Реквием за парламента

Демокрацията е триединство от дух, текст и практика 

Преместиха Народното събрание, като че е офис на Градския транспорт

Надеждата е, че ще дойде вразумление, профанизацията на парламентаризма ще се преодолее

Парламентаризмът и въобще демокрацията са триединство от дух, текст и практика. Духът са ценностите, фундаментите, нравите, традицията, чувството за историчност. Текстът - правилата, конституционният ред. А практиката - начинът, по който хората и институциите превъплъщават чрез делата си първите две. Ако липсва духът, обществото е в криза, а държавата в опасност. Защото казано е още в Светото писание - буквата убива, а духът животвори (2 Коринтяни 3:6).

Когато още през далечната 1998 г. имах редкия професионален шанс да бъда чуждестранен стажант в американския Сенат, внушителният комплекс от сгради на Капитолия беше първият чуждестранен парламент, в който влизах. По-късно в различни качества съм престъпвал прага на повече от 30 парламентарни институции на три континента. И навсякъде виждах нагледно онова, което пише в дебелите томове с политическа философия и конституционно право за държавността и значението на традицията и символността във висшите институции на властта.

Крачейки из импозантните „Коридори на Брумиди“ в сенатското крило на американския конгрес, наименовани на знаменития италиански архитект Константино Брумиди, който е проектирал изящните фрески и орнаментика, както и картината на купола „Апотеозът на Вашингтон“, из Ротондата, край многобройните скулптори на исторически фигури от американската и световна история, или пък през тесните административни етажи, неусетно се изпълваш със съзнанието, че заобикалящото е концентриран израз на гражданското достойнство на нацията. Още повече, че сградата на Конгреса на САЩ и нейният интериор, наподобяващ дворец или музей на изкуствата, не са приспособена към днешния ден реликва от аристократичните капризи на някой средновековен монарх, а специално изграден дом на най-важната републиканска институция, която помещава политическите представители на суверенния народ. Завършена е през 1800 г. и неколкократно ремонтирана и достроявана по-късно.

Естествено, съвременната динамика, комуникации и всякакви административни нужди надхвърлят възможностите на сградата на Конгреса. Но никому не е хрумвало да мести законодателите в друга по-модерна. Строени за допълнителни сгради - по три за всяка от двете камари. Изградени са подземни пешеходни тунели и дори специална подземна железница, които свързват административните сгради с Капитолия. Направена е дори малка електроцентрала, за да бъде захранването с ток и топла вода напълно независимо. В залата на Камарата на представителите сред 23-те мраморни барелефа на исторически фигури, освен колосите на американската правна мисъл, като Джеферсън и Мейсън, има и редица личности от древната история творили правото на други държави и континенти.

Вавилонският цар Хамурапи - създател на известният „законник на Хамурапи“, древногръцкият законодател Солон, отменил дълговото робство, библейският пророк Мойсей, донесъл Закона, византийският император Юстиниан I създал Юстиниановия кодекс, султанът-реформатор Сюлейман Великолепни, та чак до Наполеон, който остава в историята и съвременността на правото с прочутия Наполеонов кодекс, и холандецът Хуго Гроций, който дава фундаментите на международното право. Това са големи имена, формирали правовия облик на човешката цивилизация, и всеки временен законодател в пленарната зала е под техния мраморен взор, за да не забравя фундаментите, поставени от тях. Дух. Традиция. Приемственост.

Никому не би хрумнало да мести британския парламент, въпреки техническите неудобства на средновековния Уестминстърски дворец, където се помещава. Нито пък да изостави театрално изпълняваните церемонии, като например затръшването на вратите на долната камара пред лицето на приносителя на „черния жезъл“, което символизира независимостта на представителите на народа от монарха.

Сградата на парламентарната институция не е тухли и хоросан - тя е символ, отразява националния характер. Дори в някогашната колония Бечуаналенд, днешната държава Ботсвана в Африка, са построили техния парламент в столицата Габороне така, че да символизира сламените навеси, под които се е събирал племенният съвет на поколения от народа Тсвана.

Мъдростта и държавническата зрялост на нашите предци, за разлика от днешната партийна менажерия, личи дори само по факта, че в мотивите за решението на правителството на Петко Каравелов през 1884 г. за построяване на Народното събрание, се казва, че сградата трябва да не бъде орнаментирана и пищна, за да съответства на скромността на нашия народ.

Дълбока политическа символика носи и вътрешният интериор на пленарната зала. Амфитеатралното разположение на депутатските банки символизира равнопоставеността. Така е в повечето парламенти на съвременните демокрации. Малцина знаят, че амфитеатрално са били разположени депутатските банки и в нашето Народно събрание до авторитарния режим, въведен с преврата на 19 май 1934 г. Авторитарните тенденции въвеждат хоризонталното подреждане на редовете. Така си остават, естествено, и при тоталитарния режим след 1944 г. Някога в Народното събрание министрите са стояли на едно ниво с депутатите, както е във френския и други парламенти, защото не са по-висши от излъчилото ги народно представителство. Авторитарният режим въвежда издигането им над нивото на залата в известната и до днес „кошара“ на министрите, за подчертае приоритета на „силната ръка“ на изпълнителната власт. Този символизъм има своя дълбок конституционен и политически смисъл.

С тези няколко щриха искам да илюстрирам, че преместването на парламента в „новата зала“ на бившия партиен дом на тоталитарния режим беше проведено като нещо чисто техническо. Все едно се мести офиса на Столичния градски транспорт. Но това не е нито технически, нито логистичен, а преди всичко конституционно-политически въпрос. И не е въпроса само, че са заменили мрамора и гранита в някогашната зала на ЦК на БКП с гипсокартон и пластмаса - това показва само нищетата на интериорния дизайн. Далеч по-важна е символността.

Сградата на площад „Народно събрание“ е политически и конституционен символ на Освобождението и възродената българска държавност. В него витае духа на възрожденските ни дейци, на големите имена на българската политическа и обществена арена - от Каравелов и Стамболов, през Петко Стайнов, Малинов, Стамболийски и Димитър Благоев, до всички останали, чиито имена с вписани в пантеона на българския парламентаризъм. Тъкмо в тази пленарна зала са ставали величави събития и грозни сцени - от пленарните възторзи за Независимостта, през грозния парламентарен побой по повод заема от „Дисконто Гезелшафт“, та до трагичните дискусии за антиеврейското законодателство или пък новият демократичен порив, материализиран в Конституцията от юли 1991 г.

Историята и духът на българската държавност са вградени в историческата сграда на Народното събрание. Докато бившият партиен дом е построен като цитадела на един недемократичен режим, на една властваща номенклатурна каста. Излъчва дистанция и непрозрачност. Това не е дом на демокрацията, а на авторитарната политическа и интелектуална култура. И това е вградено във всеки сантиметър от неговите мрачни коридори. Всъщност, упадъкът на българския парламентаризъм през последното десетилетие, превръщането на парламента в пасивен регистратор на волята на изпълнителната власт, както писах още през 2009 г., намира своята символна кулминация в преместването в „новата зала“. Защото е отговорност пред историята да говориш от трибуната, на която са ораторствали Петко Каравелов и Драган Цанков, а не в залата, огласяна от Милко Балев и Тано Цолов.

Надеждата е, че един ден ще дойде вразумление, профанизацията на парламентаризма ще бъде преодоляна и парламентът ще се върне в своя истински дом.