Рафаел Надал - Сеньор 21

В спорта няма универсален измерител на “величието”, така че се налага феновете да сравняват постиженията на любимците си според количествените показатели. Може би пет гола на празна врата не струват колкото задната ножица на Златан Ибрахимович от тъчлинията, но когато минат години и се забравят обстоятелствата, остават само числата...

Затова Рафаел Надал е най-великият тенисист в историята - поне в момента, тъй като историята на тениса остава отворена книга. Испанецът вече има 21 титли от Големия шлем - повече от всеки друг преди него. Той излезе еднолично начело в класацията за първи път в кариерата си, в която надмина толкова много легенди от миналото. Сега за първи път е и пред Роджър Федерер, който го посрещна като “старо куче” в мъжкия тур в средата на първото десетилетие от новия век. Маестрото от Швейцария дълги години минаваше за GOAT (англоезично съкращение, означаващо “най-великия за всички времена”) като освен броя на трофеите, сред аргументите за статута му тежаха още куп фактори - атрактивният и елегантен стил на игра, привлекателността му за рекламодателите, а също и семейството като от приказка - две двойки близнаци - момичета и момчета. Истински посланик на аристократичния спорт...

На този фон мургавото момче от Майорка изглеждаше малко недодялано, с недотам добър английски и доста скучен за гледане на корта. На корта разчиташе на многобройни удари, минаващи високо над мрежата и падащи в средата на противниковото поле. За разлика от Федерер, който смята, че може да надиграе всеки със светкавично решение и майсторски пратена в ъгъла топка, Надал разчита, че ръката на противника ще се умори преди неговата. И че с упорито тичане ще стигне всяка топка, независимо колко неспасяема изглежда.

Сблъсъкът на тези две философии украсяваше тениса години наред, а двамата им главни герои изиграха куп паметни мачове на финалите на турнирите от Големия шлем. Федерер имаше предимство както заради по-ранната си поява в тура, така и заради факта, че стилът му бе по-подходящ за повечето арени като тревата и твърдите кортове. Надал пък стана Краля на клея малко след като премина 20 години - днес на тази възраст тенисистите са все още надежди, от които се очаква да разбият хегемонията на “тримата големи”.

Постиженията на Рафа на червените кортове едва ли някога ще бъдат повторени. Никой никога не е упражнявал такава доминация - 13 титли на “Ролан Гарос”, 12 на турнира в Барселона, 11 на “Мастърс”-а в Монте Карло и 10 на този в Рим. Общо 62 трофея на клей и най-дългата серия от поредни победи на тази настилка - 81 мача. Шведът Робин Сьодерлинг е най-известен с това, че в продължение на години беше единственият, побеждавал Надал на “Ролан Гарос”, което даде шанс на Роджър Федерер да грабне единствената си титла от парижкия клей.

С времето обаче Матадора се превърна в универсален играч на всякакви кортове и спечели титли от “Уимбълдън” (в директна битка с Федерер) и Аустрелиън оупън. А триумфът на Ю Ес оупън през 2010-а му донесе и “кариерен шлем”, макар и година след Маестрото.

Междувременно дойде и олимпийското злато на сингъл от Пекин 2008, каквото Роджър няма и до днес. Освен това испанецът доминира напълно в преките сблъсъци с Федерер, което определено натежва в негова полза при сравнения между двамата. Единственият липсващ трофей във витрината на Рафа остава този от АТП финалите в края на сезона. Той на два пъти стига до мача за титлата, но обикновено пропуска тази част от календара, като предпочита да излекува травмите си и да събере сили за основните си приоритети - сезона на клей и този на твърди кортове в Северна Америка в края на лятото.

Причината за това са честите контузии, които помрачават кариерата му. Стилът му на игра води до сериозни увреждания на ставите. В един момент лекарите установяват, че хрущялът на коляното му буквано е изтрит и се налага тенисистът да се подложи на терапия със стволови клетки. В други случаи пък се налага да иска разрешение от Световната антидопингова агенция за медицинско изключение за употреба на забранени вещества. Информацията за това излиза на бял свят в края на 2016-а, когато хакери разбиха сървъра на агенцията, но обвиненията към Надал в употреба на допинг се въртят от години. Най-вече във френските медии, а местната спортна министърка Розелин Башело имаше неблагоразумието да ги повтори, заради което Рафа я осъди да му плати обезщетение. Така или иначе, здравословните проблеми го вадят от участие от доста турнири, иначе броят на спечелените трофеи вероятно щеше да е още по-голям. Но дори с най-малък общ брой участия на турнири от Големия шлем той вече е №1 в историята на Големия шлем.

Не съчувства на Джокович

Сякаш имаше и трети в тази история... Той се появи малко след “двамата големи” и развали играта им, а в последните години завладя напълно първото място в ранглистата. Освен това побеждава и Федерер, и Надал доста по-често, отколкото те него. Спечели девет пъти в Австралия, но не бе допуснат в страната, тъй като присъствието му щяло да окуражи “антиваксърите”. Дали отсъствието му намалява стойността на триумфа на Надал?

“Той можеше да участва, ако искаше, условията бяха ясни - смята испанецът. - Уважавам го като личност и особено като спортист, дори ако не съм съгласен с мнението му как трябва да се борим с пандемията. Но когато взимаш решения, трябва да си понесеш и последствията."