икономиката. Откъде ще дойдат? Падна тайната около загадъчния милиард евро, който Мицковски обяви в нощта след победата на изборите. Не е от Китай, както мнозина предполагаха, водени вероятно от спомена за един друг милиард, който през 1998 г. едни други политици обещаваха в предизборната кампания.

Тогавашният лидер на новосъдадената партия Демократична алтернатива Васил Тупурковски лягаше и ставаше с обещанието, че ако получи доверието на избирателите, митичният милиард в долари ще долети, като всеки жител на Република Македония ще получи своя пай. Тупурковски влезе в правителството на Любчо Георгиевски, тогава лидер на ВМРО-ДПМНЕ, а произходът на парите стана известен тогава, когато Скопие призна Тайван. Скандалът бе огромен, в Пекин бяха бесни, Република Македония влезе в изолация. Лека полека миражът с милиарда започна да се разпада, някои все пак „намазаха“, както се казва, и трябваше да мине доста време и доста усилия да бъдат положени, за да могат последиците от грешния ход с признаването на Тайван да бъдат преодолени. Цялата онази история трябваше да послужи за урок на следващите генерации политици, които, ако не друго, то поне трябваше да бъдат крайно внимателни във всяко вербално послание, което съдържа в себе дори само намек за „милиард“.

Този път обаче нещата май са реални и сериозни. И източникът не е забулен в тайна, а е добре известен. При това произходът на милиарда евро не е съмнителен, а е аргументиран с това, че идва от страна, членка на НАТО и на ЕС. Става дума за Унгария. Откъде в Будапеща имат толкова средства за инвестиране, е въпрос, който други хора трябва да кажат. Но че инвестицията от Унгария към Северна Македония е инструмент на геополитическите интереси на Будапеща към този район на Западните Балкани, е вън от всякакво съмнение. И че този интерес не е от днес, а е осъвременен вариант на някогашната политика на Австро-Унгарската империя за влияние на юг и контрол на преките пътища от Европа към топлите морета, водена от тогавашния министър на външните работи на империята - унгарецът граф Дьорд Андраши.

Публична тайна край Вардар е, че част от медиите, които подкрепяха активно ВМРО-ДПМНЕ на Мицковски, докато беше в опозиция, се финансираха от Будапеща. Тогава какво чудно има, че тази по същество невиждана инвестиция идва откъм Унгария? Опозицията в лицето на СДСМ се опита да минимизира прогандния ефект от новината, като заяви, че Унгария също така е несигурен източник поради позицията си в рамките на ЕС. Нямало да й разрешат от Брюксел да поеме председателството на Съвета на ЕС от 1 юли, нямало това, нямало онова… В централата на ЕС в момента си имат други грижи, макар че Виктор Орбан продължава със същата упоритост да бъде камъчето в обувката на останалите членове на ЕС.
Но лично за мен споменаването на Унгария, Будапеща и Виктор Орбан неизменно се свързва с името на Никола Груевски.

Бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ, премиер повече от десет години, обвиняем по няколко дела след падането си от власт и осъден по някои от тях, политически беглец от местното правосъдие, намерил убежище тъкмо в Будапеща с дискретната, но сигурна помощ на тайните унгарски служби. Толкова години вече Груевски се ползва от гостоприемството и покровителството на Виктор Орбан, че постепенно се превърна в задграничен представител на своята партия и в център на влияние, въпреки искрите, които от време на време прехвърчаха между него и наследника му начело на ВМРО-ДПМНЕ - Мицковски.

Членовете на ръководството на партията отскачаха до Будапеща за срещи с Груевски, откъдето се връщаха окрилени и още по-надъхани. Сянката на бившия лидер и премиер легна сега и върху състава на правителството на Мицковски. Анализатори посочиха, че доста голяма част от министрите от квотата на ВМРО-ДПМНЕ са някогашни кадри или близки до Груевски, или работили с него. Това пък даде основание на опозицията шеговито да определи кабинета на Мицковски като „Добре дошъл, Никола Груевски!“.

Вън от тази шега за мен няма никакво съмнение, че една от задачите на правителството на Мицковски, а и на него лично, е да трасира пътя към връщането на Груевски у дома. Готов съм да се обзаложа, че до края на годината, да речем, политическият беглец ще се върне в жилището си на улица „Бихачка“ в Скопие. Остава проблемът с присъдите, които трябва да излежи. Тук ще се намеси президентът Гордана Силяновска-Давкова, която има право да го амнистира. В миналото си на консултант експерт по конституционно право тя има опит за изработването на закон за амнистия на политически фигури, между които беше и същият този Груевски. Нали тя беше тази, която смяташе и смята, че присъдите срещу участниците в нападението на парламента на 27 април 2017 г. са несъразмерни с деянието. А зад онзи случай, станал известен като „нощта на кървавите глави“, стоеше Груевски, въпреки че точно в този ден той беше извън страната, ако не се лъжа, в Будапеща.

Дали Груевски ще влезе обратно в Скопие на „бял кон“, или цялата операция ще бъде разработена и реализирана по-дискретно, не знам, но като гледам какъв триумфализъм е овладял новия премиер и неговите сътрудници в правителството, без още да са направили и една крачка, току-виж организирали всенародни тържества за посрещане на героя от Будапеща.
Щом Виктор Орбан стои с парите си отзад.