Разжалването на „добрите сили“

Самонареклите паднаха от нивото на претенциите си до нивото на възможностите си 

В някаква степен Кирил Петков дължи на „Величие” една бутилка уиски

Понякога седенето край реката е добро занимание. Особено, когато в реката плуват политически трупове на опоненти, както би казал Лао Дзъ. Въобще, политиката се оказва проста работа, но не за прости хора, простете цветистия израз. Можем да кажем едно, вече след като финалните резултати са ясни - самонареклите се „добри сили” паднаха от нивото на претенциите си до нивото на възможностите си и се пребиха като кучета. Отново с известно, не съвсем искрено, извинение за образността на подбраните изразни средства. Но нека направим един, макар и бегъл, прочит на изборните резултати.

Първият извод е ясен. ГЕРБ-СДС са категорични победители във вота с огромна разлика от втория. Предлагам да подминем с усмивка пепедебейският наратив, говорен от техните глашатаи, че видите ли ГЕРБ понеже загубила много гласове спрямо предходния вот, значи победата е пирова. Победа си е, оставете го Пир да си ходи в Епир и дайте малко по-сериозно да подходим. ГЕРБ, след цялата пропаганда срещу тях, излизат с една парламентарна група и повече над втория, те се упражняват по речетатив на тема „Как ГЕРБ загуби изборите, печелейки ги”. Несериозно е. Да, сега пред ГЕРБ има тежка задача - да сформират стабилно правителство. Мисля, че те знаят как се носи отговорност, ще се справят с решението на уравнението.

Вторият извод е, че ДПС с новия си председател отбелязаха резултат, който е исторически. Каквото и да му говорят зложелателите явно, че Делян Пеевски се оказа точният човек в точното време и на точното място за ДПС. Формацията е мобилизирана, резултатът е достоен за уважение, а мантрите как ППДБ щели да го вадят от политиката се оказаха състоятелни, колкото би била моя претенция да спечеля олимпиада по висок скок. Или по каквото и да е друго. ДПС не просто стои стабилно, не просто не понесе щета от участието си в конституционното мнозинство, но и инкасира исторически резултат, позиционирайки се като втора сила в страната. Г-н Пеевски премина бойно кръщение като председател на ДПС и резултатът от теста е повече от добър.

За победителите това, нека говорим за победените. Имах възможност от страниците на „Труд news” да определя преди изборите ПП като катастрофа. Потупвайки се по гърба, скромно бих казал, че изборният резултат показа, че съм бил прав. Макар и седнал. И, впрочем, не е честно сал един Христо Иванов да им измива очите и да си подава оставката. Той пък точно е сред най-малко виновните за този резултат. Въобще, чест му прави достойната и мъжка позиция. Уви, неговите съкоалиционници нещо се правят на разсеяни. Истината е, че провалът в изборите се дължи основно на несъстоятелното и инфантилно поведение основно на ПП. С техните претенции, самочувствие и високомерие, беше въпрос на време избирателят да ги оцени по (липса на) достойнство.

То не бяха черни кампании, то не беше ругаене на опонента, то не беше високомерие. Да им се неначуди човек. Той до вчера бил в коалиция с Борисов и Пеевски, днес вика „изберете ме, за да ги махна тях”. То, трябва да има малко благоприличие в тази работа, поне от време на време и по изключение. За ПП можем да кажем, че бъдещето им е в миналото и по-точно бъдещето им е да се върнат по родните места от преди участието в политиката. Дано опитните политици от ДБ не решат да потъват с кораба и да се разграничат скоро от ПП.

За „Възраждане” и „Величие” да кажем няколко думи също, а? „Възраждане” се представиха очаквано, но сега основният им враг вече е “Величие”. Ако не бяха Марков и Михайлов, „Възраждане” щяха да са със сигурност пред ППДБ. Та, в някаква степен Кирил Петков дължи на „Величие” една бутилка уиски, че му спестиха срама да е малко над БСП. Това пък „Величие” (то пък едно величие, тури му пепел), е най-смешното нещо, което се е случвало на родния политически терен. Събраха се крайните русофили, които даже намират „Възраждане” за умерени, и си направиха партия. И бяха дълбоко изненадани, че получиха резултат. Този кадър с яденето на фъстъци в ефир ще стане във фолклора на българската политика. Впрочем, вече имаме и първият транс в политиката - един дето е подполковник, но се самоопределя като генерал-майор. Местоименията му са „гусин генерал” и „ваше Виличие”. Адресирайте го правилно, за да сме политкоректни, мерси. Ако изключим сарказма за момент и трябва да кажем нещо сериозно, то би звучало така - русофилите у нас направиха нищо повече от онова, което си им е стандартно - едни 15-16 процента сумарно, плюс-минус малко според момента. Колкото и да се бият в гърдите, русофилите у нас са си толкова. Няма подкрепа в българското общество за нещо повече от това.

Нещо забравям, нещо забравям… а, да, БСП. То нормално да я забравиш с този резултат в рамките на статистическата грешка. Другият път ИТН, ако се представят малко по-добре, БСП ще има честта да каже, че за няколко години е минала от първа политическа сила на президентски избори до последна политическа сила в парламента. Вярно, Корнелия Нинова си подаде оставката, ама зевзеците в социалните мрежи казват, че на хвърлени оставки от г-жа Нинова не вярват, та да видим. Впрочем, да не пропуснем добрият резултат на ИТН, които имаха далновидно поведение в миналия парламент и вече се стабилизираха като един от постоянните участници в българската политика.

Вкратце за тези избори можем да кажем, че очертаха един ясен политически вектор и той е ПП да седят на резервната скамейка. Загубиха доверието на избирателите, катастрофираха и от първа сила до преди година и нещо (и то самостоятелно!) се сринаха до трето място (и то в коалиция). ППДБ би трябвало да спре да съществува в този формат, ако ДБ искат да оцелеят и да не бъдат завлечени към дъното от неразумното поведение на техните коалиционни партньори.
Сега топката е в господин Борисов и предстои да видим как ще я отиграе. Но бих се изненадал, ако не видим едно стабилно правителство с мандат на ГЕРБ. Ако партиите, които получиха обществено доверие, сформират кабинет, тогава има шанс да започнем да се измъкваме от дупката, в която ни вкараха разните политически експерименти в последните години. Въобще, време е политиката да се върне в ролята си на фонов шум и да остави гражданите и бизнеса да си гледаме живота без да ни досаждат прекалено.