Ракия за закуска или как кандидат кметски идеи задръстиха Витоша

Всеки, който иска да стане кмет на София, трябва да каже нещо за Витоша. Идеите им се разпростират от ненаучна фантастика до неспазване на законите, възможно допълнително замърсяване на планината и пренебрежение фактическото положение на нещата. Добро изложение на помислите и обещанията им даде вчера сутринта Медиапул.

Известно изключение е Фандъкова, която като действащ кмет, явно се чувства неудобно да говори небивалици. Архитект Игнатов също не се изхвърля много.

Преглед на идеите за Витоша

Общото място на обещания е, че те, пак с това изключение, не се съобразяват с обстоятелството, че те току виж ще трябва да бъдат финансиране. По повод финансите на община София също се изказаха много небивалици. По покана от Дебати имах възможност не толкова да ги коментирам, колкото да дам известна представа за какво става дума. Тогава не бях видял рационалните предложения на Георги Ангелов във Форбс, които биха дали много положителни ефекти не само бюджета, но и за реда и чистотата на града.

Понеже стана дума за фантастика, нека кажа, че и аз имам идея. Тя не е точно за Витоша, а за реклама на Витоша като зимна ски дестинация. Който се интересува, може да посети нарочната ми страница във Фейсбук, където казвам, че улиците на София са прекрасна възможност за ски събития и забава. Може дори да се направи скокче за сноубордисти над някой паметник, на партизани например.

Кандидатът Манолова твърди, че „столичани нямали достъп до Витоша“. Това противоречи на онова, което аз виждам. Събота и неделя планината е пълна с хора. И те, и тя са много приятни, поздравяват, усмихват се. (А изявите на кандидат-кметовете изискват известна доза мазохизъм, за да се съсредоточиш в тях.)

Понякога тя се наистина се затваря извънредно, но то е поради кампании. Такава имаше непосредствено преди избирателната кампания, заради „Да изчистим България“. Иначе през уикендите планината е затворена за автомобили от януари 2013 г. Различни ограничения винаги е имало. От „Спаси София“ дори се оплакаха преди две-три години, че Витоша била парк, а не паркинг. Причината е, че не могат да се развият лифтовете, да се възстановят и разширят старите и да се построят нови (за това – по-долу), а не в това, че хората се качват с автомобили или пеша.

Всъщност хората се качват с автомобили, защото няма достатъчно удобни лифтове. По повод лифтовете също има идеи. Освен при Фандъкова, те се свеждат до някаква форма на експроприация на вече приватизирани съоръжения.

Манолова и Игнатов обещават, че щели да възстановят и осъвременят двата лифта – от Симеоново и Княжево. Но от около половин година се знае, че съоръженията са собственост на главния акционер на ТехноАлпин. Ако на български собственик може да му скочи я прокурор, я някой друг иззад кулисите, на този човек няма как да му направиш предложение, което той не би могъл да откаже.

Докато мислят как да стане тази работа, тези двама кандидати „имат решения“. Едното е да пуснат автобуси през цялата седмица. Когато е спорно - дали има достатъчно посетители, за да се оправдае разходът за начинанието. Освен това автобусите, както и автомобилите, са несравнимо по-замърсяващи от лифтовете. „Спаси София“ не обяснява тези неща на своите кандидати. Г-н Игнатов казва завоалирано същото, но понеже е грамотен човек и е изоставил идеята на „зелените“ да се качваме на Витоша, пък и навсякъде другаде, с електробуси. Впрочем общината вече ги има, но не стават за този път.

Г-жа Манолова щяла, доколкото се подразбира, да предложи на собственика или да предаде собствеността на държавно-общинско дружество, или да му издаде заповед за премахване на съоръженията на двата кабинкови лифта. За да направи публично-частно дружество, тъй като правителството е собственик на земята. Този замисъл не е по-различен от политиката, позната от нейната партия от 1947-1948 г.

Г-жа Фандъкова не е толкова радикална. Тя предлага преговори и си поставя срок от около две години за постигане, от една страна, на споразумение, а от друга – за премахване на законовите пречки за инвестиции във Витоша.

Спасителите на София, доколкото може да се съди по публикацията в Медиапул, са против тази работа, защото и те смятат, подобно на един бивш директор на парка „Витоша“, че а) всичко в планината следва да е държавно, и че б) може да строи в точните граници на съществуващите трасета с точно възстановяване на технологиите от 1950-те и 1960-те години. Очевидно няма значение каква ще е цената и дали хората ще предпочитат да се качват със ски и бордове в тези машини на времето, вместо отидат, ако могат, някъде другаде.

Ако се наложат тези замисли, пак ще се наложи да смятам какви са щетите от зеления инат да се възприемат нормалните, защитени от българските и европейските закони, права на собственост и бизнес практики.

Иначе всички ще садят дръвчета. Аз правих това със службата на баща ми и дружество „Алеко“ като дете и юноша. Разликата е само обещаните сега бройки. Мила работа.

Преглед на действителните проблеми

Същественото, както обикновено, са регулаторните пречки.

Планът за управление (ПУ) на Природен парк (ПП) „Витоша“ е готов от средата на 2016 г., има три предварителни обсъждания и не се придвижва по не съвсем обясними за мен причини.

Той не предвижда строителство на нови съоръжения. Затова и, както стана дума, няма лифтове. Последните съоръжения, голяма част от които днес са извън експлоатация, не работят поради амортизация и високи разходи за поддържането им в първоначалния вид.

Собственикът ги придобива през 2007 г. по процедура на общинска приватизация. Приватизационният договор не предвижда ангажименти за инвестиции в нови съоръжения, тъй като това е забранено от плана за управление на парка. Цената на договора отчита обстоятелството, че съоръженията са на загуба (около 0.5 млн. лв. на година). Единствените ангажименти са по повод поддържането на определено равнище на заетост, което е безсмислено (поради амортизационното състояние на съоръжения и спомената вече забрана). В крайна сметка остават използваеми съоръженията (лифтът „Симеоново – Алеко“, три-седалков лифт „Витошко лале“ 1 и едноименната ски писта), които са най-съвременните, изградени, за да се проведе Единадесетата зимна универсиада в София (февруари 1983 г.)

Част от микроикономиката на казуса е обстоятелството, че след придобиването на собствеността на съоръженията, поради строителния бум на 2006-2007 г. ОС съвет на София приема решение за 50% увеличение на цената на строителните разрешителни. Вторият, вероятно по-съществен проблем от тази рубрика, е цената на горите, която се увеличава девет пъти между 2003 и 2010 г. За последните години глобите за незаконна сеч се увеличават (като горна граница) от 3 на 20 хил. лв. Строителството на съоръжения за ски и туризъм (например лифтове) изисква смяна на предназначението на закупената гора.

При това положение се появяват законодателни инициативи, които да променят Закона за горите в смисъл да се облекчи строителството на нови и реконструкцията на стари ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, без процедура за смяна на предназначението на горските територии. (Такава се изисква според промените на ЗГ от 2012 г.) Логиката на такива предложения е в това, че съоръженията все пак в действителност остават в горските масиви. Всичко това не би могло да отмени процедури по ЗУТ и ЗООС. За такива съоръжения се изисква решение на компетентните органи за ОВОС. Това е в съответния закон от 1991 г., чийто съставител и вносител със ВНС съм аз.

Законодателните промени са обявени за „лобистки“, в интерес собственика. Но дори и нов собственик след експроприация а ла Манолова ще се окаже пред същите ограничения.

При спазването на споменатите действащи закони осъвременяването на всички ски писти и лифтове, както и строителството на нови, не би трябвало да е проблем. Тогава няма да има нужда от градски линии и пр. Аз смятам обаче, че сегашните трасета на лифтове са недостатъчни и са необходими нови, например до Ветровала и Конярника. Не виждам какво пречи да се изгради и зъбчата железница. Между другото ще са необходими и съоръжения за изкуствен сняг - освен на писти, те са нужни и на ски-пътищата до Симеоново, Драгалевци и Княжево. Тези пътища следва да бъдат разширени и обезопасени. Мисля, че би било добре да има и лифт от Владая и ски-път до Владая. Но това е в царството на мечтите, на хората от Перник.

Понеже стана дума за Ветровала…

През 2001 година ветровал повали около 60 хектара дървета в резерват Бистришко бранище. И най-„смелите“ планове за възраждане на ски зоната над София не биха поставили под риск и 2% от това природно разрушаване на гори. Страницата на ПП „Витоша“, която може да бъде много по-добра, ПУ, отчетите и други дават достатъчно информация за мероприятията по опазване на околната среда – катастрофичните обобщения са далеч от действителността.

Ако ПУ не бъде приет и ако промените в закона за горите не бъдат направени, на следващите кметски избори разговорът ще бъде същият или още по-безумен.

А дотогава ще се качваме на Витоша пеша, с автомобили или с единствения лифт, ако работи, и ще псуваме системата.

От фейсбук