Реформата в образованието - стрес тест за обществото

В началото на учебната година въпросите към Министерството на образованието и науката са повече от отговорите. Явен е стресът върху ученици, родители, учители, които в крачка ще трябва да разбират как да усвояват новите учебни програми без съответстващи учебници, с допечатки в последния момент, с новопоявили се пособия и други изненади, поднесени с ледено-усмихнат тон от министър Меглена Кунева дни преди началото на новата учебна година. Реформата и новият закон за училищното образование се оказва, че безогледно ще бъдат наложени. Но само да припомня, че при предишни опити обществото реагира доста остро. Но докога тези опити и объркани представи в системата на образованието, на територията на знанието, което е запазило българите дори, когато са нямали държава?

Явно събитието 15 септември, особено за първокласниците, ще бъде свързано с изпитанието за ново изучаване дори на азбуката, с някакво нововъведено сричкуване, с неясно защо отпадането на предмета „Родинознание“ и заместването му с „Околен свят“ - едно зле преведено от английски небългарско понятие. Това не са тясно професионални въпроси, а повечето от тях засягат цялото ни общество. Образованието се гради на ценности и традиции и не е технически въпрос отпадането на родинознанието като предмет, тъй като там определящи ни като общност понятия се залагат като фундамент за най-малките. Както и азбуката - не може да се объркват представите на първолаците - какъв е редът на буквите, с които след това ще четат и пишат, ще опознават родината си, историята. И без това на последния 24 май много от запитаните деца не успяваха да кажат подред 36-те свещени знака на българската писменост. За съжаление министър Кунева, политик с европейски опит, не успя да осъществи подобаващ публичен дебат по тези важни въпроси, като ги омаловажи и заяви, че в крачка МОН ще дава указания за промените.

Най-много ме изуми едно наистина скандално помагало, издадено луксозно и разпространено в голям тираж - „Разкажи ми за Левски“. За него вече се говори в пресата, но някак се подминава като спора за турското робство или владичество. Но вижте само историите и ще разберете, че тук е пипано с веща ръка, която да хване децата за емоциите им, а не както преди да им налага определения за исторически периоди от миналото ни. Сега чуйте: „приятели и помагачи на Левски са били двама турци, обикновени хора - лодкарят бай Кемал, който го прекарвал през Дунава, и баба Мюнире, която криела Апостола, когато той отивал в Карлово.“ Авторите на тези два сърцераздирателни сюжета нека ги каже госпожа Кунева, нека покаже и книгата. Реакцията тя трябва да я понесе.

Нагърбвам се да информирам само какво четат подрастващите. Да не говорим за историческите факти, говоря за смисъла на миналото ни. И кой иска да го изопачи? Защото после как да разберат учениците стиховете на Ботев, гнева му? Или стихотворението „Обесването на Васил Левски“ няма да се изучава?

Внимавайте, министър Кунева

И в парламента Меглена Кунева се измъкна и неубедително отговори и на депутатско питане за отпадането на родинознанието като предмет и промените при изучаване на азбуката. А тя трябва да убеждава, а не амбициозно и рафинирано да налага. Внимавайте, министър Кунева, да не се повтори познатата на всички реакция на подобни объркани промени в представянето на историята и наследството ни - масовото рецитиране от децата в началото на учебната година на „Аз съм българче!“.